Кралският дворец в Амстердам

Кралският дворец в Амстердам - една зебележителност от класа, е един от четирите двореца в Холандия, които все още са на разположение на кралица Беатрикс, която го използва за официални церемонии, като понякога в него отсядат и държавни гости. Кралският дворец в Амстердам съдържа впечатляваща колекция мебели, скулптури, часовници и полилеи от XVIII и XIX век. Днешният кралски дворец се счита за една от най-значимите културно-исторически забележителности на Амстердам от XVIII век. Архитектът на тази единствена светска монументална сграда в града е Якоб ван Кампен. Кралският дворец в Амстердам е разположен на западната страна на площада Дам, в сърцето на Амстердам, точно срещу военния мемориал. Дворецът в Амстердам от 14 юни 2009 г. е отворен за посещения, като работи без почивен ден, всеки ден от 11:00 часа до 17:00 часа.

Сградата на Кралския дворец в Амстердам е построена през XVIII век, в периода 1648 г.-1655 г., след края на 80-годишната война с Испания, и първоначално е използвана като общинско здание - функционирала е като кметство на Амстердам. Кралският дворец в Амстердам е построен върху 13 659 пилона, забити в мочурливата почва. Големите скулптури на Артус Кюлиен, украсяващи фронтона, статуите на Франсоа и Хемони, както и камбаните, представляват алегорично Амстердам, заобиколен от Нептун и морски същества. Класическият дизайн на Якоб ван Кампен е огледало на обществените нагласи след победа на холандците.

Несъмнено величието на Кралския дворец в Амстердам лъха от голямата Бюргерзаал или т.нар. Народна зала. Придържайки се към желанието за пресъздаване на типичните за древен Рим зали, тази обширна и висока 30-метрова зала преминава по цялата дължина на двореца. Бюргерзаал се отличава с мраморен под, в който са инкрустирани карти на източните и западните полукълба, както и епични скулптури от Кюлиен.

Сградата се превръща в дворец по-късно по волята на Наполеон I. От 1808 г. до 1813 г. Кралският дворец в Амстердам е бил дом на крал Луи Наполеон, който е бил брат на Наполеон Бонапарт. От 1935 г. сградата преминава във владение на държавата, а нейн собственик става кралицата.