Дворецът Майсор

Историческият дворец в Майсор (The historical palace in Mysore), определян като една от най-величествените кралски сгради в Индия, е разположен в едноименния град в Карнатака, Южна Индия. Дворецът в Майсор се намира в централния район на вътрешността на Майсор, срещу Хаундийските хълмове на изток. Дворецът е бил официалната резиденция и седалище на владетелите от царското семейство Майсор, което управлява държава от 1399 г. до 1950 г.

Дворецът в Майсор е приказен палат, представляващ триетажната каменна сграда, за направата на която е използван фин сив гранит и розови мраморни куполи. Архитектурата на двореца в Майсор е подчинен на индо-сарацинският стил. Тази перла в короната на град Майсор се отличава с 145-футовата (1 фут = 30,48 см) пететажна кула с позлатен купол. Фасадата й е украсена с големи арки, които се поддържат от високи колони. В комплекса на двореца освен т.нар. durbar зали – церемониални зали за срещи на царския двор, се включват много уникални стаи, внушителни дворове, градини и 12 индуитски храма. Друга запомняща се забележителност е един дървен слон, пищно украсен с 84 килограма злато.

Историята на двореца в Майсор започва през XIV век, когато крал Ядурая построил за първи път дворец в Стария Форт в Майсор. Този дворец е бил разрушаван и построяван няколко пъти. Регентът на Майсор, Нейно Величество Махарани Вани Вила Саннидна и синът й, махараджата на Майсор, Негово Височество Раджаши Кришнараджа Удидър IV поръчават на британския архитект лорд Хенри Ъруин да издигне нов дворец, който да замени стария, който е превърнат в пепел при мащабен пожар. В периода, в който се строи новият палат, царското семейство остава в близкия Джаганмоханския дворец. Строежът тече под зоркия надзор на BP Raghavulu Naidu, който е изпълнителен инженер в Divizia Mysore Palace. Той провежда редица сложни архитектурни проучвания по време на посещения в Делхи, Мадрас и Калкута, благодарение на които трупа идеи, които използва при планирането на новия дворец. В крайна сметка дворецът в Майсор е завършен през 1912 г. и се превръща във великолепен шедьовър, който ежедневно се посещава от стотици хора от цял свят. Пищно украсеният интериор от витражи, огледала, резбовани дървени врати, мозаечни подове и невероятна градина са притегателна сила за повече от 6 милиона посетители годишно. Сцените на всеки детайл в двореца и около него силно привличат вниманието, но има забрана на властите за фотография в основния дворец комплекс.

Както вече казахме, изграждането на сегашния дворец е възложено през 1897 г., завършено през 1912 г. Дворецът в Майсор е разширяван през 1940 г. (включително добавянето на сегашното публично крило на Дърбар Хол) по време на управлението на Негово Височество Махараджа Джайамамаджайдра Уадиар, който е последният Махараджа на кралство Майсор. Независимо, че строежът на това архитектурно чудо приклюва през 1912 г., крепостта продължава да се украсява и разраства, а обитателите му бавно се придвижват към по-новото укрепление, построено в двореца.

В архитектурният облик на двореца са смесени индуски, мюсюлмански, раджутски и готически стилове. Дворецът в Майсор е заобиколен от голяма градина. Входната порта и арка държат емблемата и герба на царството на Майсор, около която е написано мотото на царството в санскрит „никога не се ужасявайте”. Тази красива сграда е с дължина 245 Ft и ширина 156 Ft. Дворецът има три входа – Източната порта, Южния вход (предвиден за обществеността) и Западния вход (обикновено отворен само по време на Дасара). Освен това в комплекса на двореца има многобройни тайни тунели, тръгващи от двора на двореца и водещи към Шрирангапатна, други дворци и конфиденциални зони.

Сградата на двореца в Майсор има фасада с няколко експанзивни дъги и две по-малки, ограждащи централната арка, която се поддържа от високи стълбове. Над централната арка е поставена скулптура на богинята на богатството, просперитета, късмета и изобилието с нейните слонове. В рамките на Стария Форт има три основни ексклузивни храмови сгради и около осемнадесет в сградата на двореца. Махараджиите на Майсор са били много предани на богинята Чамундди, затова дворецът е обърнат към Хаундийските хълмове. Така се изпълнявала ритуалната практика за благословията на богинята Чамуни.

Както бе споменато по-горе, комплексът на двореца включва дванадесет хиндуистки храма. Най-старият е построен през 14-ти век, а последният е построен през 1953 година. Някои от по-известните храмове са:

Храмът Смешевара, посветен на Бога лорд Шива

Храмът Лакшмирамана, посветен на Бог, лорд Вишну

Храмът Shwetha Varahaswamy, посветен на лорд Varahaswamy, един от 10-те въплъщения на господаря Вишну

Храмът Шри Буванвешвари

Храмът Шри Гаятри

Понастоящем голяма част от двореца е под контрола на правителството на Карнатака. Само малка част от двореца, към Западната порта, е под притежанието на принцеса Прамодадеви Вадиар. Всъщност Върховният съд в Карнатака е постановил решение в полза на покойния принц Х. Х. Срянкадада Нарасимхараджа Уадиар, че дворецът принадлежи на кралското семейство. Въпреки това правителството на Карнатака обжалва делото пред Върховния съд. Делото все още е висящо, тъй като принцът е починал на 10 декември 2013 г. и не успява да продължи да се бори срещу правителството.

Дворецът в Майсор изглежда умопомрачително, особено през почивните дни, когато е осветен от близо 100 хиляди светлини, които подчертават неговия величествен профил в нощта. Дворецът в Майсор е отворен за посещения, като ежедневно има организирани екскурзии. Посетителите могат да се насладят на колекция от скулптури, картини и артефакти, включително и на 700 оръжия на махараджата, сред които копия, мечове, пистолети и други, датиращи от XIV век.

Дворецът в Мисро се намира на десет минути от централната железопътна гара и от автогарата на предградието, както и на двадесет минути от летище "Майсор". Вътрешното летище е директно свързано с международните летища в Бангалор, Ченай, Тируванванхапурам, Хайдерабад, Мангалор и Бомбай.