Великата душа на Индия

Той искаше да промени света с любов и доброта. Направи го. Живя за да покаже пътя, по който планетата да живее след него. Път, по който не съществуват злоба, омраза и насилие. Той е адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода. Той създаде Индия. Стана баща на нацията и неин духовен водач. Той е Mahatma Gandhi – великата душа на Индия.

„На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.” Това са думи на гения Albert Einstein, живял във времето и епохата на Gandhi. Те казват всичко за една от най-великите личности, които човечеството познава. От деня, в който Gandhi се появява на бял свят изминаха 149 години, но неговите завети и досега отекват навсякъде по земята. Вдъхновяват милиони в техния личен житейски път.

Днес духът на Gandhi живее в цялата страна, но има едно място, което трябва задължително да се посети. Място, което не бива да се пропуска при пътуване до Индия - Aga Khan Palace в град Pune, мемориалът на Gandhi. Величественият бял дворец е построен през 1892 г. от Sultan Muhammed Shah Aga Khan III. През 1942 г. Gandhi е затворен за близо 2 години там заедно със своята съпруга Kasturba Gandhi и дългогодишният си секретар Mahadev Desai заради борбата си за независимост на Индия от Британската империя, като в този период двамата му най-близки спътници в живота умират. През 1969 г. дворецът е дарен на индийския народ от Aga Khan IV като знак на уважение към Gandhi и неговата философия, а в наши дни там има паметник, съхраняващ пепелта му. Тези факти превръщат мястото в свещено за целия индийски народ. Ежегодно пристигат поклонници от всички краища на страната, а визи за Индия получават и хиляди привърженици на философските възгледи на Gandhi от цял свят, за да почетат неговата памет и тази на близките му.

Животът на бащата на индийската нация е една разтърсваща история за борба. Борба да живееш достойно и да бъдеш свободен. Борба, в която има само любов и нито капка насилие. Всичко започва през 1893 г. Тогава  Gandhi, 23-годишен адвокат, пристига да работи в Южна Африка. Веднага се сблъсква с ужасяваща дискриминация заради цвета на кожата си, на която става жертва не веднъж и два пъти. Започва политическа дейност в страната, борейки се за повече права за индийците и развива концепция за ненасилствена съпротива, която нарича „Satyagraha“, станала впоследствие вдъхновение за личности като Martin Luther King и Nelson Mandela.

През 1915 г. Gandhi се завръща в Индия и започва дългогодишна борба за независимостта на страната. Оръжията му срещу British Raj са мирна съпротива, ненасилие и несъдействие. Организира стотици инициативи, кампании и походи сред местното население. Призовава за масов бойкот на всички британски стоки, британски образователни институции и съдебни зали. Кара хората да напускат правителствени служби и да оставят британски титли и отличия. Никога обаче не включва в битката сила, следвайки стриктно принципа си, че всяка форма на насилие е зло и не може да бъде оправдана. Gandhi е категоричен: око за око завършва единствено с това, че целият свят става сляп.

През годините Бащата на индийската нация е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора. Отговорът му обаче винаги е само един – любов. На три пъти по време на своята дейност спира мащабни кампании, които са на път да постигнат така жадуваната независимост, само защото достигат ръба на насилието. „Насилието е оръжието на слабите“, казва Gandhi.

В крайна сметка на 3 юни 1947 г. британският министър-председател Clement Attlee провъзгласява независимостта на страната, разделяйки British India на две части: преобладаващо индуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Думите на Gandhi остават завинаги: "Първо те игнорират, после ти се присмиват, след това се борят с теб и накрая побеждаваш."

Бащата на индийската нация си отива от този свят на 30 януари 1948 г., докато работи над проекта за конституция. Десет дни по-рано е направен неуспешен опит за покушението му - лидерът на страната говори в обръщение към вярващите от верандата на дома си в Делхи, когато бежанец от Punjab хвърля по него самоделна бомба. Няма ранени. Правителството настоява охраната му да се подсили, но Gandhi  отказва: „ако ми е съдено да загина от куршума на безумец, ще направя това с усмивка.“

Във фаталния 30 януари Бащата на нацията излиза на поляната пред дома си, където е приветстван бурно от свои привърженици. В този момент е застигнат от три куршума, изстреляни от Nathuram Godse, индуиски националист, заради толерантността му към мюсюлманите. Gandhi прошепва „О, Рама! О, Рама!“, прави знак, че прощава на своя убиец и затваря очи завинаги.

В крайна сметка в наше време денят на рождението на Gandhi – 2 октомври се отбелязва в целия свят като Международен ден на ненасилието. А думите му „няма път към мира – мирът е пътят“ би трябвало да бъдат следвани от всеки един световен политически лидер. Тогава светът щеше да бъде по-хубав. Да бъде такъв, за какъвто се бореше Gandhi.