Музей на революцията в Хавана

Музеят на революцията се намира в старата част на Хавана и се помещава в бившия Президентски дворец. Строителството на тази внушителна сграда започва през 1913 г. по идея на тогавашния губернатор на града, Ернесто Ауберт и била предназначена за седалище на провинциалното правителство. За строителтвото на двореца са изразходвани повече от половин милион песос, а архитектите Паул Белау и Карлос Мурари използват таланта и фантазията си, за да изградят това чудо.

Интериорът на двореца е възложен на Луис Тифани. Още преди да е завършена тази изискана  постройка, тук през 1917 г. идва Първата дама на Републиката Мариана Сева, която е запленена от величието й. По нейно настояване, президентът Марио Гарсия Менокал лишил провинциалното правителство от собствеността върху двореца. В началото на 1918г., всичко в сградата се подрежда според изискванията за Президентски дворец на република Куба.

Открит е на 31 декември 1920г. В луксозната сграда има четири етажа като най-долния е приземен. Там били разположени телефонните централи, офиси, електроцентралата и конюшните. На първия етаж са най-важните помещения на двореца. Тук е Залата на огледалата, чийто стени са покрити с огромни огледала и където се посрещали важни гости. Тя е направена по образец на същата в Двореца Версай.

Златната зала била предназначена за официалните вечери. Президентския кабинет също е на първия етаж. На горните етажи били разположени президентската резиденция и гарнизонът, натоварен с охраната на имението. Подът и стълбите са покрити с мрамор от Карара. Куполът на сградата е облицован отвън с цветни керамични плочки. Дворецът е украсен с картини и скулптури на кубински творци като Армандо Гарсия, Антонио Родригес Мореи, Фернандо Боада, Джилма Ууд, Естебан Бетанкур и др.

След триумфа на кубинската революция, от 1959 до 1965г. в Президентския дворец се настанява  новото Президентство и Министерски съвет. Дворецът е обявен за Музей на революцията през 1974г. Първоначалната колекция на музея е събрана от Селия Санчес Мандули, една от малкото жени, участвала в Движението за свобода от 26юли. Размерът и стойността на колекцията както и постоянната културна, историческа и политическа дейност, правят този музей най-важен в страната.

От събитията на 13 март 1957г., свързани със свалянето на диктатора Батиста, са дупките от куршуми във фоайето на двореца. Великолепните салони днес са място за разходка във времето на революцията, която най-накрая сваля Батиста, хронология на кубинското развитие от въстанията на робите до съвместните космически изследвания с бившия Съветски съюз. Кървавите снимки, автоматите и окървавените ризи говорят за трудните времена на кубинската революция.

Сред експонатите, интерес представляват часовникът на Карлос Мануел де Сеспедес (1819-1874)-ръководител на борбата против испанските колонисти; мачете на генерал Гомес; скафандър на първия кубински астронавт; тога на Фидел Кастро и мн.др. Най-впечатляваща в Музея на революцията, е Мемориалната зала, посветена на командирите Ернесто Че Гевара и Камило Сиенфуегос.

Пред музея като страж е разположен съветски танк, за който се предполага, че е бил командван от Фидел Кастро в Залива на прасетата, известен с десанта срещу Фидел Кастро през 1961г. От другата страна на улица „Монсерате“ е наблюдателната кула Балурате де Анхел. Останките от градската стена, заобикаляла Хавана, допълват разходката в миналото.

В дъното на красивия парк на музейния комплекс има красива стъклена постройка-Мемориал Гранма, построена през 1976г. Тя пази пробитата яхта, с която Фидел Кастро, Че Гевара и още 81 революционери пристигат от Мексико, за да се включат в революционната борба. Яхтата  акостира на южния бряг на провинция Ориенте на 2 декември 1956г. като нейните пасажери поставят началото на „Войната за освобождение“.

Посещението и обиколката на Музея на революцията в Хавана, дава пълна представа за историята и съвременното развитие на тази екзотична страна.