Златният храм

Златният храм (Golden Temple) в Индия е най-святото светилище за сикхите. Намира се в град Амритсар, който е основан през 1577 г. от гуру Рам Дас, четвъртият гуру на сикхите. Градът е център на сикхската история и култура. Златния храм се издига на правоъгълна платформа, заобиколен от басейн с вода.

Строежът на Златния храм, познат още като Харманджир Сахиб, е провокиран от идеята да се построи място за поклонение, където мъжете и жените от всички класи и религии могат да се пред Бога наравно. За да затвърди чистотата на своята цел и докаже искреността си, Гуру Арян специално поканил мюсюлманския суфийски светец Хазрат Миан Мир да постави основния камък на Златния храм. Четирите входа (които представляват четирите посоки на света), през които се влиза в Харманджир Сахиб, също символизират отвореността на сикхите към всички хора и религии. Над 100 000 души посещават ежедневно светилището за поклонение и също така участват съвместно в приготвянето на безплатна храна за всички, независимо от класови и религиозни различия.

Историята разказва, че гуру Амар Дас е наредил на гуру Рам Дас да изкопае првоъгълен кладенец, който да служи за поклонение за сикхската религия. Гуру Рам Дас инструктира всички сикхи да се присъединят към работата, като възлага всичко на Бхаха Буда. Този кладенец трябва да бъде дом на Бога и всеки, който се изкъпи в него, трябва да получи всички духовни и времеви предимства. Този кладенец носи името „Амрита Саровар” или „Кладенеца на нектара”.

През 1578 г. Гуру Рам Дас разкопава кладенеца, който впоследствие станал известен като Амритсар, и който дава името си на града, който се разраства около него. В крайна сметка Златният храм е издигнат в средата именно на този правоъгълен кладенец и се е превърнал във върховен център на сикхизма. Новото светилище приютява Ади Грант и други светии, за които се смята, че изповядват ценностите и философиите на Сикх, като например Баба Фарид и Кабир. Около кладенеца днес са разположени канцеларии, складове, трапезария, кухня, къща за гости и наблюдателни кули.

Първоначално идеята да се създаде свещено място за поклонение на сикхите е била на Гуру Арян. Земята за Златния храм е придобита по-рано от гуру Сахиби срещу заплащане. Едновременно с това се разработва и план за изграждане на градско селище, като строителството на резервоара и града започва едновременно през 1570 г. Работата по двата проекта е завършена през 1577 г.

Нека разгледаме архитектурата на Златния храм, която е смесица от хиндуистки и мюсюлмански стилове. Комплексът разполага с четири входа, като това е символ на откритостта на сикхизма. Идеята на тези четири входа е да се покаже, че последователите на всички религии се допускат вътре. При северния вход е разположена известната Часовникова кула, а до западния вход – кулообразната сграда Ахал Такхт, която служи за седалище на Върховния съвет на сикхите.

Златният храм представлява мраморна сграда, до която се  достига по пътека, известна като Bridge Гуру. В сегашния си вид триетажния мраморен храм датира от XVIII в. Причината за новият му облик е тежко разрушение от страна на афганите. Затова днешната архитектура на Златния храм е подчинена на късната монголска архитектура. Колонади, островърхи кули, ниши, балкони и парапети са изключително характерни за джамиите и дворците от онова време.

Горният етаж на Златния храм е позлатен и завършва с 100 килограмов златен купол с формата на обърнат лотос, с който се символизира загрижеността на сикхити към проблемите на този свят. Първите лъчи на зората обливат храма и създават ефирна атмосфера на комплекса. Залезът на слънцето къпе Златния храм и предлага безброй великолепни и завладяващи гледки.

Външността на Златния храм е с позлата на горните две нива, а интериорът е украсен с инкрустиран мрамор, дърворезба, мозайка от слонова кост, релефно злато, стенописи и релефно злато и сребро.