София е столица на България. Разположена е в Северозападната част на страната, в полите на планината Витоша. Градът е провъзгласен за столица на младата независима държава през 1879 г. Голямо е желанието на целия народ, столицата и страната им да станат красиви и достойни съперници на европейските градове и държави. От тези години на подем са по-голяма част от забележителностите на София.

Църквата „Св. София“ и музеят под базиликата, в който има около 50 гробници с различна архитектура, над 100 гробищни съоръжения от различни периоди и части от древни римски мозайки.

Парк-музей „Врана“ е един от най-уникалните на Балканския полуостров, създаден в началото на 20 век от цар Фердинанд. Предназначен е за лятна резиденция на царското семейство.

Националният исторически музей е един от най-големите на Балканския полуостров. Притежава над 650 хил. предмета на изящното изкуство, историята, етнографията и археологията, датиращи отпреди 8 хил. години.

Храм-паметник „Св. Ал.Невски“ е една от най-популярните забележителности на София. Построен по проект на руския архитект Александър Померанцев през (1843- 1903г.), по време на празници може да събере около 5 хил. души. Величествена е камбанарията на храма, която е висока 50 метра и има 12 камбани, най-голямата от които тежи 12 тона . В криптата му са изложени най-ценните 200 шедьовъра на българската иконопис.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е първото висше учебно заведение в България, създадено през 1925 г., с лични средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи красят парадния му вход.

Недалеч от Софийския университет сред красив парк, се намира гробницата-паметник на Александър Батенберг, пръв княз на Третата българска държава. Тази скромна изискана постройка е проектирана от швейцарския архитект Херман Майер. В самото помещение на гробницата има каменен саркофаг, барелеф на Батенберг и паметни плочи с имената на местата, където са се състояли решителните битки в хода на Сръбско-българската война.

Близо до Университета е Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, която е най-старият културен институт в следосвобожденска България. Открита през 1953 г., тя притежава около 7,8 млн. библиотечни единици. Една от най-ценните книги в хранилището й е Добрейшовото евангелие от 13 век, представляващо средновековен български писмен документ,който съдържа 175 пергаментни листа, като в библиотеката се съхраняват само 127 листа от Евангелието.

Сградата на Народното събрание е построена през 1884 г. само за няколко месеца, като е издигната върху останките на древния некропол на антична София. Във фоайето на красивата сграда, впечатление прави изумителния австрийски полюлей, тежащ повече от един тон. Уникални са дървените банки на депутатите, които са изработени от варен бук и са сглобявани на цели редове по специална технология. В библиотеката на сградата се съхраняват всички стенографски дневници от заседанията на парламента от 1879 г. до днес.

Сградата на Народния театър „Иван Вазов“ е проектирана от виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер и една от най-красивите в София. Театърът отваря врати за първото си представление през 1905 г. Интересно е външното архитектурно оформление на сградата. Колони с изящни капители поддържат триъгълен покрив над входа на театъра. Над основния покрив се извисяват две колесници с лъвове и богинята Нике, символ на победата в артистичните среди. Те са изработени във Виена и са покрити с пет сантиметров цинков брокат.Живописното оформление на тавана, ложите, балконите и стените вътре, е извършено от известния виенски художник Рудолф Фукс. Много красива е завесата на сцената, изобразяваща неугасващата птица феникс, също като театъра. Завесата тежи 350 кг и е изработена от български майсторки килимарки. Народният театър има богат репертоар от съвременни и класически произведения.

Лъвовият мост е разположен в централната част на София и е построен над р. Владая през 1889 г. на мястото на стария Шарен мост. Проекта и изпълнението са на Вацлав Прошек. Мостът е дълъг 26 м, широк 18 м, с два отвора по 10 м. Забележителното на моста са статуите на четири лъва, разположени по два от двете страни на моста.Бронзовите лъвове пристигат от Виена през юли 1891г., но и четирите са без езици. Интересен факт е, че за строителството на моста бил поканен известният френски архитект Густав Айфел-създателят на Айфеловата кула в Париж, но той несе съгласил да дойде в новата държава. През 1930 г. на Лъвовия мост била издигната внушителна арка за тържественото посрещане на цар Борис и царица Йоанна. Борисовата градина е едно от богатствата на София. Създаването на парка е дело на швейцареца Даниел Неф през 1882-1884 г., като първите растения са засадени от него. Името на парка е дадено в чест на раждането на престолонаследника Борис Търновски. На територията на парка се намират два стадиона- „Васил Левски“ и „Българска армия“, изкуственото езеро Ариана , красивото езеро с лилиите и много други съоръжения за забавления на малки и големи.

Сградата на Президентството се намира в центъра на София. Построена е през периода 1954-1956 г., по проект на арх. Иван Данчов. Тук е работното място на президента на страната и екипа му. Това е една от най-масивните и красиви сгради в столицата на България. Интересното е, че пред парадния вход на Президентството има гвардейски караул, който се сменя на всеки кръгъл час. Строителството на Националния дворец на културата започва през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава, по идея на Людмила Живкова. Разполага с 13 зали, най-голямата от които има 3380 места. Цялостния интериор на НДК представлява птица, вплетена в слънчевите лъчи,символизираща полета към знание и светлина. НДК е институция, в която са гостували световноизвестни балети като тоя на Болшой театър, известни диригенти като Херберт фон Караян, световно известни изпълнители като Андреа Бочели, Хосе Карерас, Николай Гяуров, Гена Димитрова и мн. др.

Бившият царски дворец е построен след Освобождението на България от османско господство. Новодошлият княз Александър Батенберг възлага на виенския архитект Виктор Рупелмайер да проектира нова сграда, на мястото на бившия турски конак. Способният архитект умело използва основите на конака и част от главната фасада и построява една модерна и стилна сграда, която да е дворец на княза. След 9 септември 1944 г., дворецът е превърнат в седалище на Министерския съвет, а днес там се помещава Националната художествена галерия. За съжаление от оригиналното обзавеждане на двореца не е останало нищо, освен една камина и няколко огледала.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа София