Оброчната църква

Архитектурният стил на Виена е една прекрасна пъстра палитра. Редом с внушителните дворци възхищение предизвикват множество сгради, сред които сега е момента да акцентираме върху неоготическата църква Вотивкирхе.

Оброчната църква Вотивкирхе е великолепен храм на вярата и може да бъде открита на известния булевард Рингщрасе. Вотивкирхе е построена в периода 1856 г. – 1879 г. по инициатива на Фердинанд Максимилиан. Този човек е брат на управляващият по това време император Франц Йосиф I. Идеята на Фердинанд Максимилиан е издигането на Вотивкирхе да бъде знак на благодарност към Бога, че е спасил живота на императора, след като е бил организиран атентат срещу него. Официалното завършване на църквата е на 24 април 1879 г., като датата е избрана нарочно, за да съвпадне с 25-та годишнина от сватбата на император Франц Йосиф I и съпругата му Сиси.

Името Вотивкирхе в превод от латински означава „обет, оброк”, поради което в превод цялото име означава „Оброчната черква”. Тази прекрасна църква в архитектурно отношение представлява трикорабна базилика с трансепт, които придават на постройката формата на кръст. Във всеки един от ъглите, където се пресичат корабите и трансептите, са разположени по два параклиса. Хорът на Вотивкирхе е заобиколен от амбулаторий с апсидиола.

По време на Втората световна война Вотивкирхе загубва своите прекрасни прозорци с прекрасни стъклописи, но виенската общност е добър стопанин на своето наследство и през 1964 г. те биват, макар и с промени, чиято цел е да отразява променящите се времена. Следващата впечатляваща част от интериора на Вотивкирхе е главният олтар. Той е украсен с позлатено ретабло, над което живописно е разстлан балдахин, и е изработен по подобие на образци на италианската готика. Ретаблото по олтара е украсена с изображения на сцени от Стария завет, пресъздаващи жертвоприношението на Аврам и сънят на Йосиф. В центъра пък е разположено разпятие, от двете страни на което има позлатени статуи на два ангела. Ангелите от своя страна са заобиколени от фигурите на патрона кардинал Карло Боромео, епископ Максимилян Целски, епископ Хиларий Поативийски и на Бернар от Клерво. Балдахинът на главния олтар на Вотивкирхе е носен от четири колони, изработени изцяло от червен гранит. Пищността на свършва тук – на върха на балдахина е поставена фигурата на Христос, заобиколен от четири ангела.

Специално внимание трябва да обърнем и на органите на Вотивкирхе – три на брой. Главният орган се намира точно над главния вход и е поставен във Вотивкирхе през 1878 г. Органът разполага с 61 регистъра и 3762 тръби. Така нареченият Стар орган на хора е направен през 1904 г. и 10 регистъра, а новият орган при хора е направен през 1970 г. и разполага с 20 регистъра.

Интересно място от църквата Вотивкирхе са нейните параклиси. Те се намират в трансепта и са няколко на брой – паракалисът на Розария, параклисът на Кръста, параклисът на епископите и кръщенията.

Параклисът на Розария е наричан още „параклисът на принца” и в него до 1986 г. се е намирал готическият „Антверпенски олтар” (ретабло) от ХV в. Последният бива преместен в музея по-късно. след което е бил преместен в музея. Параклисът на Розария до 1878 г. пък е съхранявал тленните останки на граф Никола Залмски, познат като героя, успешно защитил Виена през 1529 г. Другият параклис на Вотивкирхе – параклисът на Кръста или „императорския параклис”, е фамозен със своето разпятие, от двете страни на което се намират фигурите на св. Богородица и апостол Йоан. Епископският параклис пък е посветен на „Светото сърце”. По тази причина в центъра на мраморния му олтар е разположена статуя на „Светото сърце” на Христос, заобиколена от двете си страни със сцени със Страстите Христови. Кръщелнята трябва също да се види – в нея се намира осемстенен алабастров купел, а стените й са украсени с образите на св. Екатерина Александрийска, св. Лаврентий Римски, св. Варвара Никомедийста и св. Първомъченик Стефан.

Вотивкирхе е запомняща се и заради своя шестоъгълен неоготически амвон, над стълбата над който се издига четиристенен декоративна кула от колони, на върха на която е поставена фигурата на св. Йоан Кръстител. Той от своя страна е обрисуван с изображения на проповядващия Христос и на „Отците на църквата” – св. Августин, св. Григорий, св. Йероним и св. Амвросий.