Велико Търново

Велико Търново е град, намиращ се в Северна България. Наброява около 74 хил. жители. Столица е на Втората българска държава, след освобождението на България от византийско робство от братята Асен и Петър през 1185 г. Уникалността на града се дължи на разположението на трите хълма- Царевец, Трапезица и Света гора. Гледката на амфитеатралният град, оглеждащ се в р. Янтра, е вдъхновила много художници и поети в създаването на превъзходни творби. След като става седалище на новото царство, в Търново започва строителство на дворци, църкви, нови къщи и пътища.

Хълмът Царевец е заобиколен от трите си страни от р. Янтра и е най-подходящ да бъде укрепен от крепостна стена, построена върху отвесни естествени скали. Тук били дворецът и жилищата на болярите и патриарха. На най-високата част на хълма се намира патриаршеската църква „Св. Възнесение Христово“, която днес е напълно възстановена. Разхождайки се из този хълм, посетителят загубва представа за реалното време и се пренася векове назад, когато тук са се движели карети, безстрашни воини са пазели крепостни стени, красиви девойки са очаквали да се върнат любимите им от война. Така наречената Балдуинова кула, възстановена през 1930г., носи тайната на император Балдуин, пленен от българския цар Калоян в битката при Адрианопол през 1205 г. Според легендата, Балдуин отхвърлил любовта на българската царица Целгуба, която ядосана го обвинила в опит за изнасилване. Тогава Калоян заповядал да хвърлят императора от Лобната скала.

Църквата „Св. 40 мъченици“, разположена в подножието на Царевец, е един от най-известните паметници на старопрестолния град. Тя е построена от Иван АсенII, в чест на победата над гръцката войска при Клокотница през 1230 г., когато пленява кир Теодор Комнин, заедно с цялата му фамилия. От църквата са запазени само Асеновата и Омуртаговата мраморни колони, на които има надписи, разказващи за най-успешните битки на царете. Красивите стенописи са били унищожени след нахлуването на турците в България. В църквата „Св. 40 мъченици“ е обявена независимостта на България на 22 септември 1908 г., след петвековното османско владичество. Днес, тази емблематична църква е възстановена, за да напомня на поколенията за хората, които са идвали тук да се молят за благоденствието на България.

Има още много места, които трябва да се посетят в Търново. Забележителен е Стамболовият мост над р. Янтра, носещ името на големия български държавник Стефан Стамболов, инициатор за създаването му.

Уникалната Сарафкина къща с красива фасада на 5 нива откъм р. Янтра, е построена през 1861г. по поръчка на богатия търновчанин Димо Сарафина.

Един от символите на Търново е Къщата с маймунката, построена от майстор Кольо Фичето, по поръчка на търговеца Никола Коюв. Триетажната сграда е с много красива фасада, в средата на която върху колонка стои маймунка.

Интересна атракция за посетителите на Търново е самоводската чаршия или Старият пазар от 70-те години на 19 в., който и досега е запазил атмосферата на старите български занаяти в малките дюкянчета и работилнички на златари, грънчари, тъкачки на килими и др. Изморени от разходката, можете да спрете в старинната кафеджийница, където ще Ви сервират кафе, приготвено на горещ пясък, както по онова време. Тук са и повечето от художествените галерии на града. А пеещите фонтани в центъра на града са място за отмора и наслада.

За посетителите на Търново е интересен спектакълът „Звук и светлина“,представляващ неповторима атракция от музика, разноцветни светлини, светкавици, лазерни лъчи и звън на камбани, които синхронизирани по уникален начин, разказват за бурната история на България. „Звук и светлина“ се излъчва по време на официалните празници и празниците на града.

По време на Втората българска държава множеството църкви и манастири в околностите на Търново се превърнали в просветни и културни средища. Един от тези манастири е Преображенският, разположен в пролома Дервента, на 6км от града. Строителството на църквата към манастира започва през 1834 г. от майстор Димитър Софиянлията, но е довършена от Колю Фичето. Стенописите и големите икони са рисувани от Захари Зограф през 1849-1851 г. Иконостасът, резбован от тревненски майстори, е нещо изключително красиво. Забележително е „Колелото на живота“ на входа на църквата, изобразяващо развитието на човешкия живот. Наблизо са Архитектурен музеен резерват Арбанаси и Архитектурен исторически резерват Царевец.

Така, че има какво да се види в този красив град с интересно минало, но и изискано настояще.