Алкобаса

Алкобаса е град в Централна Португалия. Най-голямата забележителност на града е Цистерианското абатство „Алкобаса“, проектирано по подобие на френското „Клерво“. Строежът му започва през 1153 г. и е завършен един век по-късно. Внушителните размери и прекрасните сгради в абатството са предпоставка, то да влезе в списъка на Световното културно наследство през 1985 година. Манастирът е известен още като „Св. Богородица от Алкобаса“. В следващите шест века абатството процъфтява като дава много за развитието на културата и просветата в Португалия. Това е времето, когато благодарение на монасите се създават превъзходни скулптури и се пишат книги за историята на Португалия и света. И днес библиотеката, създадена в абатство „Алкобаса“, е една от най-богатите в страната. А архитектурата и дизайна на всички сгради тук са изключителни. Такава красота трябва да се види, просто думите не стигат, за да се опише. Въпреки, че е плячкосано от френските войници през 1810 г., сега то е възстановено в първоначалния си блясък.

Още стълбището и главния вход с красиво резбованата каменна розетка над него, говорят за майсторството на архитекти и строители. От главния готически портал един 109 метров неф с високи сводове, отвежда посетителя в един нереален свят. В южния трансепт има теракотен релеф от 17 век, изобразяващ живота на св. Бернар. В трансепта в две срещуположни страни са разположени двете гробници от 14 век на двамата трагично влюбени Инес и престолонаследника ПедруI, които са едни от най-посещаваните експонати, заради интересната им любовна история. Принц Педру, макар и женен за инфантата Констанца, се влюбил в придворната дама Инес де Кастро. Кралят АфонсуIV наредил екзекуцията й през 1345 г. без да подозира, че Педру и Инес са се оженили тайно след смъртта на Констанца. Така, че събрани в отвъдното, те най-после лежат един до друг във великолепното абатство. В абатството са погребани и много от португалските монарси и техните кралици.

Параклисът на мълчанието на Дом Динис I е разположен във вътрешния двор на манастира, и е построен през 14 век. Два века по-късно е добавен горния етаж. Портокаловите дръвчета и красиво оформените чимшири напомнят за елегантността и обичта на хората, живели тук. Интерес представлява и красивата чешма с необичайна осмоъгълна форма. В сградата на управителното тяло могат да се видят статуи в по-голям от естествен ръст. На горния етаж посетителят може да разгледа общото спално помещение за монасите. Огромната кухня на манастира е построена през 18 век. Изцяло покрита с плочки, оборудвана с две огромни пещи, масивни маси и резервоари за вода, тази кухня е модерна за времето си. Трапезарията също е с огромни размери. В нея има изкусно изработен амвон,откъдето един от монасите четял пасажи от Библията, докато другите се хранели в мълчание. Днес в тази зала е поставена статуя от 18 век на св. Богородица с младенеца. Самото разположение на абатството на мястото на сливането на реките Алкоа и Баса, впечатляваща архитектура и учудващо красив интериор, то ни връща в Средновековието и разказва за едно от най-могъщите цистериански абатства.