Самоков

Самоков е град в България, разположен в едноименна котловина, отстоящ на 55 км от столицата София и на 10 км от световноизвестния курорт Боровец.

Миналото на града е свързано с рудодобива. Възникнал в началото на 14 век, тогавашните занаятчии по образец на саксонските пещи, създали ковашки работилници с духала и големи чукове-самокови, откъдето идва и името на града. Самоков е град с древна история, красива природа, известен с прочутата художествена школа с творци като Захари зограф, Станислав Доспевски, Христо Мишев и мн. др. Затова и забележителностите на Самоков са разнообразни, останали от различни периоди на развитието му.

Историческият музей е създаден по идея на самоковски художници и се намира в центъра на града. Сградата е проектирана от архитект Юрдан Юрданов през 1930 г. Първата копка е направена през 1940 г., но е завършена след Втората световна война. Днес, музеят разполага с с около 30 хил. музейни експоната, разпределени в етнографска, археологическа, художествено-иконографска, документална и фотографска колекции. Много интересен експонат в музея са действащите макети на самокови и механизации, използвани от средновековните рудари.

Читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ е една внушителна сграда в центъра на Самоков. Тя отразява стремежа на хората от този край да запазят културата на града и същевременно да отдадат почит на загиналите през войните самоковци. Монументалният паметник е завършен през 1923 г., като в изграждането участват най-добрите скулптори на България-Никола Димитров, Иван Лазаров и др. На фасадата на сградата има надпис: „На падналите герои от признателното потомство 1912-1913 г., 1915-1918 г.“ Паметните плочи с имената на загиналите са на северната и южната страна на сградата, а барелефите под тях са впечатляващи. Този войнишки паметник е единствен по рода си в България.

Забележителна е църквата „Успение Богородично“, която е наполовина вкопана в земята, за да не прави впечатление. Тя е построена през 18-19 век със средства на родолюбиви българи, а турците се съгласили със строежа й, при условие да няма камбани. Иконостасът в църквата е с красива дърворезба, а иконите вградени в него са дело на Христо Димитров-създателя на Самоковската школа на зографите. Църквата е достроявана и обновявана в следващите години, като се добавили и камбани. Така църквата се превърнала в Митрополитската църква „Св. Успение Богородично“. Църквата „Св. Никола“е православна, има три купола, белеещи се отдалеч и отразяващи стремежа към светлина и свобода. Камбанарията е над главния вход. Построена през 1859-1861 г., тя е изпълнявала ролята на гробищна църква. В нея са били гробовете на видни самоковци, като Захари Зограф, Захари Хаджигюров и др. Днес тук е запазен гроба на последния самоковски митрополит Доситей. Интересното е, че близо до църквата е открит гроб с медалион с изписано името на Паисий. Проучва се дали това е гробът на Паисий Хилендарски, написал „История славянобългарска“. Издигнат е символичен гроб на това място, по повод 250 г. от написването на „История славянобългарска“.

Чадър чешма е един от символите на Самоков.Изградена от бял мрамор, с форма на отворен чадъри шест чучура, тя е действаща от 150 години. Въпреки, че майсторът е неизвестен, тя впечатлява с характерните за Самоковската школа изображения на цветя и пера с широка цветна гама.

Голямата чешма се намира в центъра на Самоков. Построена е през 1662 г., по поръчка на Мехмед ефенди-емин на султанската кухня. Изградена в мавритански стил от големи каменни блокове, тя е четириъгълна постройка с чучури от четирите страни. Загадка в архитектурния ансамбъл са каменната къщичка за птици и обецата, издялана от парче камък, която според преданието е на Крали Марко-непобедим юнак, защитник на онеправданите християни. Според жителите на Самоков, водата на тази чешма е толкова вкусна, че пие ли човек от нея или се връща пак или остава завинаги тук. Изображението на Голямата чешма е част от герба на Самоков.

Сарафската къща е на еврейската фамилия Арие от втората половина на 19 век и само тя е запазена от петте им къщи, построени в Самоков. Проекта и строителството на този малък дворец, са дело на одринския архитект Стефан. Построена върху площ от 380 кв.м, къщата освен художествено и културно значение, говори и за благосъстоянието на богатите самоковци и за нравите им. Строителството й продължава шест години, а мебелировката е доставена от Виена. Резбованите тавани във вътрешния интериор са изключително красиви.

Природата около Самоков е впечатляваща с многото зеленина и вековни дървета и много сняг през зимата в известните курорти Боровец и Говедарци, които са чудесно място за почивка през всеки сезон. Две от най-красивите рилски езера също са на близо до града-Йончево езеро и страшното езеро, любимо място на живописеца Христо Йончев-Крискарец.