Висящи градини на Вавилон
Висящите градини на Вавилон са едно от Седемте чудеса на света, които обаче и до днес не са открити. Това чудо на стария свят е било гордостта на най-първия град в историята на човечеството – Вавилон, който се намирал близо до днешния Ал Хилах в Ирак. Основните сведения за градините са почерпени от документите на гръцките историци Страбон и Филон. Висящите градини на Вавилон са обвити в чудновата мистика и романтика.
Проучвания сочат, че най-вероятно Висящите градини на Вавилон са построени около 575 пр. Хр. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, като царуването му започва от 605 пр. Хр. Една друга теория разказва, че са построени от асирийската царица Семирамида по време на петгодишното ѝ управление, което започва през 810 пр. Хр.
Висящите градини на Вавилон представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Легендата разказва, че Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга — персийската принцеса Амитис, която е родом от плодородните земи на Месопотамия. Девойката била свикнала с живописната растителност на мидейските земи, копнеела за дърветата и ароматните растения, а прашният Вавилон само я натъжавал. За да й донесе щастие Навуходоносор II разпоредил построяването на Висящите градини на Вавилон.
Висящите градини на Вавилон в архитектурен план представлявали пирамида, състояща се от четири етажа — платформи върху колони с височина 27,75 м. Според проучвания долният им етаж бил с формата на неправилен четириъгълник със страни 42м на 34м. За да не се просмуква вода надолу, върху повърхността на всяка платформа се нареждали един слой тръстика, два реда тухли, иззидани с гипсов разтвор, а отгоре нареждали оловни тухли. Най-отгоре била насипана плодородна земя, където били засадени семена от различни треви, цветя, храсти и дървета. Градините на Вавилон били наречени „висящи“ умишлено, вероятно за да се подсили славата на това безспорно сериозното техническо постижение спрямо степента на тогавашното строително ниво. За сухия и горещ климат на Вавилония всичката тази зеленина и изобилие от вода наистина изглеждали като чудо. Всяка тераса от Висящите градини на Вавилон представлявала самостоятелна градина, но все пак всичките тераси образували едно цяло. По външния край растяли пълзящи растения и лиани, които преминавали върху следващата тераса и така обединявали всички градини в единен ансамбъл от дървета, храсти, жив плeт, бордюри и алеи с цветя.
Напояването на терасите на Висящите градини на Вавилон ставало посредством тръби, които били разположени във вътрешността на колоните, които поддържали платформите. Подаваната вода от река Ефрат, на която бил разположен самия град Вавилон, тръгвала от най-горната тераса, откъдето се стичала в ручеи и малки водопади, оросявайки растенията от по-долните етажи. Уникалността на Висящите градини на Вавилон се изразявала не само в архитектурното решение, но и в това, че в тези необикновени градини цъфтели най-удивителни и редки видове дървета и прекрасни цветя. За поддържането на Висящите градини на Вавилон стотици роби ден и нощ въртели водонапорното колело с кожени съдове, за да ги снабдяват с вода от река Ефрат.