Ченай

Град Ченай (Chennai) е разположен в Южна Индия, на Карамандилския бряг на Бенгалския залив и е столица на щата Тамил Наду. Населението му е около 4,5 млн. жители, което го прави четвъртия по големина град в Индия. Създаването на града започва около построения форт Сент-Джордж, който се явява първото съоръжение на колониалния стил. Днес фортът Сент-Джордж се намира в центъра на града и е значим паметник на Ченнай. В архитектурата на форта се долавят черти на индо-сарацински стил, а по-късно и на европейска класика. На територията на форта има даже и малка църквичка, построена в чест на Света Богородица.

По земите на щата Тамил Наду в средните векове съществувала мощна индийска държава, имаща влияние в целия регион. Оттогава са останали многочислени културни паметници и шедьоври на дравидската култура. Трамили, живеещи по тези земи се считат за потомци на дравидите-древна индийска цивилизация, имаща своя култура и писменост. Ченай е един от най-посещаваните от чуждестранни туристи град след Делхи и Мумбай. До 1996г., градът е известен с името Мадрас. Град Ченнай се обслужва от две пристанища, едното от които е голямо и модерно изкуствено пристанище. Международното летище в Ченнай е свързано с големи центрове в Азия, Европа и Северна Америка. Осъществяват се около 400 полета на ден и се обслужват 15 млн. пътници годишно. Най-подходящо време за посещение на Ченнай е времето от ноември до януари, когато горещините и валежите са по-малко.

В многомилионния град, голяма част от хората живеят на прага на бедността и човек не може да повярва, че това е на фона на богатото наследство от интересни храмове, сгради и прекрасни градини.

Централната жп гара на Ченай е най-голямата в града и осигурява достъп до малки и големи градове в страната. Това е една удивително красива сграда, изпълнена в готически стил, цялата боядисана в червено и кантирана в бяло, която се отнася към културното наследство на Индия.

Има много красиви къщи, останали от пребиваването на британците тук. Една от тях е къщата на Рипон-бивш британски губернатор на Индия. Тя се намира в близост до централната жп гара. Сградата представлява едно хармонично съчетание на готика с елементи на античност, а градината с много зеленина и цветя, е прекрасна.
Другият жп възел-Ченнай-Егмор е построен в индо-сарацински стил, но е по-близо до местния колорит в строителството. С изящните си кули в центъра и по периметъра на сградата, тази жп гара не отстъпва по красота на главната.

Храмът Капалешвар, посветен на Шива, е един от най-добрите образци на дравидската архитектура. Намира се в квартал Милапур на Ченнай. Смята се, че първоначално храмът е бил построен през 7 век на морския бряг. Днешният храм, построен през 16 век, се намира на 1,5 км от брега. Кулата на входа, висока 36 м е построена през 1906г. По-малката кула е пред Свещеното езеро, намиращо се в задната част на храма. Цялата централна кула е изпълнена със сложни релефни изображения, будещи възхищение. Храмът Капалешвар организира по четири фестивала всяка година. Най-важен е фестивалът Арупатхимувар, в чест на последователите на шиваизма. Храмът Капалешвар е отворен за посетители всеки ден като входът е безплатен, а храмовите служби се провеждат по четири пъти на ден.

Храмът Шри Партасарати, представляващ светилище от 8 век, е другата забележителност на Ченай, характеризираща дравидската архитектура. Храмът е посветен на Кришна, но с другото му име-Партасарати. Разположен в едно красиво предградие, наречено Трипликан, заради езерото с лилиите, храмът е посещаван от много поклонници от града и съседните градове, особено по време на фестивалите, организирани от храма Партасарати. Най-важните фестивали, провеждани тук са Читхирай, Вайкунда Екадеси, Цветния фестивал, който продължава 10 дни и др.

Базиликата „Сао Томе“ е католически храм, образец на португалската архитектура. Базиликата е построена през 16 век върху гроба на Св. Тома, който пристигнал по тези земи през 52 г., след като е проповядвал християнското учение на Западния бряг. Западнала и разрушена през годините, тя е възстановена през 1893 г. в неоготически стил.

Град Ченай е световен център на Теософското общество, установило се тук през 1886г. То притежава свещени паметници на всички големи религии в света в пищните си градини.

Интересна забележителност на града е паметникът на тамилския поет и мислител Тхирувалпуваре, представляващ гигантска богато украсена колесница, в която се намира статуята на поета в цял ръст. Освен това на монумента са изсечени 1300 строфи от произведенията му.

Новата сграда на Националната художествена галерия в Ченай, завършена през 1909 г., е със зашеметяваща фасада, построена от розов пясъчник. Открита е от губернатора на форт Сент Джордж, сър Артър Лордли.
Национален парк Гуинди е защитена територия в рамките на града. Тук се срещат редки дървета и храсти, а в зоокъта на парка могат да се видят слонове, антилопи, сърни и др. животни.

Град Ченай притежава една от най-дългите плажни ивици в света, покрити със златист пясък-Марина Бийч. Но плувците трябва да внимават, заради подводните течения, които често се срещат тук. Но за това пък южната част на крайбрежието на Ченай от Тируванмиюр до Неелангара е предпочитана от застрашените от изчезване морски костенурки от Олив Ридли, които снасят яйца всяка зима тук. По протежението на плажната ивица на Марина Бийч има много красиви къщи, останали от времето на британците. А на северния край на плажната ивица, на площад „Анна“ е издигнат интересен паметник, наречен Триумф на труда. Той представлява четирима мъже, опитващи се да преместят скала. Този емблематичен ансамбъл е сътворен от скулптора Деби Прасад Рой Чоудри. Марина Бийч е място, където се събират много хора особено през почивните дни.

Един от най-красивите празници на Ченай е фестивалът на жътвата-Понгал, който се празнува през януари и продължава 4 дни. На този ден тамилците украсяват домовете си с банани и манго листа, а на подовете в къщи или на двора създават прекрасни модели от цветен ориз, сухо брашно, цветен пясък и цветни венчелистчета. Това изкуство, известно само в Индия, се нарича Поколам или Ранголи. Заедно със сварения ориз от първата реколта, тамилците благодарят на бога на Слънцето за успешната реколта.