Проходът Гран Сан Бернар е най-старият планински проход в Алпите. Според историята този проход вероятно се използва още по времето на римяните. Проходът Гран Сан Бернар е едни от най-високите алпийски гранични проходи. Простира се между швейцарските Водоазки Алпи и долината Аоста в Италия на височина до 2469 м.

В продължение на столетия проходът Гран Сан Бернар е най-важният път през Алпите и осигурява най-бързия начин за придвижване между Италия и Северна Европа. Проходът Гран Сан Бернар е отворен само между юни и септември, така че по-голямата част от движението се извършва през пътния тунел Гран Сан Бербар, който преминава през планина на 554 м. под прохода.

Предполага се, че проходът Гран Сан е бил използван за първи път през бронзовата епоха, когато картагенският военачалник Ханибал превежда 25000 войници, стотици товарни животни и десетки слонове през прохода през 217 г.пр.Хр. в дързък опит да изненада римляните. Всъщност не е доказано дали преминава през прохода, но е факт, че той наистина прекосява Алпите, превежда успешно армията си през планината, но само 37 от слоновете му оцеляват.

Друга глава от историята на прохода Гран Сан Бернар се пише при управлението на наследника на Юлий Цезар - Август. Проходът е под контрола се превръща в надежден, летен търговски път. Август заповядва изграждането на път през прохода и на храм близо до върха му, който посвещава на Бог Юпитер Поениус.

Следващата главна глава от историята на прохода започва през 962 г. и е може би една от най-съществените. Тогава архидяконът на Аоста - Бернар от Ментон, решава да създаде хоспис на мястото на стария римски храм, който да се превърне в убежище за изтощените пътници по тези безлюдни височини. През вековете проходът става все по-важен, а хосписът - все по-голям.

Друг велик владетел оставя своя отпечатък в историята на прохода Гран Сан Бернар. През 1800 г. френският император Наполеон Бонапарт повежда своята Резервна армия през прохода и оттам към Италия, като по пътя спира в хосписа. Една история разказва, че Наполеон и войниците му оставят неплатена сметка от 40000 швейцарски франка. Петдесет години по-късно монасите получават частично плащане в размер на 18000 франка, а напълно дългът бива погасен през 1984 г. от френския президент Франсоа Митеран. През по-голямата част от времето проходът Гран Сан Бернар е в ползва повече на цивилни граждани, отколкото на войници. До 1817 г. около 20000 пътници преминават през него всяка година. Днес по-хубавият път и услугите на спасителите с хеликоптер значително са намалили ролята на хосписа, но той все още предлага място за почивка на уморените пътници със стаите си в стил общи турустически спални и обща траезария, както и красив параклис и малък музей. Бернар от Ментон е канонизиран скоро след смъртта му през 80-те години на XI век, а през 1923 г. папа Пий IX го обявява за светец - покровител на Алпите.

Проходът на Гран Сан Бернар и кучетата от породата санбернар са в много тясна връзка. Породата е създадена тук в началото на XVIII век като кръстоска от ловните и овчарските кучета на местните фермери, като предназначението им е било да помагат. Големи на ръст и достатъчно силни, за да се предвижват през дълбокия сняг, тези огромни животни били обучавани от монасите в хосписа за кучета-спасители. Когато в прохода се разразявала буря или снежна виелица, кучетата били изпращани по две или три да търсят изгубени пътници. Най-известен представител на тази порода е Бари, чийто най-известно спасяване е това на малко момче, паднало в дупка в леда. Днес тялото на Бари е препарирано и се намира в Природонаучния музей в Берн. Съществува традиция винаги едно от кучетата в хосписа да носи името Бари.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласували Проходът Гран Сан Бернар