Виена е европейски град, известен със своите изключителни забележителности – архитектурни бижута, исторически паметници и културно наследство. Една от тези величествени забележителности е готическата катедрала „Свети Стефан”. Този храм на вярата се вижда от почти всяко място на града, звънът на камбаните се носи из цялата околност, а възвисяващата и се на 137 метра над града кула бележи географския и духовен център на Виена.

„Свети Стефан” е сред шедьоврите на готическата архитектура и е една от най-внушителните църкви в Европа. В катедралата „Свети Стефан” религиозният живот в града кипи от над 800 години. Днес тя може да бъде открита в типично виенска среда – на място, където съвремие и история преплитат своите пътища, на място където заобикалящата я архитектурата се разкъсва между барок и постмодернизъм.

Да поговорим за историята около издигането на катедралата „Свети Стефан”. Първата сграда на църквата е издигната през 1160 г., но от нея днес не е останала и следа. Най-старите запазени част – Великанските двери и 65-метровите Кули на езичниците, се намират от западната страна на храма и датират от около XIII век. По-голяма част от днешната постройка на „Свети Стефан” датира от XIV век, тъй като по това време херцог Рудолф VI заповядва реконструкция на храма, с което си спечелва прозвището „Основателя”. Тежък пожар през 1945 г. засяга цялата катедралата, но усилените в продължение на години действия по реставрация правят тези поражения почти незабележими днес.

Интериорът на катедралата „Свети Стефан” е онази част от църквата, която не е била засегната при набезите на протестантите иконоборци. Във вътрешността на църквата се открояват големи носещи колони, украсени със статуи на библейски фигури и светци в реални размери. Едни от тях са оцветени майсторски, други са изваяни от различни видове екзотични камък.

Тази украса обаче по нищо не отстъпва на внушителния мащаб на вътрешното пространство, в което изключително поразително виещите се колони се срещат със сложни сводове и куполи високо над централния кораб. Игра на цветове, осветяващи църквата отвътре, се получава когато светлината прониква през високите няколко етажа пъстроцветни прозорци.

Обхождайки вътрешността на катедралата „Свети Стефан” няма как да не изпитаме възхищение от една от най-интересните забележителности тук – Kaiser Oratory. Зад това име се крие едно уединено място – частната молитвена стая на императора, през прозорците на която се открива невероятна гледка към централния кораб и главния олтар. Следващата забележителност е Гробницата на Фридрих III, намираща се от дясната страна на главния олтар. Изработена е от наподобяващ червен мрамор твърд камък и е дело на скулптура Николаус Гехрат ван Лейден. Декорацията на самата гробница също е изключителна – императорът, в одеждите си от коронацията и заобиколен от гербовете на всички свои владения, е изобразен върху капака й.

Несъмнено обаче перлата в короната на катедралата „Свети Стефан” е амвонът. Датиращ от около XV век, амвонът е прочут със своята наподобяваща дантела каменна резба, която се предполага, че е дело на сръчните ръце на Антон Пилигрим и Николаус Гехрат ван Лейден. Долната част на амвона наподобява готическа розетка от дърво, а горната му част е основа за бюстовете на четирима от светците-доктори на католическата църква. Под стъпалата на олтара пък се намира нещо също толкова изключително – издялан в камъка образ на мъж, надвесен през прозореца с жезъл в ръка. Съществуват предположения, че това е автопортрет на незнайният майстор, изработил олтара.

Криптата на катедралата „Свети Стефан” е онова място от храма, в което е съхранена и което разказва историята на империята. Криптата е своеобразен лабиринт от тесни коридори, предизвикващи понякога чувство на призрачност и нереалност. Началото на този лабиринт тръгва от църковния кораб и завършва под големия олтар и плочника на „Щефансплац”. В катакомбите на криптата се намират саркофазите на крале, херцози, архиепископи, други знатни покойници, както и останките на обикновени хора, като например тези, покосени от чумната епидемия в първите години на XVIII век.

В наоса на катедрала са погребани Рудолф IV Австрийски, Фридрих III и Евгений Савойски. В херцогската крипта са погребани 72 члена на династията Хабсбурги: Фридрих Красивия – 12-ти херцог на Австрия и Щирия, крал на Германия; Херцогиня Елизабет – дъщеря на Фридрих Красивия; Фридрих III – херцог на Австрия; Рудолф IV – ерцхерцог на Австрия; Ерцхерцогиня Катарина – дъщеря на херцог Албрехт II; Катарина Люксембургска – съпруга на Рудолф IV и дъщеря на император Карл IV; Албрехт III – ерцхерцог на Австрия; Албрехт IV – ерцхерцог на Австрия; Йоана София Баварска – съпруга на Албрехт IV; Беатрикс фон Золерн – съпруга на Албрехт III; Ерцхерцог Георг – син на крал Алберт II; Вилхелм – ерцхерцог на Австрия; Леополд IV Дебели – с ерцхерцог на Австрия; Албрехт – син на император Максимилиан II; Елизабет Австрийска – кралица на Франция, съпруга на крал Шарл IX от Франция; неназован принц – син на император Максимилиан II; Ерцхерцогиня Мария – с дъщеря на император Максимилиан II; Елеонора Гонзага, немска императрица – втората съпруга на император Фердинанд.

Кулите на катедралата „Свети Стефан” са също уникална част от архитектурата на постройката. Южната кула е наричана от виенчани Щелф (галено на Стефан) и е висока 137 метра. Строежът й е продължил цели 75 години, като началото му е поставено през 1433 г. По време на османската обсада Южната Кула е била наблюдателница и команден пост за защитниците. От 1955 г. насам има часови, който бие камбаната в случай на бедствия и извънредни ситуации. Южната кула е снабдена с наблюдателна платформа, от която се открива спираща дъха гледка към прочутия покрив на катедралата, покрит с 230 000 гледжосани плочки. Южната им страна изобразява символа на династията на Хабсбургите – двуглав орел, а върху северната им страна са гербовете на Виена и на Република Австрия.

Издигането на Северната кула е замислено като построяване на огледално изображение на Южната кула. Строежът обаче бива прекратен при достигане на 68 м. височина. Съществуват митични и реалистични обяснения за прекратяване на строежа й – от работа на дявола до липса на финансова подкрепа, но все пак през 1529 г. тя е завършена, след като я увенчават с покрив в стила на Ренесанса.

Камбанарията на катедралата „Свети Стефан” има двадесет и три камбани, като 20 от тях се използват и всяка има своята роля. Голямата камбана, намираща се в Северната кула, носи името на „Нов Пумерин” и е с тегло 21383 кг. Тя е втората по големина камбана в Европа (след тази в Кьолнската катедрала). Отлята е през 1951 г. в Санкт Флориан и е поставена на мястото на Стария Пумерин през 1957 г., който е отлят през 1711 г. и унищожен през 1945 г. „Нов Пумерин” звъни единадесет пъти в годината по време на Велики празници: - Два пъти през католическия празник на Тялото и Кръвта Христови; - В деня на освещаването на катедралата (23 април); - В Новогодишната нощ. С най-продължителният – десетминутен, звън се отбелязва смъртта и интронизацията на папата или Виенския архиепископ.

Единадесетте камбани от Южната кула се използват за ежедневния камбанен звън. Те са с тегло от 35 кг. до 5 700 кг. От тях четири се използват преди началото на ежедневната меса, като броят им се увеличава до десет през празнични дни и до единадесет - ако служи сам архиепископът.

Капелата на Св. Валентин е една от шестте капели, обособени в катедралата „Свети Стефан”. Реликварият на „Св. Валентин“ датира към 1440 г. и е разположен в горната част на „романската“ кула. До 1933 г. там се пазят главните реликви на храма, като част от тях през същата година част са преместени в музея при катедралата. Днес в капелата се съхраняват мощите на Свети Валентин, черепите на „св.св. Козма и Дамян“ и част от покривката, стояла на масата при Тайната Вечеря.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласували Катедралата Свети Стефан