
Варанаси

Град Варанаси (Varanasi) е разположен в Северна Индия, щат Утар Прадеш на брега на река Ганг. Известен още като Бенарес, Банарас или Каши, той е свещен град, който в продължение на 5 хиляди години продължава да е важен културен, исторически и религиозен център на Индия. С население около 3 млн. жители, Варанаси е най-посещаваното място от поклонници. Закрилян от бог Шива, Варанаси е свято място, за да живееш и благословено място-да умреш.
Градът е известен с многобройните си свещени гхати (каменни стъпала) по бреговете на Ганг, които се посещават от многото поклонници. Те слизат по тях, за да се потопят във водите на свещената река както и да извършат „пуджа“.
Вярва се, че измивайки се във водите на Ганг се измиват греховете и че който умре тук, ще избегне поредното прераждане. Поради това много стари и болни хиндуисти идват тук, за да прекарат последните дни от живота си близо до свещеното място, където да бъдата погребани. Маникарника е гхатата, където се извършват погребенията. До тази гхата има една сграда, която приютява тези, които са решили да прекарат последните дни от живота си тук. Телата на мъртвите се изгарят на специални клади, а прахът и останките им се хвърлят във водата.
Дасашваметх Гхат е най-старата във Варанаси на брега на Ганг. Смята се, че върховния хиндуистки бог Брахма е създал тази гхата, за да приветства Шива за завръщането му във Варанаси като се пренасят в жертва 10 коня. Около тази гхата има много храмове.
Друга прочута гхата е Бахрайд. Над каменните й стъпала има построени три красиви храма, единият от които е древният храм Тхиртанкара.
Във Варанаси има оцелели около 23 хил. храма като един от най-известните хиндуистки храмове е Каши Вишванат, където се пази статуята му и е едно от 12-те светилища на Шива. Храмът е построен през 1780г. от императрица Ахилябай Холкор от Индор и е място за поклонение на милиони хиндуисти, които идват тук всяка година в най-свещения храм във Варанаси. Първоначалната постройка на храма е била унищожена от Могулския император Аурангзеб. Двата купола на храма са покрити със злато през 1839г., със средства дарени от махараджата Ранджит Сингх от Пенджаб. В храма Каши Вишванат се провеждат ежедневно многобройни ритуали, молитви и аарати между 2.30 и 23 часа.
Храмът Хануман се намира на брега на река Аси и е един от най-свещените храмове на хиндуисткия бог Хануман- бог на силата. Построен е в началото на 19 век от Пандит Мадан Мохан Малвия, основател на университета Банараш Хинду. Според легендата този храм е построен на мястото, където средновековната индуска светица Тулсидас има видение за бог Хануман. Малко известно е, че лангурите(вид маймуни) в Индия са наречени Хонуман, затова те са почитани като свещени и се радват на голяма свобода.
На 5 км от Варанаси се намира храмът на Парсванат Джайн, където се пази статуята на идола на храма от черен мрамор с височина 70 см.
Освен храмовете и гхатите, във Варанаси има и други интересни забележителности.
Джантар Мантар е каменна обсерватория, изградена през 1737г. Подобна на тези в Делхи и Джайпур, обсерваторията във Варанаси има уникален слънчев часовник, позволяващ измерванията да се наблюдават и записват от един човек.
Форт Рамнагар, разположен близо до река Ганг е построен през 18 век. Типичен пример за могулска архитектура, той е с красиво оформени балкони, открити дворове и живописни градини. Сградата на крепостта - музей съдържа впечатляваща оръжейна зала, рядък астрологически часовник, редки бижута, а също и ръкописи, религиозни писания и др. Поради живописното си разположение, крепостта се използва като сцена за снимане на филми.
Институтът Банараш Хинду е един от най-големите институти в Азия, създаден от престижния адвокат Банараш през 1916 г. Той смята, че образованието е основно средство за постигане на национално пробуждане. Компусът има над 60 общежития за над 12 хиляди студенти. Огромната библиотека към института притежава над 1млн.тома книги, а по-малките библиотеки към отделните факултети дават възможност да се ползва специализирана литература.В студентския комплекс има учебна болница към факултета по медицина. В близост до този грандиозен институт е разположен храмът Шри Вишвант Мандир, строителството на който продължава 30 години.
На 12 км от Варанаси се намира Сарнат, което е свещено място за индийците. Тук Буда изнася първата си проповед през 528 г.пр. н.е., за основните принципи на будизма. По-късно великият император на Маурия-Ашока, издигнал в чест на Буда много свещени сгради, заедно с високата 33,5м колона-Джармараджика Ступа. В археологическия музей, намиращ се тук, могат да се видят запазени реликви и антични предмети с изображения на Буда и Бодхистава.
Освен, че се счита един от седемте свещени града, Варанаси се превръща във важен индустриален център, известен с муселиновите и копринените си тъкани, още от древността. Днес тук се изработват банараси сарита, които са сред най-добрите в Индия и са известни с бродериите си със златни и сребърни конци върху фина коприна. Времето за изработването им може да отнеме от 15 дни до месец, понякога и шест месеца.
Варанаси е град, посещаван не само от многобройни поклонници. През него минават изтъкнати учени, писатели и проповедници, което допринася за увеличаване на репутацията на града като културен център на религията и образованието. Гуру Канак идва тук през 1507г. като изиграва значителна роля при основаване на сикхизма. Мюсюлманския владетел Акбар построява два големи храма , посветени на Шива и Вишну. Известният американски писател Марк Твен е толкова впечатлен от Варанаси, че възкликва:“Бенерас е по-стар от историята, по-стар от традицията, по-голям от легендата и изглежда два пъти по-стар от всички, събрани заедно.“
Най-подходящо време за посещение на Варанаси е от октомври до март. Градът се обслужва от международното летище Лал Бахадур Шастри, намиращо се близо до Варанаси, откъдето има полети до Банкок, Делхи, Гая, Катманду, Мумбай, Колката и мн. други. За 2016-2017г. през летището са минали 2 млн. туристи.
Варанаси е един поклоннически град, за който се придобива най-добра представа с разходка с корабче по Свещената река Ганг при изгрев слънце!