Колката

Колката (Калкута, на английски Kolkata) е град в Индия, център на щата Западна Бенгалия и разположен на източния бряг на р.Хоугли. Населението му е около 4,5 млн., а с агломерацията е 14 млн. души като се състои предимно от бенгалци. Градът е преименован на Колката през 2001г.

Областта около Колката (Калкута) е населявана отпреди 2 хил. години. Но създаването на града е свързано с Британската източноиндийска компания, която построява форт Уилям през 1699г. Около него постепенно възниква градът. Колката, тогава Калкута става център на една от трите англииски територии в Индия. Години по-късно крепостта е укрепена, заради конфликти с Франция. През 1772 г. Калкута става столица на Британска Индия. Но Източно-индийската компания поема изцяло управлението на града едва през 1793г., когато е премахнато управлението на местните владетели, наречени „ набаб“. Започва възходът на града. Блатата са пресушени само за няколко години и Калкута се превръща в „град-дворец“. През 50-те години на 19 век се наблюдава бърза индустриализация, развива се текстилната индустрия и преработката на кожа. Строят се железници, появяват се пощенски станции, в които вече има телеграф. Калкута става културна столица на Индия. Развива се театралното и киноизкуство, градът е родно място на няколко носители на Нобелова награда. Даже през този период Калкута става център на търговията с опиум в Източна Индия. Заедно с разцвета на града във всички области на развитие, той става и център на индийското движение за независимост. Подялбата на Бенгалия през 1905г. довежда до протести и през 1911г. столицата на Британска Индия е преместена в Делхи. През Втората световна война Калкута и пристанището й, което е едно от големите речни пристанища в Индия са бомбардирани на два пъти от японците. Храната се изпраща за армията, затова през 1943г. в Бенгалия настъпва глад. В следващите години градът запада, даже премиерът Раджив Ганди го характеризира като „умиращ град“ през 1985г.

През последните години, Колката постепенно възстановява международните си позиции като основен бизнес и финансов център на Източна Индия и Североизточните индийски щати. Тук се намира и Колкатската фондова борса-втората по големина фондова борса в Индия. Има и големи заводи на известни индийски корпорации, чиято продукция варира от електроника до юта.

Метрото от 1984г. е най-старото в Индия, а трамваите са с най-старата действаща електрическа трамвайна система в Азия. Атракция за туристите представляват рикшите, теглени от хора. Те многократно са забранявани от властите, но без резултат-рикшите продължават да съжителстват с модерните автомобили и автобуси.
Международното летище е на 16 км от Колката и е единственото в Източна Индия.
Не е тайна, че повече от 1,5 млн. жители на Колката живеят в гета. Именно за това майка Тереза създава организацията „Мисионерки на милосърдието“, която се занимава с подпомагане на крайно бедните. През 1979г. тя получава Нобелова награда за мир и благотворителност.

В многомилионния град замърсяването на въздуха е основен проблем. Правителството се стреми да намери разрешение на този глобален проблем и да се надяваме, че в близко бъдеще този впечатляващ град ще изглежда по-чист.

Основната част от забележителностите на Колката са от периода на британското присъствие тук. Най-известната сграда в града е Мемориалът на кралица Виктория. Огромният дворец от бял мрамор е построен в знак на почит към британската кралица Виктория от вицекраля на Индия лорд Джордж Кързън. Този архитектурен шедьовър е създаден между 1906 и 1921г., а заобикалящите го градини са прекрасни.
Дворецът има четириъгълна форма като на всеки ъгъл се издига кула.Централният купол е увенчан с фигурата на Победата.

Днес, този Мемориал е превърнат в музей, разделен на няколко секции. В Кралската галерия са представени картини, изобразяващи кралицата и съпругът й Алберто, коронацията й, сватбата й и други събития от живота на кралското семейство. В другата галерия са изложени произведения на пътешественици, природолюбители и художници, като Томас и Уилям Дениелс, посетили Индия през 1785-1788г. Специална зала е отделена за историята и културата на Калкута от създаването на града до лишаване от статута му на столица през 1911г.
Разходката в Мемориала на кралица Виктория може да бъде приятно изживяване за цялото семейство, тъй като ще се съчетаят приятните моменти, с полезните неща, които ще се видят там.

Индийският музей, създаден през 1814г. е най-старият музей в страната.Град Колката се гордее с него. В него се помещават големи колекции от картини и предмети, показващи индийската природа и изкуства.
Идеята за построяването на тази институция е на д-р Натаниело Уоллиху, който е предоставил първите експонати в музея. Построяването на огромната красива сграда е благодарение на Азиатското дружество в Бенгал, а също и на богати европейци. Индийския колекционер Баба Рамкамал Сен също предоставя голяма част от колекцията си на музея. Отначало музеят разполагал само с две секции-едната етнологическа и археологическа и втората- геоложка и зоологическа. След като колекцията на музея нараства значително, налага се да се построят още помещения през 1875г. Днес, огромната правоъгълна сграда с много арки и фонтан във вътрешния двор, е красива и внушителна. Музеят е разделен на 6 секции с 35 галерии. Сред най-популярните експонати са пепелта от тленните останки на самия Буда, скелети на праисторически животни, някои много редки живописни платна и прекрасни тибетски тханки-картини, с интересен рисунък.

Националната библиотека на Индия се намира в Колката и е водеща в страната. Изисканата бяла сграда с чудесно оформена градина около нея, внушава спокойствие и изтънченост.

Една от най-големите туристически атракции на града е Храмът Калигхат Кали, посветен на богинята Кали. Намира се в един от най-старите квартали на Колката-Калиът. Много от поклонниците идват тук всеки ден, за да почитат богинята Кали, чието изображение е с дълъг език, изработен от злато. От името на този храм произлиза и името на града-Калкута. За този храм се говори още в 15век, като тогава той е представлявал малка сграда. Настоящият храм е построен от сем. Sabisha Roy Chowdhury от Banisha през 1809г. на брега на река Хоугли. Но след време реката се отдалечила и сега храмът Калигхат Кали е разположен на малкия канал Ади Ганг, който свързва храма с река Хоугли.

Катедралата „Св.Павел“, известна още като Английската църква е една от най-големите забележителности на Колката. Строителството на Катедралата започва през 1839г. по настояване на епископ Даниел Уилсън и продължава 8 години. Катедралата е построена по подобие на катедралата в град Норуич в Англия. Бялата сграда, построена в готически стил, популярен по време на британското управление в Индия е с внушителна кула с часовник, прозорците са арковидни, а входът е издаден пред сградата. От красивата тераса над входа на храма, посетителят може да се наслади на спокойствието, тишината и зеленината на градината. Централната зала е с правоъгълна форма, с висок сводест таван.От двете й страни са разположени дървени столове и пейки за поклонниците. По прозорците има красиви стъклописи. Интересен е флорентинският стенопис на една от стените. Виждат се и картини, изобразяващи живота на апостол Павел. В подземието на катедралата се намира гробницата на епископ Уилсън, инициатора за създаването на катедралата.

Харак мост е другата забележителност на Колката (Калкута). Той е един от четирите моста над река Хоугли и заменя съществуващия понтонен мост, свързващ градовете Ховрак и Калкута. Мостът Харак е не само символ на Калкута, но и най-оживеният конзолен мост в света. Ежедневният му трафик е около 100хил. автомобила и 150 хил. пешеходци. Отначало мостът носи името Ню Ховрах, но през 1965г. е преименуван на Рабинда Сету, в чест на големия бенгалски поет Рабиндранат Тагор, първият индийски и азиатски лауреат на Нобелова награда.Но мостът продължава да се нарича Харак.

Решението за строежа на моста е взето още през 1906г., но поради технически причини, а после и избухването на Първата и Втората световни войни, строителството на моста се забавя. Завършен е едва през 1943г. В проекта на моста не са предвидени гайки и болтове, а само нитове за цялата конструкция. За строителството на моста са използвани 27 хил. тона стомана, като по-голяма част от нея е високопластова легирана стомана. Мостът Харак е тип окачен балансиран конзолен с централен обхват 460м между центровете на главните кули, високи 85 м.От двете страни на моста са пешеходните пътеки. Двете половини на окачените вериги са всяка с дължина 86м и тежаща по 2хил. тона. За издигането им са използвани пълзящи кранове и 16 хидравлични крика с капацитет 800тона. В момента Харак мост е шестият подобен в света.

През юни 2005г. при преминаване на товарен кораб, се случва катастрофално разрушение на част от моста, което налага скъпо струващ ремонт. Великобритания предоставя същата стомана, използвана при строежа на моста. Ремонтът е завършен успешно през 2006г.

Заради интересната си конструкция, Харак мост е арена за снимане на много филми, като „Бенгалска нощ“ от 1988г., американския филм „Градът на радостта“ през 1992г., бенгалския филм „Сенките на времето“и мн. др.
Интересно място за посещение в Колката е Ботаническата градина с 250-годишното банияново дърво.
Посещението на Колидж Стрийт-известната с най-големия пазар за антикварна литература улица ,си е едно предизвикателство. Тук се намират някои от институтите на Колката, а също и Индийската къща за кафе,сборно място за интелигенцията на града.

Както в цяла Индия и в Калкута има много празници и фестивали. Дурга пуджа е един от най-големите хиндуистки фестивали, посветен на богинята- воин Дурга, който се провежда не само в Калкута, но и в цяла Индия през месец октомври. Началото му идва още от 16 век, когато земевладелците от Малда и Динаджпур започнали да организират празненства, посветени на богинята –воин. Постепенно празненствата прерастнали в масов фестивал, който продължава и до днес. Това е най-важното събитие през годината в щата Западна Бенгалия, което от 1910г. се превръща в официален празник за Индия. Победила могъщия демон,красивата девойка Дурга става символ на индийците във вярата им, че доброто ще победи. За това подготовката за този празник започва месеци по-рано.

Вярва се, че през шестте дни от празненствата, Дурга слиза сред хората и за това трябва да се посрещне подобаващо.В Калкута, а и в цялата страна се строят временни храмове-„пандали“, издигането на които се поема от временни комитети. Видът им варира от шатра с бамбукови пръчки до по-красиви постройки взависимост от дарените средства. Изработват се глинени фигурки на Дурга, като глината се събира от бреговете на свещените реки и чак след освещаването й се доставя в работилниците, където те се изработват. След като са готови, се пристъпва към оцветяване на глинените фигурки. Преди да се изрисуват очите на богинята, художниците постят няколко дни, като приемат само зеленчукови храни. След това скулптурата се украсява с бижута и цветя и се облича в сари, а в ръцете й се поставят оръжията на богинята. Сложена върху пиедестал, около нея се аранжират изображения на демон, богини и богове от индийския етнос. Пред така подредените скулптури, хората поднасят цветя, плодове, сладкиши, вода от свещените реки и още много неща, като отправят молитви към Дурга. Свещениците пеят химни в нейна чест.

Празникът продължава няколко дни, всеки от които представлява времето от слизането на богинята Дурга при хората, когато тя се посреща с музика от фанфари и тъпани, до заминаването й. В последния ден с тържествена церемония, статуята на богинята се занася до реката и се потапя там, като това е символично завръщане в дома й. Малко преди да бъде изнесена статуята от временния храм, омъжените жени от всички възрасти посипват косите си със синдур-пудра с червен цвят или намазват лицето си с него. Черпят се със сладки като вярват в сбъдването на желанията си. Този ден с много цветя, много украса, много вкусотии и много желание за по-добър живот, е и ден на победата на доброто над злото.