Европа >> Гърция >> Статуя на Зевс Олимпийски

Статуя на Зевс Олимпийски

Информация | Kарта
seen
5239
facebook
Статуя на Зевс Олимпийски

"Баща на Зевс в небесата е, разбира се, Кронос, но баща на Зевс в Олимпия е Фидий. Онзи бил роден от безсмъртната природа, а този тук - от ръцете на човека, който единствен умеел да създава богове..." В сърцето на Гърция, на свещената олимпийска земя, се намирало четвъртото чудо на света, единственото, създадено от един-единствен човек.

Статуята на Зевс Олимпийски, изваяна от прочутия гръцки скулптор Фидий, е едно от старите Седемте чудеса на света. Статуята на Зевс Олимпийски е единственото от седемте чудеса на света, което е било и на европейска земя. Храмът на Зевс наподобявал Партенона в Атина и храма на Артемида в Ефес. Неповторимият скулптор Фидий започнал статуята около 440 г. пр.Хр. и я завършил 436 г. пр.Хр. Днес останките на храма, където е била статуята, се намират в алфейските долини на областта Елида на остров Пелопонес. В Олимпия - най-свещеното късче земя на древна Елада, която била определяна като важен религиозен център на Древна Гърция, Зевс победил кръвожадния Кронос. Поради това, през V в. пр.н.е. гражданите на Олимпия решили да построят храм на Зевс - владетел и най-могъщ от всички богове. Архитектурното чудо било с 64 метра и 28 на ширина. Строителите поставили статуята на Зевс в дъното на храма.

Според историческите разследвания статуята на Зевс Олимпийски висока около 12 метра и създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Изработена била от дърво, което било покрито с нежно-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листи. В дясната си ръка държал златна статуя висока около 5 метра на богинята на победата Нике, а в лявата си - скиптър.

След около 800 години от създаването й, през 394 г. от н.е., статуята на Зевс Олимпийски била пренесена в Константинопол, столицата на Византийската империя. По това време християнството вече е било наложено като религия и статуята на Зевс се явявала езическа скулптура. Независимо от този факт, никой не посмял да я разруши, а това, което я спасило, била невероятната ѝ красота. За нейното разрушаване историците поддържат теория, че е изгоряла по време на пожар в двореца на император Теодосий II през 462 г. Статуята на Зевс Олимпийски е чудо, което взема дъха, на всеки застанал пред нея. Първото, което смайвало всеки посетител, било нейната монументалност. Второто било нейната скъпоценност. Археолозите са описали как туниката на Зевс и косата му били от злато, непокритите части на тялото от слонова кост, тронът от кедрово дърво, инкрустирано с абанос и скъпоценни камъни. Към монументалността и скъпоценността се прибавяло изключителното майсторство, с което Фидий изваял лицето и фигурата на Зевс. За гърците това чудо не било просто статуята. За тях статуята на Зевс Олимпийски била паметник на елинското величие и слава. Изучаването на архитектурния шедьовър разказва за изваяните по трона на Зевс случки от гръцката митология, които били подбрани така, че да се схващат като апотеоз на победата над варварската персийска империя.

Създаденият от Фидий Зевс седял на трон с високо облегало, от лицето му лъхали достойнство и благородство, на главата си имал венец на олимпийски победител. През лявото рамо бил заметнат краят на златната тога, осеяна с палмови листчета, в дясната си ръка държал статуята на Нике, богинята на победата, с лявата се подпирал на дългия жезъл на еланодиците, украсен със скъпоценни камъни, на върха на който бил кацнал свещеният орел. На страничните облегалки имало два сфинкса, три очарователни харити и три хори, богини на годишните времена. Краката на трона на Зевс подпирали четири танцуващи Никети. Украсата прославяла както Гърция, така и олимпийските игри.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа
RSS