Тринидад

Информация | Kарта
seen
98
facebook
Тринидад

Тринидад е град, останал от колониалното наследство на Куба. В началото на 20 век е реставрирана историческата част на града, която поразява с калдъръмените улички, различно оцветените ниски  къщи и паметници. През 1988г. Тринидад е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, заедно с близката Долина на захарните мелници.

Тринидад е разположен на брега на Карибско море на невисок хълм от планината Сиера дел Ескамбрей. С население около 70 хиляди души, той е третият по големина град в Куба и отстои на 350 км от столицата Хавана. 

Тринидад е основан през 1514г. от Диего Веласкес-испански конкискадор, първи губернатор на Куба. Името на  града идва от Триединство и каквото и да означава то, дали любов, грях и прошка, дали Отец, Син и Свети дух- това име се припокрива с обстановката и атмосферата на този необикновен град. Пристанището Касилда на Тринидад е отправна точка за конкистадора Ернан Кортес, който с цяла флотилия тръгва към Мексико през 1518г. с цел да завладее за Испания империята на ацтеките. Скоро, кораби с богата плячка от Мексико, започват да пълнят подземните складове на Тринидад.

Градът се развива бързо и става един от най-проспериращите градове на острова. Но заедно с това, той се превръща в място за контрабандисти, пирати и търговци на роби. Голяма част от дивната растителност е изсечена и заменена с огромни площи от захарни плантации, където работят робите. През 18 век, местното захарно производство в Тринидад навлиза в златната си ера. Близката Долина на захарните мелници е основният производител на този нужен за обществото продукт. Много от забогателите жители на града и най-вече колонисти, строят красиви къщи с вътрешни дворове и градини, които впечатляват и до днес с архитектурното си изпълнение. Освен това се строят и много църкви и манастири. Но постепенно град Хавана измества първенството на Тринидад и той постепенно запада.

Днес, новото строителство в Тринидад е забранено, по-голяма част от църквите и колониалните къщи са реставрирани и така посещавайки го, човек добива усещането, че е попаднал в света на миналото-калдъръмени улички, малки кафенета и ресторантчета, файтони и клетки с пойни птички по външните стени на къщите.

Спокойствието и латиномузиката, която звучи почти от всеки ъгъл, предразполагат към едно  приятно преживяване.
На главния площад Майор на Стария град е разположена църквата „Св. Троица“, символ на града. Построена през 1892г., тя е съхранила разкошен мраморен олтар, украсен с местни скъпоценни камъни.Статуите, включително Христос на Светия кръст от 18 век, заслужават специално внимание. Статуята на музата на танците Терпсихора е издигната в центъра на площада. Тя е заобиколена от малък парк и бронзови хрътки, а също и неизменните палми за това екзотично място.

Романтичният музей също се намира на площад Майор и заема бившият дворец на графовете Брюинет-най-красивта колониална сграда в Тринидад, построена между 1744 и 1808 г. Двуетажната сграда пресъздава в своите четиринадесет стаи атмосферата на типична колониална резиденция с колекция от старинни мебели и предмети на изкуството от 18 и 19 век.

Археологическият музей се помещава в къщата с красивите железни перила Каса Падрон. Тук има осем постоянни галерии с експонати от предколумбовата култура и местна флора и фауна. През 1801 г., в този изискан дом отсядат известният немски изследовател Александър фон Хумболт и френският ботаник Еме Бонплан, по време на пътешествието им в Латинска Америка.

Близо до Археологическия музей е Музеят на колониалната архитектура, разположен в къщата на богатия захарен барон Санчес Иснага. Експонатите му показват архитектурното развитие на града през вековете.

Квартал Ел Футуро, се намира близо до главния площад Майор и олицетворява кубинския колониален стил в архитектурата. Главната му забележителност е Музеят на борбата срещу бандитите, който се помещава в реставрираната сграда на манастира „Св. Франциск от Асизи“, датиращ от 1813г. Тук са изложени експонати, показващи борбата срещу контрареволюционерите, укрили се в Сиера дел Ексмбрей през 1959-1966г. Гледката от върха на оригиналната камбанария, останала от манастира, обхваща града, планината Сиера дел Ескамбрей и Карибите. 

Къщата на Карлос Мерлин  е една от малкото останали къщи от 18 век, която е приютявала пирати и контрабандисти.

Дворецът Кантеро, собственост на плантатора Хусто Кантеро, днес е Градският исторически музей. Освен стилните мебели, тук могат да се видят експонати и документи, разказващи за историята на града. В екзотичната градина все още стои фонтанът, за който се говори, че от него течал джин за господата и одеколон-за дамите, вместо вода, което говори за разточителството на богатите от отминалите хубави  времена.

Другите къщи с имения в Тринидад, които разкриват бляскавия живот през 18 век са къщата на Гонсалес Хил, къщата на Мануел Мейер Кантеро, а в къщата на Доминикано, днес Тереза Паулет Кахигас е изложила голяма колекция от фигури на Христос.

Площад „Санта Ана“, носещ името на полуразрушената църква „Св. Ана“ е недалеч от площад Майор. Тук се намира подобния на крепост кралски затвор, днес превърнат в център за занаятчийски работилници и уютни ресторантчета в зеленото спокойствие на вътрешния двор. Ел Алфареро Керамика е място, където цяло семейство се занимава с изработването на керамични изделия и сувенири, с които се слави Тринидад.

На площада Парк Кеспедес се намира голямата красива сграда на Кметството на Тринидад. А мъничката църква „Иглесия де Паула“ съхранява прекрасни скулптури.

Близо до град Тринидад е пещерата Куева де Аяла, която с красивите си природни образувания на сталактити и сталагмити, е естествен фон на дискотека. В реставрираните бивши казарми на града, носещи името Академия де Артес Пластикас, се помещават художествени галерии.

Близо до Тринидад  е един от най-хубавите плажове на Куба-Плая Анкон.
Най-подходящо време за посещение в Тринидад е от февруари до април, когато климатът е мек, а въздухът кристалночист.

Растителността около града е предимно планинска-могат да се видят редки дървета като евкалипт, магнолия, мангови дървета, мъжки бор и редуващи се насаждения с кафе.

В Тринидад е интересно да се отседне в някоя от къщите за гости. Там, сред обикновените хора, човек може да опознае гостоприемството на кубинеца на чаша кафе, пура и ром. Кубинците са любезни, щедри и с голямо чувство за хумор. Освен това, те са изключително морални хора и са внимателни към околните.Но все пак трябва да се внимав, особено с личните документи и багажа.

Трябва да се знае, че в Куба има двойна монетарна система- за местни и за туристи. За всички туристически транзакции се използва кубинското конвертируемо песо-кук.

Както насякъде в Куба, и в Тринидад има много празници. Един от най-пищните и красиви е карнавалът Сан Хуан, когато в продължение на шест дни през юни, по улиците на града се наблюдават шествия с разноцветни костюми, музика и танци.

Друг интересен празник е Май Крос, свързан с молебен за дъжд и има чертите на  характерните кубински селски фестивали с много ром, храна, сладкиши в изобилие и сладолед. Кубинците са големи фенове на сладоледа.
Всяка година през януари се празнува основаването на Тринидад със Седмица на културата, апрез 2009г. се е отбелязал 495-ия рожден ден на града.

Така че, ако човек иска да се потопи в колониалното минало на Куба-това е музеят на открито в Тринидад.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа
разсеяна облачност
22 °C | разсеяна облачност

Вятър: 3.6 m/s

Влажност: 94 %

Атмосферно налягане: 1024 hpa

Облачност: 80 %

google RSS