Александрийски фар

Александрийският фар е определян като "най- младото" от седемте чудеса на античния свят. Построен е през 290 г. пр.Хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, идвала от голям огън, и чрез огледала се отразявала навътре в морето. При земетресение през 1375 г. Александрийският фар е разрушен, като от останките му в края на XV век султан Кайт бей издига крепост, която е там и до днес. Документи и много разкази на съвременници успяват да дадат ясна представа за вида и размерите му, както и за историята на неговото построяване.

В древната история е записано, че след смъртта на Алекксандър Велики през 323г. пр.Хр., империята му била поделена между неговите четирима генерали диодохи. Първия от тях, Птолемей Сотир, получава властта в Египет и обявява построения от гръцкия архитект Динократ град за столица на страната, като издава заповед името й да бъде Александрия - в чест на великия владетел, и това име да остане за вечни времена. По време на своето управление Птолемей и гражданите на богатия град Александрия решават да построят фар на брега на морето, с който да улеснят пристигащите кораби. Традицията по тези земи в онези времена повелявала след внимателно проучване на няколко кандидати да бъде избран ръководител на изграждането. Именно така проектът за построяването на Александрийския фар спечелва архитектът Зострат Книдос заради доброто му име и богатия му опит. През 290г. пр.Хр. той стартира проекта на фара и завършва през 285г. пр.Хр. За пет години пред очите на света на брега на Средиземно море израства невиждан дотогава фар, чиято светлина се виждала на много километри от брега. Светлината на Александрийския фар била светлина спасителка за много кораби, както и повод за гордост на гражданите на Александрия.

От архитектурна гледна точка Александрийският фар представлявал кула с височина около 120-140 м, която за времето си била от най-високите конструкции, създадени от човека. Александрийският фар е построен от бял мрамор и в архитектурата му се разграничават трегери, а не сводове. Имал три етажа, като най-долният представлявал правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 м и с височина между 55 и 65 м. Четирите стени на правоъгълната кула били обърнати към четирите посоки на света. Вторият етаж се отличавал с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра и бил висок около 40 м. Най-горният етаж на Александрийския фар бил висок 8 м и с формата на цилиндрична колонада — 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова статуя на повелителя на моретата Посейдон. В горната част на етажа имало метално вдлъбнато огледало, което денем отразявало слънчевата светлина, а нощем — светлината на горящ катран или масло.

На два пъти, през 950 г. и през 596 г., части от повърхността на кулата се пропукали силно. Притеснени строителите предприели мерки да я заздравят, като намалили височината й с 22 м. Във вътрешността на Александрийския фар бил изграден спираловиден път, по който ставало превозването на материалите за огъня - обикновено дърва, носени от роби и натоварени на магарета. Зострат изградил Алекасндрийския фар като невероятно стабилна сграда, за да може да устои на големите бури, високите вълни и неколкократни земетресения в продължение на почти две хилядолетия. Но тъй като срещу природата сме безсилни, чудовищни земетресения слагат край на архитектурното чудо. Прочутият султан Салах ел Дин през 1272 г. се заел със задачата да възстанови полуразрушения фар, но всички негови стремежи биват обезсмислени, след като голямо земетресение 1375 г. съборило окончателно гордостта на Александрия. Султанът на Египет Квайт Бей разчистил развалините на Александрийския фар и построил на същото място своята крепост, която е там и до днес. Едно обаче остава вечно и нищо не може да го изстрие или разруши - до появата на Александрийския фар историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.