Пловдив е град в България,намиращ се в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на р. Марица. Населението му е около 350 хил. жители и е втория по големина град в страната. Построен е в подножието на седем хълма, заради което се нарича още „Градът под тепетата“. Пловдив е един от най-старите градове на Европа с хилядолетна история. Обитаван от жителите на първата мощна тракийска държава, по-късно от римляните, Пловдив е бил един цивилизован град, играещ роля на важен военен път през Балканския полуостров. Наричан Филипопол, по името на ФилипII Македонски, който го завладял през 342 г.пр.Хр, по-късно Тримонциум (трихълмие), докато славяните не му дават името Пълдин през 6 век, което преминава в Пловдив.

Всеки от народите живели по тези земи, са оставили своя отпечатък. Благодарение на археологическите разкопки, съвременниците могат да се запознаят с интересната история на Пловдив.

Античният град на Пловдив включва Римския форум, Римския одеон, Античния театър и Римския стадион. Античният театър, построен през 2 век от император Траян е побирал 3500 зрители. Разположен в седловината между Джамбаз тепе и Таксим тепе, той и досега е сцена на културни събития.

Римският стадион е построен през 2 век от император Марк Аврелий и е побирал около 30 хил. зрители по трибуните си, от които са запазени 13 реда мраморни седалки.Тук били организирани гладиаторски борби. Градът по времето на Марк Аврелий е укрепен с втора крепостна стена и е имало водопровод и канализация. В онази далечна епоха, Филипопол е бил един от най-хубавите градове на римо-елинистичния Изток.

Въпреки, че турското робство спира развитието на града, то пловдивските първенци държат на българската нация и гледат да запазят националното съзнание. През 1851 г. по идея на възрожденския просветител Найден Геров, се поставят основите на честването на Деня на светите братя Кирил и Методий. Тук започва да се празнува за първи път на 11 май( стар стил), празникът на просветата и културата.

Изключителна забележителност на Пловдив е Часовниковата кула, която се намира на Сахат тепе или хълма на часовника.Още от византийско време този хълм се е наричал така и на него е имало слънчев и воден часовник. В сегашния си вид, имаща височина 18 м, Часовниковата кула е от 1812 г.

От турско време, в Пловдив е имало 53 джамии, сега са останали само две - Имарет джамия в квартал Мараша и Джумая, разположена на едноименния площад и построена върху останките на християнската църква „Св. Петка Търновска“.Интересното при Джумая джамия е, че има девет купола, покрити с олово, докато обичайните джамии имат само по един купол.

Старинният Пловдив е място, където посетителят може да почувства романтичната атмосфера на Възраждането с изумително-красивата архитектура на къщите тук. Една от най-забележителните къщи е Куюмджиевата, дело на строителя Георги Хаджийски от 1847 г. Фасадата й, боядисана в синьо, е красиво оформена с рисунки около прозорците, наподобяващи шевиците на българските национални носии. Интересен е покрива с „кобилична“ форма. Сградата е четириетажна. Вторият етаж е издаден напред и се поддържа от дъговидни колони, които придават елегантност на цялата къща. В просторните салони вътре има великолепни резбовани тавани и стенописи. Сега в Куюмджиевата къща, се помещава Етнографския музей,който предлага около 40 хил. експоната, показващи особеностите на бита от живота на хората от Тракия, Родопи и Средногорието.Между експонатите има медни съдове, накити, калоферска дантела и български национални носии.

Къщата на Никола Недкович с изящните резбовани слънца по таваните, е въплащение на изящество. Никола Недкович е богат карловски търговец на платове. Къщата е построена през 60-те години на 19 век, с богата външна украса над всеки от прозорците, съставляваща отделни архитектурни сюжети. Тук са съхранени оригинални предмети на фамилията, които ни запознават с живота на заможното българско семейство по време на Възраждането. Красивите килими на Чипровската и Котленската школа могат да се видят от посетителите в къщата на Недкович.

Балабановата къща е също нещо изключително като архитектура. Построена е по поръчка на богатия търговец и лихвар Панайот Лампша в началото на 19 век. В началото на 20 век, неин собственик става търговецът Лука Балабанов. През 30-те години на 20 век , къщата е съборена до основи и възстановена в автентичния си вид през 1976 г. по проект на архитекта Христо Пеев. Днес Балабановата къща е със статут на музей и в нея се провеждат камерни концерти.

Една от най-красивите къщи на Стария град е на Димитър Георгиади. Построена е в средата на 19 век от майстор хаджи Георги роден в родопско село,но работил предимно в Цариград. Поръчана е от богатия абаджия Георги Кендиндеоглу като сватбен подарък за дъщеря му Елена. Впоследствие започва да носи името на Димитър Георгиади-зет на абаджията. Красива е фасадата на тази къща. Централната част има издадена овална форма с 30 прозореца с капаци и характерна украса над тях . Тази изискана къща има три етажа, като първият е ред назначен за семейството,а вторият - за гости. Красиви са овалните салони на първия и втория етаж, като на втория етаж има издигнато ниво на пода подобно на сцена, предназначено за музиканти, забавляващи гостите. Всяка от стаите е със собствен декор. Интересното е, че във всяка стая има чешми, захранвани от резервоари.След Втората световна война, в къщата остават да живеят дъщерите на Георгиади, които през 1948 г. я продават на община Пловдив. Сега в нея се помещава Музеят на Възраждането.

Църквата „Св. Константин и Елена“, построена през 1832 г. се слави с красивия си резбован иконостас и владишкия трон.

Метрополитската църква „Св Марина“ е от 1856 г., когато е възстановена след пожар. От старата църква са съхранени великолепният дърворезбован иконостас и част от иконите. След Руско-турската освободителна война, Пловдив става столица на Източна Румелия -автономна българска област под властта на султана. Започва борбата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Много бележити българи, като Захари Стоянов, Данаил Николаев, генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, участват в борбата. На 6 септември с благословията и на княз Батенберг, е обявено Съединението на България. Всяка година на тази дата в Пловдив се празнува Съединението под фигурата на Майката Родина с лавровия венец на победата от Паметника на Съединението. Наблизо е Историческия музей, в който са изложени интересни експонати.

Пловдив е интересен град, стига човек да иска да се запознае с богатото му българско наследство.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Пловдив