Мадейра (Ilha da Madeira) е остров в Атлантическия океан, най-големият от едноименния архипелаг, включващ остров Порто Санту, Безлюдните острови и Дивите острови. Мадейра има площ 740 кв. км и население около 300 хил. души. Намира се по-близо до Мароко, отколкото до Португалия и това разположение му определя топлия субтропичен климат. Островът има вулканичен произход с характерен планински релеф. Мадейра е място, което всеки би мечтал да посети - може да се каже, че това е раят на земята. Тук има много зеленина и цветя през цялата година. Всеки склон на хълмовете в Мадейра е покрит с пъстри цветя, заедно с огромен здравец, хортензии, различни цветове хибискус, яркочервени лилиуми и пурпурни или оранжеви бугенвилии. Следват ги редки цъфтящи дървета, като кремаво-жълта магнолия, огромна розова камелия и златна мимоза. Толкова живописни цветове и ухания могат да накарат посетителя да остане завинаги в това приказно място. Дървото-лале, наричано „пламъка на гората“, е донесено от капитан Джеймс Кук през 18 век. А символът на Мадейра е драконовото дърво, което може да се види вече само в парковете. То изглежда така сякаш е засадено обратно-дънерът му завършва със заплетени клони и стъбла. Цъфтящото алое обитава скалистите места. Интересното цвете стрелиция, приличащо на райска птица, е чудо, ако може да се види.Горите Лаури-Силва от семейство лаврови, сусам, махагон и дори желязното дърво, заемат голяма част от острова и са в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Дафиновите гори, са сред последните горски островчета, останали тук и също са защитени като природен резерват.

Порто Санту е първият остров от архипелага,открит от от португалските пътешественици Жуау Гонсалвеш Зарку и Тристау Ваш Тейшейра, водачи на експедиция за изследване на Западноафриканското крайбрежие през 1418 г. Отклонени от силните ветрове, те попадат на това необикновено място и очаровани от красотата му, се връщат тук след две години, когато откриват и по-големия остров. Наричат го Гористия остров или Мадейра на португалски. През следващите години, започва португалска колонизация на островите Мадейра и Порто Санту. Първите колонисти са богати португалски семейства и капитани от португалската империя. Голяма част от горите на острова са опожарени, а планинският терен се превръща в място за строителство на жилища и отглеждане на пшеница и др. селскостопански култури. Докарани са хиляди роби, които да терасират стръмните склонове и да копаят напоителни канали (levados). Те датират от 16 век и са с дължина от 2500км.Името им идва от португалската дума levar,която означава „нося“. Тези канали пренасят вода от влажните северни части на острова към по-сухите места на юг. Там водата се използва за напояване на бананови плантации, лозя, овощни и зеленчукови градини. Разходките покрай левадас са популярни, тъй като около 1500 км от тях има пътеки, които са добре поддържани.

Отначало колонизаторите произвеждали пшеница за собствени нужди, но после започнали да изнасят излишното количество до Португалия. По настояване на Енрике Мореплавателя, на остров Мадейра започва да се отглежда и захарна тръстика. През 17 век започва развитие на винопроизводството на острова. Терасираните склонове благоприятстват отглеждане на лозя, а вкусът на виното е с уникално качество. Този прекрасен вкус на виното от Мадейра се дължи на продължителен, горещ процес на зреене. Това е открито съвсем случайно, когато се установило, че виното в бурета при продължителното пътешествие по море през тропиците, подобрило качеството си по време на пътуването. Сега на острова се произвеждат четири вида вино „Мадейра“, носещи имената на бялото грозде, от което се произвежда-Серикал, Верделю, Буал и Малвишия. Всяко от тях се отглежда на различна надморска височина и е предназначено за определен вид ястие. Изобилието от плодове и зеленчуци, съчетани с прясната риба правят кухнята тук незабравима. Нарастващият брой заможни посетители на острова започва още от началото на 19век, особено британски богаташи, които спират тук на отиване или връщане от колониите си. Това предполага и строеж на хотели в това великолепно кътче на земята. Хотел „Рейд“ в столицата Фуншал е един от първите, който отваря врати през 1891г. и все още е един от най-добрите в града.

От 1 юли 1976 г., остров Мадейра получава своята политическа автономия от Португалия - той има собствено правителство и законодателно събрание.

Освен красотата на природата, остров Мадейра предлага и много развлечения за посетителите си: пешеходен туризъм покрай напоителните канали, пързаляне с тобоган, ослепителните цветя на Селскстопанския пазар. На остров Порто Санту може да се посети плажа, който се радва на деветкилометрова ивица, а също и на голф-игрище. Не липсват и празниците тук. Карнавалът на Мадейра се провежда 40 дни преди Великден, когато по улиците има пищни тържества и шествия от хора, облечени в исторически одежди. Другият основен празник е Празникът на цветята и толкова красив с многото цветя навсякъде и децата, всяващи веселие по украсените улици.

Красиви заливи с много яхти и лодки, очакващи собствениците си, за да тръгнат на чудесна разходка, потъналия в зеленина, цветя и градини бряг - всичко това е едно мечтано преживяване.

Западна Мадейра

На запад от Фуншал се намират много интересни селища, разположени по стръмните брегове с култивирани тераси, спускащи се към океана.

Камара де Лобуш е старомодно рибарско селище, където рибарите ловят основно рибата-сабя-специалитет на остров Мадейра.

Кабо Жирау е стръмна скала, спускаща се от стряскашата 580 м височина към океана. Тя е втората по височина крайморска скала в Европа след тази в Норвегия. От нея се разкрива страховита гледка към океана и околността. Благодатният климат и плодородни почви, са накарали хората да култивират този стръмен склон. Невероятно е,но той е терасиран и се отглеждат лозя тук.

В курортния град Рибейра Брава на 32 км от Фуншал е Етнографският музей, където могат да се разгледат експонати, показващи най-важните занаяти на Мадейра - риболов, тъкачество и винопроизводство.

Наблизо до Рибейра Брава е едно от най-слънчевите места на острова –село Понта ду Сол. Разположено е в една дълбока клисура, с калдъръмени улички, водещи нагоре към една привлекателна църква.

От най-западната точка на острова, Понта ду Паргу, изгледът към океанския простор е величествен.

Северният панорамен крайбрежен път, свързващ най-северната точка на острова със Сан Винсенте, който се намира на 19 км на изток,се нарежда сред най-живописните в Еропа. Сътворен от способните ръце на инженери и строители, този път е строен 16 години по ръба на стръмни скали. А шосето, свързващо Сан Висенте с Рибейра Брава минава над прохода Бока да Екумеада, което е място за наблюдение към Сан Висенте и долината на Сера де Агуа.

Източна Мадейра

Източната част на остров Мадейра има по-голяма равнинна част и затова тук са повечето от известните ботанически градини на острова.

Монте е малко селище, разположено високо над столицата Фуншал. Още от 19 век е известно спускането с тобоган от Монте до Фуншал и днес то продължава да е едно от забавленията за гостите на острова. Това е спускане по двама с „шейна“, която е направлявана от двама мъже, които тичат отстрани и се возят на нея. Има и кабинков лифт, превозващ пътници между старияград на Фуншал и Монте. Монте е потънало в зеленина селище. Недалеч от центъра му, се намират две поразително красиви градини. Градината на Монте е сравнително малка, но чудесна с избуялите си папрати и много цъфтящи растения. Тропическата градина „Монте Палас“, простираща се на площ от 7 ха, е богата с типичните растения за субтропичния климат, азиатски градини, а също и с много изкуствени езера и мостове. В центъра на Монте, върху едно възвишение е разположена църквата „Св. Богородица от Монте“. С бялата си фасада и двете еднакви кули, тя е като видение от нереалността. На празника на Богородица 15 август, много богомолци се изкачват по стъпалата до църквата, за да се помолят.

Най-големият град в Източна Мадейра е Машику. Тук стъпват за първи път откривателите на осрова Жуау Гонсалвеш Зарку и Тристау Ваш Тейшейра през 1420 г. На главния площад на града има статуя на Тейшейра, който става първият губернатор на града. Тук е и красивата църква от 15 век. Близо до площада е така нареченият „Параклис на чудесата“, който е център на ежегоден фестивал през октомври, в чест на спасяването на разпятието от параклиса при наводненито през 1803 г.

На около 5 км от Машику е малкото пристанище Канисал, което е било център на китоловната промишленост на острова до 1981 г. В градчето има Музей на китолова, открит през 2011 г. В него са изложени експонати и документи от периода на лов на китове. В момента в Канисал се намира най-голямата на острова флотилия за лов на риба-тон.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Остров Мадейра