Конарк

Храмът на слънцето (The sun temple), познат още като Конарк, е е индуистки храм от XIII век, посветен на Бога на слънцето Суря. Дори и разрушен, храмът на слънцето е великолепно изображение на колесницата на Бога-слънце. Графът на Роналдшай описва храма на слънцето като „една от най-изумителните сгради...купчина, смайваща с великолепие дори в своя залез”. Храмът на слънцето се смята за връх на индуистката архитектура „Орисан”. Храмът бива определяна като уникален от гледна точка на скулптурните новости и качеството на гравирането.

Името Конарк произтича от комбинацията от санскритски думи – кона (ъгъл или ъгъл) и арка (слънце). Смята се, че храмът е построен от цар Нарасимха І през 1255 г. сл. Хр. Той е царувал в периода между 1238 г. и 1264 г. Доказателство, че този цар е разпоредил издигането на храма на слънцето са релефите, които изобразяват и светски сцени.

Храмовият комплекс е светилище, което е построено, за да увековечи военната победа на Нарасимха над мюсюлманите, с което той си легитимирал правото си да управлява като богоизбран.

Храмът на слънцето първоначално е бил построен на устието на река Chandrabhaga, но от тогава водолинията е намаляла. Конарк е построен под формата на гигантска и богато орнаментирана колесница на бога на Слънцето Суря с изящно издълбани каменни колела, колони и стени. Храмът на слънцето следва традиционния стил на архитектурата на Kalinga. Той е внимателно ориентиран към изток, така че първите лъчи на изгрева да къпят в светлина главния вход. Голяма част от структурата сега е в развалини. Храмът е обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и също е включен в списъка на Седемте чудеса на Индия.

Погледнат от архитектурна гледна точка, храмът на слънцето се състои от три последователно разположени части – главно светилище, което е свързано с входна и молитвена зала, пред която има танцова зала с колони. Храмът на слънцето разполага с дванадесет двойки сложно издълбани каменни колела, които са широки 3 метра и са дърпани от седем коня (4 отдясно и 3 отляво). Тези колела украсяват екстериора и входната зала. От седемте коня днес е запазен само един. Долните корнизи между колелата украсяват храма с любовни двойки, танцуващи момичета и нимфи. Все още не е установена ролята на еротичните сцени в украсата, но съществуват тези, че предназначението им да прогонват злото и да вещаят доброто. Покривът и частта над основите на главното светилище, достигали до 69 метра височина, днес вече не съществуват, тъй като са рухнали през XIX век. Предверието на храма на слънцето е запазило пирамидалната си структура, но в него не може да се влезе, тъй като цялата сграда е запълнена с пясък и камъни през XIX век, за да се избегне срутването й. Както повечете храмове, храмът на слънцето е издигнат от земята върху плинт. С това се подчертава свещения му характер.