Видин

Град Видин е окръжен пристанищен град, разположен в Северозападна България край десния бряг на р. Дунав. Формата на града е полукръг с ориентация на улици и сгради към реката. През 2013 г. на река Дунав е построен фериботният комплекс „Видин-Калафат”.

Създаден още през древността, градът е възникнал на мястото на келтското селище Дунония, където по-късно римляните построяват крепостния град Бонония. По-късно българите го наричат Бдин, докато накрая приема името Видин. По време на Второто българско царство, цар Иван Александдър поверява управлението на Видинското деспотство на първия си син Иван Срацимир, който разширява крепостта „Баба Вида”, за да запази града от нашествия. По-късно като част от Османската империя, Видин е важен административен и икономически център, но пък често нападан и превземан от австрийските войски.

По време на Сръбско-българската война през 1885 г., по нареждане на капитан Атанас Узунов, водата от р. Дунав се пуска по каналите на града. Така превърналият се в остров град успява да се спаси.

Една от най-големите забележителности на града е крепостта „Баба Вида”. Музеят „Конака” се помещава в сграда, която била турски полицейски участък и е уникална като архитектура.

”Кръстата казарма” е масивна двуетажна сграда с форма на равнораменен кръст и е паметник с национално значение.Построена през 1801 г. на площ от 1260 кв.м, тя е служела на османските войски. След Освобождението се е използвала като казарма за български войници.

Мавзолеят на първия български екзарх АнтимI е построен през 1934 г. Антим I е видински митрополит, председател на Първото велико народно събрание и човекът положило сновния камък в изграждането паметника на връх Шипка. Радетел на българщината, той завещава цялото си налично имущество за реконструкцията на катедралния храм „Св.Димитър”.

Скромната сграда на мавзолея е изградена от камък и наподобява църква. Куполовидният покрив е изграден от бял врачански камък. На входа, от цветна мозайка е изобразен портрета на Антим I .Вътре ни посреща седящата в кресло скулптура на първия български екзарх , а в подземието е саркофагът с тленните му останки. В знак на почит, през 1975г., мавзолеят е обявен за паметник на културата.

Катедралният храм „Св. Димитър” е също една от големите забележителности на града. Той е втори по големина в България след храм-паметник „Ал.Невски” в София. Храмът „Св. Димитър” във Видин е построен в края на 17 век.През декември 1868г. в храма за първи път се извършва служба на български език от български архирей. Видинският митрополит Антим I ,който след няколко години става първият български екзарх, редовно води служба в храма. Но поради износеност на дървената конструкция, се налага храмът да се построи наново (1885-1926). Катедралата има кръсто-куполен план с три надлъжни и напречен кораб, които служат за основа на богата архитектурна постройка. Централният купол, имащ височина 33 м, се носи от четири свободно стоящи подпори. Красивата входна дървена врата и арковидните прозорци придават на храма изисканост и уважение. Централният иконостас и повече от църковните мебели са украсени с дърворезба, изваяна от сръчните ръце на дебърски майстори.

Джамията на Осман Пазвантоглу, който бил еничар е изградена през 1800 г. Представлява каменна постройка с характерната ориенталска архитектура.Интересното е, че на върха на минарето има поставено сърце, вместо полумесец. В библиотеката са се съхранили много редки османски ръкописи, част от които се пазят в Народната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий”.

Крайдунавският парк е любимо място за разходка на видинчани и гости на града.Добре поддържани цветни алеи и много зеленина, места за отдих и детски площадки предлага паркът на брега на най-пълноводната река в България.

Интересно събитие за Видин е ежегодно провежданият фестивал „Танци край Дунав”. Много танци и веселие на този хубав празник, който събира посетители не само от България, но и от други страни.