Символ на грация и елегантност, Лугано (Lugano) е един от най-очарователните градове в Швейцария. Градът съвместява чара на италианската екзотика и изисканата елегантност на западноевропейската култура, една пъстра палитра от частичка от множество други градове по света. Но Лугано има своята индивидуалност и само в Лугано можете да се почувствате като в един съвсем различен и непознат свят, някак свободен и необяснимо привлекателен. Град, в който по всяко време на денонощието можете да погледнете пред себе си и да видите великолепието на четирите природни стихии вода (езерото Лугано), земя (планините), въздух (мъглата в ранните часове) и огън (ярките лъчи на слънцето), слети в едно.

Лугано е най-южният град на Швейцария и принадлежи към територията на италоговорящия кантон Тичино, като е определен за най-голямото населено място в областта. Градът е разположен живописно на бреговете на Езерото Лугано, което се намира южно от Алпите, между други две известни езера – Маджоре и Комо. Лугано е заобиколен от планински масиви с обща площ 300 км. На изток се издига връх Монт Бре, а на юг – връх Сан Салваторе. Между тях тече река Казарете, която се влива в езерото. Заради своето стратегическо географско положение - само на няколко километра от границата с Италия, Лугано е пленително курортно градче, превърнало се в изключително атрактивна дестинация както за туристите, така и за някои от най-големите знаменитости на шоубизнеса. Лугано е донякъде космополитен град. Близостта на Италия е определяща и за икономическото развитие, което прави Лугано освен в една от най-популярните туристически дестинации в Швейцария, но и в един от най-важните финансови центрове в страната – на трето място след Цюрих и Женева. И макар че може да бъде обходен само за един час, Лугано оставя у посетителите безброй незабравими спомени и усещане за райско блаженство.

Заради топлият климат, неограничените възможности за разнообразни дейности на открито, впечатляващата архитектура на историческите постройки, множеството музеи и постоянният поток от посетители, Лугано получава прозвището „Монте Карло на Швейцария”. А изникващите от дълбините на лазурносиньото езеро планински върхове му спечелват друг прякор - „Рио на Стария свят”.

Исторрията на Лугано започва с населването на бреговете на езерото Лугано още в Каменната ера. Свидетства за това са етруски паметници, гробове с накити и съдове, както и келтски монети, които разказват за преминалите през земите на днешен Лугано отминали цивилизации. През I в. пр. Хр пък тук се установяват римляните, които основават важно по значение селище недалеч от Лугано. Днешното име си Лугано получава през 1189 г. Намерени доказателства свидетелстват, че още през 984 г. Лугано е съществувал като пазарен град, който в годините е бил обект на спор между благородниците на Комо и Милан, победител от който през 1513 г. излиза Швейцария. Положението остава такова до 1798 г., когато Наполеон завоювал старата швейцарска конфедерация и създал Хелветската република. Това превръща Лугано в център на едноименния кантон, който имал ограничена самостоятелност и бил ръководен от префекти. Преживял германско и френско управление, през 1802 г. кантонът бил обявен за независим. След Втората световна война и най-вече през 60-те и 70-те години на XX в., благодарение на щедри и свежи пари от италианска страна, Лугано изживял истински разцвет. За кратко време той става третият по значение финансов център в страната с над 100 банкови институции, които днес са основната движеща сила на града.

Лугано е от онези градове, които впечатляват своите посетители едновременно с природни забележителности и архитектурно и историческо наследство. Освен спиращия дъха пейзаж, хората могат да се насладят на екзотична палмова растителност, живописни булеварди, антични църкви, пленителни с архитектурата си вили и обществени сгради, музеи. Запазените стари алеи и криволичещи улички кипят от живот, изпълнени са с магазинчета, бутици или кокетни семейни хотели и къщи. Поради факта, че повечето от улиците на Лугано са пешеходни, градът лесно може да се обиколи без превозно средство. Една от перлите в короната на Лугано е катедралата „Сейнт Лорънс”, архитектурна забележителност в готически и бароков стил. Първоначално тя е издигната като средновековна църква, която става катедрала през 1888 г. Най-впечатляваща е фасадата й, направена от бял камък и мрамор и разделена на три сектора. Четири колони поддържат антаблемана, на който има 17 фигури, сред които библейски герои, а между портите, в квадратни рамки са бюстовете на четиримата евангелисти и на кралете Давид и Соломон. Друга основна забележителност на Лугано е Музеят на културата. От откриването си музеят се помещава в къщата на крайбрежно имение, която е построена между 1930 и 1934 г. от решителната и силна по дух дама Хелене Бийбер. Колекциите на музея представят едно своеобразно геокултурно пътуване през различни периоди. Те са разделени на 4 теми в отделни зали. Паркът на музея пък е един истински оазис, една ботаническа градина, в която виреят средиземноморски, тропически и субтропически растения.

Други забележителности на Лугано са Музея на изкуствата, Историческия музей, Музея на швейцарските обичаи, Музея на Вилхелм Шмид, Галерията „Готардо”, Музея на Херман Хесе, Църквата „St. Mary of the Angels”, Градския парк и Централния площад.

С множеството италиански дворци и просторните си три пешеходни улици, Лугано е наистина един от най-пленителните градове в района на Тинчино. Макар и не толкова посещавана туристическа дестинация като Локарно, той блести с двойно повече грация и елегантност.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласували Лугано