Църквата Свети Карл, редом с двореца Белведере, са едни от най-главни емблеми на бароковата архитектура на австрийската столица Виена. Църквата "Св. Карл" е една от най-разкошните барокови църкви северно от Алпите и се отличава с причудлив архитектурен облик, смесица от стилове от римско време до Средновековието и Възраждането. В строежа и преустройството на църквата „Свети Карл” са записали имената си архитектите Петер фон Прахатица, Ханс Пукспаум и Антон Пилиграм. Смята се, че интериорът на Свети Карл е много по-конвенционален в сравнение с екстериора. Навсякъде могат да се видят красиви фрески, изобразяващи отново житието на Боромеус. Днес Свети Карл е превърната е в музей, чието посещение си заслужава най-вече заради възможността човек да се изкачи до най-горната точка на Карлскирхе, откъдето се открива прекрасна гледка към цяла Виена. Този красив и доста необичаен храм на вярата може да бъде открит в квартала Виден, в непосредствена близост до Виенския технически университет, операта и двореца Белведере. Виенската църква „Свети Карл“ е една от най-разкошните барокови църкви северно от Алпите, а мощният й купол с височина от 72 метра владее градския пейзаж. През 1738 г. църквата е предадена на кръстоносния орден на Червената звезда от Прага и до 1918 г. е под патронажа на кайзера. Между 1989 г. и 2000 г. пък властта над църквата е предадена на прелатурата на Опус дей.

Появата на църквата „Свети Карл” е отбелязано като направено дарение на кайзер Карл VI след ужасната чумна епидемия от 1713 г. и представлява къснобароковата сакрална постройка, посветена на светеца-закрилник при чумни епидемии, патрон и лечител Карл Боромойс. Основите на църквата Свети Карл са положени през 1716 г. под контрола на Антон Ерхард Мартинели. Твърди се, че официалната сума, похарчена за издигането на бароковия храм възлиза на 304 045 гулдена, като 250 000 са събрани от живеещите във Виена евреи под формата на данък. Строежът на църквата „Свети Карл” в периода 1716 г. – 1722 г. е ръководен от главното действащо лице Йохан Бернхард Фишер от Ерлах. След смъртта на архитекта строежът на църквата „Свети Карл” продължава и след някои направени промени в неговия проект през периода 1724 г. – 1739 г., неговият син Йозеф Емануел завършва внушителната постройка. Позната още и като Карлскирхе, църквата „Свети Карл” е уникално творение на тези двама архитекти, които завещават на Виена една от най-красивите и интересни постройки, съчетаващи елементи от различни архитектурни стилове.

Сградата на „Свети Карл” определено се отличава посредством своите две колони пред главния вход /определено най-впечатляващият момент от цялостната архитектура на храма/, на които със спираловидни фрески и релефни изображения са изобразени моменти от живота на Карл Боромеус. Ролята им е да напомнят на колоните на Херакел и да символ на властта на кайзера. Подобно на много храмове по света, като например храма на Соломон и „Света София” в Константинопол, Карлскирхе е съчетание от различни архитектурни влияния. Пример за това са двете колони с барелефи от житието на свети Карл Баромей, който страшно много наподобяват на минарета, и са взаимствани от Траяновата колона в Рим. Специалистите в тази област акцентират и върху други разпознати влияния в архитектурата – такива от Бернини и парижката църква на миноритите, както и с купола във ватиканския храм Св. Петър в Рим, измайсторен от Микеланджело.

Преминавайки през куполът на Карлскирхе, трябва да уточним, че фреските по него са дело на Михаел Ротмайер. Също в периода 1725 г. – 1730 г. освен монументалната куполна фреска, са направени гипсовите украси по стените са от Алберт Камезина, олтарните картини от Себастиано Ричи, Даниел Гран, Мартино Алтомонте и Якоб ван Шупен.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласували Църква Свети Карл