Дворец на мира

Дворецът на мира, намиращ се в холандския град Хага, е една от най-важните сгради в света. Тази архитектурна реликва е с богата стогодишна история и е символ на световния мир и справедливост. В Дореца на мира се намират седалищата на Международния съд на ООН, Постоянния Арбитражен съд, който е най-старата международна юридическа инстанция, Хагската академия на международното право и най-голямата Библиотека с юридическа литература в света. Независимо, че Дворецът на мира не успява да предотврати голяма война, той успя да покаже нещо много съществено - значението на международното правосъдие нараства за 100-те години на неговото съществуване, както доказват поредицата международни наказателни трибунали, създадени през последните десетилетия, някои от които също имат за седалище Хага.

Дворецът на мира е завършен на 28 август 1913 г., което обаче в превод означава, че дори и да е част от ООН, той е по-стар и от организацията, и от нейния предшественик - Лигата на нациите. Заслугата за съществуването на Двореца на мира в огромна степен принадлежи на на последния руски цар – Николай Втори, както и на американския стоманен магнат Андрю Карнеги.

Николай Втори и Андрю Карнеги виждат в своите представи Двореца на мира като храм, който да изпраща послание за мир чрез правосъдие и върховенство на закона. За съжаление те нямали много последователи на своята идея, още повече във време, когато светът бил погълнат от надпревара във въоръжаването.

Точно когато, европейската оръжейна индустрия работела на пълни обороти, а подготовката за война била основната движеща сила на икономиката на много страни, Николай Втори свикал мирна конференция през 1899 г., като избира Хага за домакин, тъй като градът бил лесно достъпен. Събират се международни лидери от 26 страни в летния дворец на кралица Вилхелмина Нидерландска. Независимо, че събитието било наистина грандиозно, с балове и приеми, резултатът от конференцията бил доста скромен. Най-доброто, което се взема като решение, е учредяването на международен арбитражен съд, който да действа като посредник в случай на конфликт.

Сградата на съда трябвало да бъде новопостроена. За целта бил избран с международен конкурс архитект. Така поректиране било възложено на френския архитект Луи Мари Кордоние, който предложил дворец в неоренесансов стил, с готически и барокови елементи. Проектирането било решено като проблем, но се появил друг – липсата на пари. Оказва се обаче, че и това не е пречка да се издигне сградата на съда. Карнеги – предприемач, натрупал състояние от стоманата, дарил необходимите за завършването на проекта 1,5 млн. долара, огромна сума за онова време. Различни страни допринесли за декорацията и обзавеждането. Например Тайланд дарил огромни слонски бивни, Швейцария - часовник, Германия - оградата около английските градини. Дворцовите зали на Двореца на мира били уникални със своите великолепни украси и копринени тапети на стените. В средата на голямото стълбище, напомнящо за Парижката опера, е поставен царският подарък - ваза, висока почти два метра и тежаща три тона. Все пак обаче война избухва и то година след учредяването на съда.

Идва 1922 г., през която в аналите е записано следващото важно събитие в историята на съда. Предшественикът на Международния съд на ООН – Лигата на нациите, решава, че Постоянният арбитражен съд е недостатъчен и учредява Постоянния международен съд. Това обаче по никакъв начин не предотвратява избухване на война – Втората световна война е факт. През 1946 г. Международният съд започва да работи като основен съдебен орган на Организацията на обединените нации. Разполага с петнадесет съдии, които макар до голяма степен да са неспособни да налагат санкции, страните са склонни да спазват решенията им.