Замък Хунияди

Информация | Kарта
seen
315
facebook
Замък Хунияди Photocredit: rh2010 | Fotolia

Замъкът Хунияди, известен още като Замък Корвин е средновековен замък в трансилванския град Хунедоара, днешна Румъния. Замъкът Хунияди е построен върху по-старо укрепление и върху скала над река Злащ. До 1541 г. замъкът принадлежи към Кралство Унгария, а по-късно преминава в територията на Княжество Трансилвания.

Замъкът Хунияди е едно от най-красивите бижута на готическата архитектура в Румъния. Включен е в списъка на 10-те приказни дестинации в Европа. В допълнение на неговата красота се появяват легендите около замъка, които добавят нотка мистериозност към живописния пейзаж наоколо. Замъкът Хунияди несъмнено е един от най-популярните туристически обекти в Румъния. Той привлича туристите не само заради уникалното изживяване да преминеш по подвижния мост или да разгледаш невероятните експонати в каменните зали, но и заради специалните събития от културната програма на музеите като Оперния фестивал.

Замъкът Корвин или Хунияди на пръв поглед прилича на замък от приказките на Братя Грим. Архитектурното бижу се разпростира на около 7000 кв.м., а всяка от кулите му е висока около 70 метра. Замъкът Хунияди разполага с 42 стаи. Днес в рамките на Корвин се помещава Музей на Хунедоата и Музей Хунияди. Редица специалисти в областта на средновековната история и археология смятат Корвин за най-добре запазения средновековен паметник в Югоизточна Европа.

Замъкът Хунияди е създаден от благородническия род Хуняди. Архитектурата му е подчинена главно на готическия стил, но се откриват и елементи от ренесансовата архитектура. Замъкът Хуняди е голяма и набиваща се в очите постройка с високи и оцветени в различни цветове покриви, безбройни прозорци и украсени с каменна резба тераси. В сградата на замъка Хуняди се открояват и високи и здрави отбранителни кули, вътрешен двор и подвижен мост.

В книгата на историята, на страницата на замъка Хунияди е записано, че замъкът е построен през XIV в. върху останките на бивши римски лагери, които били дар за бащата на Янош от Сигизмунд I Люксмембург. През 1440 г. Янош наследява замъка, модернизира го и го укрепва. Синът му – Матей Корвин, не оставя замъка в това му състояние и се заема да издигне ново крило в ренесансов стил, илюстрирано с картини, които представят богатия живот на благородниците. Между 1618 г. и 1623 г. се случват още значителни промени в замъка Хуняди – построени са още два допълнителни етажа в южното крило и още един в северното крило на замъка.

Както в повечето случаи, днешният си вид на замъка Хунияди дължи на огромен реставрационен проект, който е иницииран след катастрофален пожар и много десетилетия пълно занемаряване. Критиците казват, че съвременните архитекти „са го създали според своята интерпретация за външния вид на голям готически замък“. Замъкът Хуняди определено е едно от най-скъпите притежания на Янош Хуняди. Владетелят го преобразява в истински господарски дом, който има не само стратегически укрепена позиция. Управляван през годините от различни владетели, обликът му се променя с добавянето на кули, зали и стаи за гости. До ден днешен непроменени от замъка Хуняди остават галерията и донжонът - последната защитна кула (наречена „Небойса“, от старобългарски: „Не се страхувай“), остават неизменени от времето на Янош Хуняди. Заедно с кулата на Капистрано тези части от замъка Хуняди са някои от най-забележителните сгради в замъка.

В замъка Хуняди има и други важни постройки, като например Залата на рицарите, Боздугановата кула, Бялата крепост (използвана като стая за съхранение на провизии) и Залата на събранието, на чийто стени са нарисувани портрети на разни владетели (сред тях са Матей Бесараб, княз на Влахия и Васил Лупу, княз на Молдова). В крилото от замъка, наречено „Мантия“, се намира портретът на гарвана, който е изключително важен символ, тъй като от него наследниците на Хуняди са взели фамилното си име - Корвин. Като много други замъци, и около замъка Хуняди витаят легенди. Една от тях е свързана с Влад III Влашки (по-известен като Влад Цепеш, т.е. „набивача на кол“ или Влад Дракула), който е държан тук като затворник 7 години, след като пада от власт през 1462 г.

„Легендата за кладенеца” разказва, че в двора, близо до църквата, има издълбан кладенец, дълбок около 30 м. Смята се, че е изкопан от 12 турски пленници, които получват обещанието, че щом стигнат вода, ще бъдат освободени. Копали цели 15 години и го завършват, но не се стига до спазване на обещанието – съпругата на Янош не им позволова да си тръгнат. Смята се, че надписът на стената на кладенеца означава „Вода имате, но душа нямате!“, но специалистите го разчитат като „Този, който е написал това, е Хасан, живял като роб на неверниците в крепостта край църквата“.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа

Оферти Румъния

Booking.com
google RSS