Лакнау

Лакнау (Lucknow), известен още като Ауад е град в Северна Индия, най-голям град и столица на щата Утар Прадеш. Река Готи минава през града и го разделя на две части. Населението на Лукнов е около 2 млн. души.

Управляван дълги години от местните владетели (набаби), Лакнау се превръща в културна столица на Северна Индия. Известни с изтънчения си и екстравагантен вкус, набабите построили много паметници, отличаващи се с прекрасна архитектура. Затова Лакнау се счита за един от най-красивите градове на Индия. Когато идват англичаните, те не могат да се справят с непокорството на народа на Лакнау. Принудени са да напуснат града по време на Индийското въстание през 1857г., когато градът е обсаден от бунтовниците. В началото на 20 век, жителите на района са едни от най-активните участници в борбата за независимост. И след 1947 г., Лакнау запазва своя статут на един от най-важните градове на Индия.

Най-подходящо време за посещение на този забележителен град е от октомври до февруари. Пътуването до Лакнау може да се осъществи с директни самолетни полети от Делхи, Колката, Мумбай, Хайдерабад, Ченнай и мн. др. градове на Индия. Също така градът има 14 жп станции, които са добре свързани с автобусната мрежа на града.

В древния град Лакнау много от емблематичните сгради се намират в Стария град. Руми Дарваза е вратата към Стария град, превърнала се в емблема на Лакнау. Разположена близо до Асфи джамия, заради интересната си архитектура и внушителни размери, това място е  посещавано от многобройни туристи. Бара Имамбара е един от най-големите комплекси-светилища на града, построени от Асаф-уд-Даула през 1784 г. по време на големия глад в града.

Комплексът включва и голямата джамия Асфи, бхул-бхулаята или лабиринта. При строителството на основната имамбара не е използвана желязна конструкция и са участвали около 20 хил. работници. Два внушителни входа водят до огромна зала с дължина 50 м и височина 15 м със сводест таван. Балконите, разположени околовръст са така конструирани, че до тях стига и най-малкия шепот. Интересни за туристите са коридорите, разположени на различни височини и свързани помежду си с 489 врати, образуващи лабиринт. Човек може да се загуби, обикаляйки из този храм-светилище, където са гробниците на основателя  и архитекта на тази удивителна сграда. Тук започва честването на мюсюлманския празник Мухарам.

Чота Имамбара е красива внушителна сграда, разположена в близостдо Бара Имамбара. Нарича се Дворец на светлините, заради огромните полилеи от кристално стъкло, чиито лампи осветяват цялата сграда по време на специални празници. Тук са гробниците на Мухамад Али Шах  и членовете на семейството му, а също тук може да се види и неговата корона, украсена със скъпоценни камъни. Гробницата на дъщеря му, принцеса Цинат Асия и нейния съпруг, разположени в комплекса са малки копия на Тадж Махал. Прекрасното езеро с градина са чудесно допълнение към този внушителен комплекс. 

Руините на Резиденцията, намиращи се в сърцето на Лакнау, са запазени, за да напомнят за страшните събития на 1857 г. Построена през 1780г., резиденцията служи за седалище на британската управа. По време на бунтовете, Резиденцията е разрушена от бунтовниците като и днес все още личат следите от изстрели по стените. Заобиколено от тревни площи и цветни лехи, това място е посещавано от туристи и от местни хора.

В Лакнау заслужава да се посети и англиканската църква „Св. Гарисън“, построена през 1860г. и разширена през 1908г. за нуждите на британското население и войници в Индия.
Колин Тълудърс Колидж е едно от най-старите държавни училища в Индия. Построено през 1889г. от британците, то се отличава със забележителна архитектура.

Ла Мартинере е колеж за момчета, създаден през 1845г. от Клод Мартин, богат  французин, живял и умрял в Лакнау. Огромната сграда в индоевропейски стил е единственото училище в света, отличено с кралски бойни отличия за ролята му в защитата на Лакнау по време на бунта през 1857г.

Емблематична за Лакнау е 67-метровата Часовникова кула, построена между 1880-1887г.
Градът се радва на много паркове, които го правят едно приятно място за разходка.Близо до града се намира най-големият парк в Азия Janeshwar Mishra, който разполага с голямо изкуствено езеро, много зеленина и най-дългата писта за колоездене и джокинг в Индия.

Лакнау е прочут с любовта към велосипедите. През 2015г., градът е домакин на национално състезание по колоездене.

Класическият индийски танц „Катак“ произхожда от Лакнау. Известно е, че последният набаб на този град, Уайдид Али Шах е бил голям покровител на този танц, който се е запазил в следващите поколения до днес.

Като във всички градове на Индия и в Лакнау има много празници и фестивали. Толкова пъстри, красиви и забавни, а същевременно дълбоко религиозни, те  изразяват желанието и вярата на хората в победата на доброто. Гарарас е традиционно женско облекло, характерно за Лакнау, състоящо се от широки панталони с плисета под коляното, риза( курта) и воал (дупата). Изработва се от 24 метра копринен плат и се украсява със скъпоценни камъни-много скъпо и красиво облекло. Лакнау е известен с ръчните си бродерии-чиканкари. Тази бродерия се прави върху много фин плат-муселин или шифон с фина бяла нишка. Тя се извършва върху шапки, сарита, шалчета и др. дрехи и сувенири,които  могат да се намерят на пазара Аминабад, един от най-старите пазари в центъра на Лакнау.

За кухнята на този интересен индийски град, може да се каже, че е традиционна със задушени зеленчуци и месо като по-характерно ядене е кебапът.

Днес, Лакнау е сред най-големите градове в Индия, център на научно-изледователска и развойна дейност, а също  е и разрастващ се информационен център. Модерен, съвременен и същевременно отвеждащ туриста в далечни екзотични времена-това е Лукнов.