Белград

Белград е столицата на Сърбия. Градът е разположен в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, по името на местното племе. Варварски нашествия унищожават античният Сингидунум. Днешният град Белград е възстановен по време на Първата българска държава. Основаването на града става след издаването на необходимия за това документ от българският княз Борис I. За името на града има поне две версии. Съгласно едната името му идва от белите скали в околността. Другата легенда за името на Белград твърди, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за запада е белият цвят, и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.

Градът преживява векове на българско, унгарско и византийско владичество. За първи път градът влиза в състава на сръбско владение за съвсем кратко в края на XIII век. Със султански ферман от 30 ноември 1830 г. е призната автономията на Белградския пашалък под името Княжество Сърбия. През 1867 г. турците напускат Белград, изгонени от участниците във втората българска легия, и в града на Дунава окончателно се преместват всички сръбски институции.

Белград е красив и модерен сръбски град. Сърцето на града тупти в търговския център на града на площад „Теразие“. Сгушени между съвременни многоетажни сгради са универсалните магазини „Белогражданка“, „Робна куча“, „Мироч“, „Нама“, „Београд“, хотел „Славия“ и др. Архитектурният облик на Белград е невероятен римейк между нова архитектура и богато наследство на сгради от османско време — стил „дорчул“ от края на XIX век и началото на XX век. Сред тях се открояват тези на ректората на Белградския университет, Етнографският музей, Съборната църква, Патриаршията, Конакът на княгиня Любица, Народният театър, Народният музей, Скупщината, бившият кралски дворец от 1882 г., църквата "Св. Марко", Теразийската чешма до хотел „Москва“, открита от княз Милош през 1859 г., дело на архитект Франц Лоран, и още много сгради с архитектурна и историческа стойност. От новото поколение сгради изключително внушителни са издигащите се в източната част на Белград три небостъргача, наречени „Вратите на Белград“. Представляват най-високите сгради в страната. С внушителната си архитектура впечатление правят и просторните палати на „Београдски сайм“ – международният панаир за промишлени стоки и съоръжения. Друга перла на съвременната архитектура в Белград е международният конгресен център "Сава". Сред стадионите на града се откроява най-големият – „Цървена звезда“, с капацитет за над 100 000 зрители и звездно прозвище „Сръбска Маракана“.

Белград е университетски град, научен и културен център на страната. Затова сред неговите забележителности се открояват над 30 музея и галерии. Сред тях се открояват музеят на лова, музеят, посветен на ж.п. транспорта, както и този на сръбския географ Йован Цвиич. Освен това в Белград функционират 7 театъра, филхармония и много киносалони.

Като атракция за посетителите на сръбския град са колоритни старите квартали „Ташмайдан“ и „Палилула“. На улица „Скадарлия“ е „Белградският Монмартър“, където се събират художници, писатели, а през лятото идват и много туристи. Като пазители на същинската памет и атмосфера на Белград са кафаните и ресторантите, като например заведението „Три шешира“, основано още през 1864 г.

Модерната част на Белград, наречена Нови Београд, е приютила новата сграда на Скупщината, Галерията на модерното изкуство, много жилищни сгради, магазини, училища, разположени върху доскоро пусти блатисти и пeсъчливи места край брега на река Сава.

Несъмнено най-старото и забележително място в Белград, перла в короната на града, е крепостта Калемегдан. Тя се издига на най-високото място, на носа образуван при вливането на Сава в Дунав. Високите, здрави стени, портите Стамбул, Караджорджева, Дефтердарева, Видинска, Леополдова, Стражевите кули и дълбоките ровове мълчаливо напомнят за отминалите векове. Калемегдан е свързан и с освободителните борби на българите, участвали в Първата и Втората Белградска легия.

В Живописния парк Топчидере, до един огромен чинар, се намира друга забележителност на Белград – бившата лятна резиденция на Милош Обренович. Днес тази красива сграда, издигната в сръбски национален стил, функционира като музей. Близо до Топчидере пък се намира друго място за отдих и почивка – горският парк Кошутняк. В един изложбен павилион са подредени кукли в национални носии от различни части на света. Забележителности няма само в Белград, но и извън него. Така например на 15 км югоизточно от града се издига прочутия хълм Авала, висок 511 м. Тук през 1442 г., върху останките от крепостта Жърнов, османците предвождани от Ходи паша, издигат крепостта Авала, името на която в превод на български значи „обезпокоявам“. Крепостта не била издигната с цел да пази, а да безпокои владеният тогава от унгарците Белград. По многобройни стъпала на хълма Авала се стига до един красив монумент –Паметника на незнайния воин. Четири фигури на жени – кариатиди, носещо символиката на югославските народи, подпират с главите си похлупака на античен саркофаг. Паметникът е „рожба” на скулптора Иван Мещрович, висок е 14.5 м. и е направен от черен ябланички шлифован гранит.

Площад „Република” е основно място за срещи в Белград. Около него се намират основни забележителности на Белград като статуята на Михайло Обренович, Народния театър, Народния музей и улица „Кнез Михайлова”. Трудно е да се опише всичко онова, което Белград притежава като архитектурно и историческо наследство. Едно посещение на града е незабравимо преживяване. И за да не си помисли някой, че в града няма църкви, веднага вниманието се фокусира върху три от тях. Катедралният храм „Свети Сава” е най-голямата сръбска православна църква, построена на няколко етапа, започвайки от 1935 г. Църквата „Свети Марко” е друга известна църква в Белград, която е строена между 1931 г. и 1940 г. и се намира в близост до сградата на парламента. Освен това привлекателност не липсва и на богато изрисувана старинна Съборна църква, строена между 1837 г. и 1840 г.