Казват, че Верона е от онези места, в които се влюбваш още преди да ги посетиш. Независимо, че е подценяван като дестинация, този италиански град очарова още само докат произнесеш името му.

Верона е град на река Адидже във Венето, Италия. Верона е една от седемте провинциални столици на региона, втората по големина градска община в региона и третата по големина община в североизточна Италия. Метрополитен район Верона обхваща площ от 1 426 кв. км. и е една от основните туристически дестинации в Северна Италия поради много причини – заради художественото си наследство, годишните панаири, шоута, опери, заради древния амфитеатър, построен от римляните, и не на последно място заради Ромео и Жулиета. Град Верона е обявен за обект на световното наследство от ЮНЕСКО заради градската си структура и архитектурата си.

Именно пиесата на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета” е изиграна във Верона. Всъщност не е известно дали Шекспир някога е посещавал Верона или Италия изобщо, но пиесите му са примамвали много посетители във Верона и околните градове. Точните подробности за ранната история на Верона остават загадка. Една от теориите е, че днешният град в миналото е бил град Еуганей. Със завладяването на Долината на По, веронеската територия става римска (около 300 г. пр. Хр.).

Във времето Верона се превръща в много важен град, тъй като се намира на ключова пресечна точка на няколко основни пътя. През 489 г. остготите завладяват Верона и тогава всъщност започва готическото господство на Италия. Говори се, че Теодерик Велики е построил свой дворец във Верона. Градът остава под властта на готите и през цялата готическа война (535-552 г.) , с изключение на само един ден през 541 г., когато византийският офицер Артабазас успява да влезе в града. Грешките му от алчност обаче позволяват да готите да и върнат власта над града.

През 569 г. Кралят на ломбардите Албоин превзема Верона и под негово ръководство градът става вторият по важност. Албоин бива убит във Верона от своята съпруга през 572 г. Карл Велики разрушава Ломбардското царство. Верона се превръща в обичайната резиденция на кралете на Италия, управлението на града става наследствено и се предава само в семейството на граф Мило, прародител на графовете на Сан Бонифачо.

От 1508 г. до 1517 г. градът е в властта на император Максимилиан I. Имало е многобройни огнища на чумата, а в периода 1629 г.-1633 г. Италия бива поразена от най-тежката епидемия. Около 33 000 души умират във Верона през 1630 г.-1631 г.

Верона е окупирана от Наполеон през 1797 г., но в понеделника след Великден населението се надига и изгонва французите. Верона става австрийска територия, когато Наполеон подписва Договора от Кампо Формио през октомври 1797 г. Австрийците превземат града на 18 януари 1798 г. Градът е отнет от Австрия по Договора от Пресбург през 1805 г. и става част от Наполеоновото кралство Италия, но е върнат в Австрия след поражението на Наполеон през 1814 г., когато става част от австрийското кралство Ломбардия-Венеция. През 1866 г. Верона, заедно с останалата част от Венеция, става част от Обединена Италия.

Появата на фашизма добавя още една тъмна глава към историята на Верона. Както в цяла Италия, еврейското население бива засегнато от Манифеста на расата, поредица от антисемитски закони, приети през 1938 г., а след нахлуването на нацистка Германия през 1943 г., депортиране на пленниците в нацистки концентрационни лагери. Австрийската крепост е била използвана за задържане и изтезание на съюзническите войски, евреите и антифашистите, особено след 1943 г., когато Верона става част от Италианската социална република.

Както и по време на австрийското управлене, Верона остава с голямо стратегическо значение. Галеацо Циано, зет на Бенито Мусолини, бива обвинен в заговор срещу републиката и бива екзекутиран на бреговете на Адидж с много други офицери. Това било поредната повратна точка в ескалацията на насилието.

След Втората световна война, след като Италия влиза в НАТО, Верона отново придобива стратегическо значение поради близостта си до Желязната завеса. Градът става седалище на SETAF (Южно-европейските съюзни сухоземни сили) и през целия период на Студената война има силно военно присъствие, особено американско, което намалява само през последните години. Днес Верона е важен и динамичен град, много активен по отношение на икономиката, а също и много важна туристическа дестинация, благодарение на своята история, където римското минало живее рамо до рамо със Средновековието, което в известен смисъл допринася до уникалната му архитектура.

Летище Верона се намира на 10 км югозападно от Верона. Тo обработва около 3 милиона пътници годишно и е свързано с жп гара Porta Nuova, която има редовна автобусна линия. Има директни полети между летището във Верона и летище Фиумичино в Рим, Мюнхен, Берлин, Москва, Неапол, Франкфурт, Катания, Париж Шарл де Гол, Лондон Гатуик, Дъблин, Палермо, Корк, Манчестър, Виена Швехат, Ливърпул и Каляри.

Поради ценността и значението на многото си исторически сгради, Верона е обявена за обект от световното наследство на ЮНЕСКО. Верона е запазила много древни римски паметници (включително великолепната Арена) от ранното Средновековие, но голяма част от тях и голяма част от ранните му средновековни постройки са били разрушени или силно повредени от земетресението от 3 януари 1117 г., което налага да бъдат подложени на масивна реконструкция.

Римските сгради за част от богатото архитектурно наследство на Верона. Римското военно селище е структура, кято е запазена и до наши дни и е ясно видима от въздуха. Римският град с неговите асфалтирани пътища стои почти непокътнат на около 6 метра под повърхността. Верона е известна и с римския си амфитеатър Арена, който се намира на най-големия площад на града - площад Пиаца Бра. Завършен е около 30 г. сл. Хр. и е третият по големина в Италия след Римския Колизеум и арената в Капуа. Той е с дължина 139 метра и ширина 110 метра и може да побере около 25 000 зрители в своите 44 нива мраморни седалки. Лудите шоута и гладиаторските игри са били толкова известни и зрелищни, че са привличали зрители и от други градове. Интериорът му е много впечатляващ и почти непокътнат. Амфитеатърът е останал в употреба и до днес, като се използва за публични събития, панаири, театри и опера в топлите летни нощи.

В града има и редица други римски паметници, като например римския театър във Верона, построен през I в. Пр. Хр. Недалеч от него е Понте ди Пиетра, друга римска забележителност, оцеляла и до днес.

Арката Gavi е построена през I в. сл. Хр. и е известха с това, че върху нея е гравирано името на строителя й – архитект Луций Витрувий Кордон, което е рядък случай за архитектурата, принадлежаща на тази епоха. В близост до нея се намира арката Порта Борсари. Надписът датира от 245 г. сл.Хр. и дава името на града като Колония Верона Аугуста. Днес тя е облицована с няколко ренесансови палаци.

Порта Леони е руйна от I в. Пр. Хр. и е била част от римската градска порта. Значителна част от нея все още стои като част от стената на средновековна сграда.

От Средновековнага архитектура ярките запазени примери са:

 - Базиликата Сан Зено Маджоре е църква в романски стил, фасадата на която доминира над големия градски площад. Оградена е от красива камбанария с височина 72 метра. Изветрелият й вероновски камък придава топъл златен блясък, а сдържаните линии на колоните, корнизите и галерията с двойните прозорци, придават на фасадата хармонична елегантност. Надлъжните прегради над портала са украсени с дърворезби, изобразяващи месеците на годината. Всяка страна на вратата е украсена с библейски сцени, а вътрешните бронзови врати имат 48 примитивни, но силни изображения на библейски сцени и епизоди от живота на Сейнт Зенон. В сводестата крипта се намира гробницата на Свети Зенон, който е бил първият епископ на Верона, както и гробниците на няколко други светии. На север от църквата е разположен приятен манастир. В църквата се помещава и гробницата на крал Пипин от Италия (777–810).

- Базиликата Сан Лоренцо е друга романска църква. Тя датира от около 1177 г. и е построена на мястото на палеохристиянска църква, фрагменти от която са запазени и до днес. Църквата е изградена от редуващи се пътеки от тухли и камък, и има две цилиндрични кули, в които се намират спирални стълби към женските галерии.

- Санта Мария Антика е малка римска църква, която служи като частен параклис на клана Скалигери и е известна с готическите гробници.

- Санта Анастасия е огромна църква, построена от 1290 г.-1481 г. от доминиканците, за да домакинства масивните събрания, привлечени от техните проповеди. В параклиса на Пелегрини се намират известният стенопис „Св. Георги“ и принцесата на Требизунд от Пизанело, както и гроба на Вилхелм фон Бибра.

Когато става въпрос за романтика, някои изглежда предпочитат фантазията за реалността. Къщата на Жулиета във Верона, е изцяло покрита с туристическа приказна прах. Жулиета на Шекспир не се основава на истински човек, а къщата няма никаква връзка с историята. Въпреки това, винаги ще намерите големи тълпи от хора от цял ​​свят, които идват тук, за да изживеят фантазията.

Въпросната къща, която присъства в историята на нещастно влюбените,  някога е била обитавана от семейство Капело - име, подобно на испанската версия Капулети, и датира от XIII век, въпреки че известният балкон не е бил добавен до XX век. Вътрешният двор се гордее със статуята на Жулиета, а посетителите могат да участват в популярния ритуал за триене на дясната си гърда за късмет в любовта, макар че самата тя е имала много малко. Вътре в къщата ще откриете малък и изключително претъпкан музей с костюми от епохата на Възраждането и действителното легло, използвано в филмовата адаптация на историята на Франко Зефирели от 1968 г. 

Въпреки че повечето от всичко в тази къща е измислица, емоциите, които привличат хората към нея, са реални. Стените под балкона са изцяло покрити с графити и бележки от посетители, които искат да бъдат напътствани в любовта, много от които са прикрепени с дъвка. Бележките разказват историите за миналото на посетителите, техните проблеми и надеждите им за бъдещето. Общинският съвет на Верона обаче определи нови правила, за да предотврати практиката, тъй като тези практики са повреждали стените. Вместо това, те са предоставили сменяеми панели за всеки, който желае да участва в обичая. Изглежда, че цялата тази бъркотия от хартиени отпадъци, дъвки и човешки емоции може да е малко прекалено реална за фантастична къща.

Етикети: Ромео и Жулиета |
Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Верона