Алба Юлия

Алба Юлия (Alba Iulia) – прекрасен град в Румъния. Градчето Алба Юлия определено не се подрежда сред местата, които имат място в популярните туристически пътеводители, но това не е тенденция, която ще продължава дълго, тъй като Алба Юлия е определян от критиците като „изгряващата звезда на румънския туризъм”.

Град Алба Юлия, чието име в превод означава „бялата крепост”, е административен център на окръг Алба в Трансилвания, Румъния. От географска гледна точка, Алба Юлия е разположен на брега на река Муреш, на кръстопътя Клуж-Напока-Сибиу, в близост до едни от най-дивите планини в Румъния – Апусени. Независимо, че Алба Юлия дълги години е бил религиозна и политическа столица на региона, днес той е град с второстепенно значение в Трансилвания.

Алба Юлия е един от най-старите градове в Румъния, като в историческите анали е записано, че той е създаден някъде в началото на II век, непосредствено преди навлизането на римляните по тези земи. Влиянието и значимостта на Алба Юлия набира сила и за апогей в развитието му може би се смята XVI век, защото тогава градът става седалище на първите архиепископи, както и столица на Трансилвания докато тя е под австрийско влияние. Като символ от тези запомнящи времена /периодът между 1542 г. и 1690 г./ е останал Дворецът на принцовете. Обобщено казано Алба Юлия е исторически важна за румънците, унгарците и трансилвайските саксонци.

Името на град Алба Юлия има интересна история. Всичко започва през 953 г. когато властта над града е в ръцете на унгарския владетел Зомбор. За да се отличава от останалите градове с идентични имена – Nándorfehérvár – „Белград или “Székesfehérvár – „Кралска Бяла“ например, унгарците решават да дадат на крепостта на брега на река Муреш името Gyulafehérvár – „Бялата крепост на Гюла“.

Независимо, че през годините влиянието на Алба Юлия намалява, градът е участвал активно в различни събития от политическия живот на Румъния. Точно в Алба Юлия на 1 декември 1918 г. е провъзгласено обединението на Румънската държава след като са присъединени Банат, Трансилвания. Друга паметна година е 1922 г. – коронясването и провъзгласяването на крал Фердинанд I и Кралица Мери в църквата на града.

Градчето Алба Юлия не прилича на нито един друг град в Румъния и причината за това е, че Алба Юлия е нещо като град в града. Старият му град съществува още от римско време. Трябва да се спомене, че Алба Юлия има 6 порти, катедрала и православна църква, и двете носещи името на Св.Михаил. В Римо-католическата катедрала в Алба Юлия е погребан Янош Хуняди.

Църквата „Св. Михаил” е от изключителна важност за града, защото точно в нея на 15 октомври 1922 г. Фердинанд и съпруга му Мария официално са провъзгласени за крал и кралица на Румъния. От архитектурна гледна точка, катедралата е част от група сгради, строежът на които започва към края на XIX век. Заложено е на националния стил, развит благодарение на Йон Минку и Петре Антонеску, включващ в себе си традиционни форми на румънската архитектура. Църквата става резиденция на румънската Православна архиепископия в Алба Юлия.

В Алба Юлия функционира специален Музей на обединението, намиращ се в сградата "Вавилон", която е построена между 1851 г. и 1853 г. за военни цели. Сградата, функционираща в миналото като казино, се превръща в музей през 1887 г., в който днес са изложени над 130 000 произведения на изкуството, организирани по хронологичен ред.

Несъмнено един от символите на Алба Юлия е замъкът Хунедоара – един пример за изключително сполучлив римейк от архитектурните стилове готика, Ренесанс и Рококо. Историята на замъка датира от XIV век, когато унгарския крал Жигмонд подарява старо укрепление непосредствено до град Хунедоара на Янош Хуняди Серб. Известен като замъка Хуняди, това архитектурно бижу е издигнато на стратегическа позиция непосредствено до изхода на река Зласти, върху скалисто образувание, част от планината Пояна Руска. Замъкът Хунедоара се отличава с внушителни размери и архитектурните красоти, благодарение на които се нарежда сред най-ценните паметници на средновековното изкуство.

Основната историческа област на Алба Юлия е частта, развита от Чарлз VI, който е бил император на Свещенната римска империя и в чест на който хабсбургите преименуват града на Карлсбург. Крепостта със седем бастиона в звездна форма е построена между 1716 г. и 1735 г. от двама швейцарски архитекти – Джовани Моранди Висконти, който построява два бастиона в италиански стил, и Николай Доксат де Деморе. След 1720 г. двамата архитекти радикално преобразяват средновековната крепост и я превръщат в барокова крепост със седем бастии, като развиват новата холандска система на Менко ван Коехрон.

Друга отличаваща се забележителност на Алба Юлия е библиотеката Batthyaneum, която се помещава във функционираща навремето като църква сграда, построена в бароков стил. През 1780 г. Игнак Батияни, епископ на Трансилвания, се заема да трансформира вътрешността на сградата в помещения, подходящи за библиотека. Тази библиотека в Алба Юлия е известна със своята серия от ръкописи и редки книги.