Остров Елис

Информация | Kарта
seen
24
facebook
Остров Елис

Остров Елис (Ellis Island) е врата към мечтите на имигранти от всички краища на света, тръгнали да търсят своето щастие. От този имиграционен пропускателен център са минали около 12 млн. души, напунали своите родни земи , а днес една трета от американците могат да проследят родословното си дърво от този остров.

Островът е разположен в окръг Хъдсън, Ню джърси, Горен залив на Ню Йорк. Той носи името на богатия търговец от Уелс, Самуел Елис, който го купува през средата на 18 век.  

Остров Елис е един от първите острови с европейски заселници. Известен с голямото количество миди във водите около него, островът е бил популярно място за пикници. Самуел Елис направил някои подобрения на острова и през 1785 г. се опитал да го продаде.През годините от континента е пренесена пръст и той се увеличава от 12 на 50 дка.

През 1808 г. ,  остров Елис е купен от американското правителство. През 1890 г. то взема решение да се построи тук имиграцонен пропускателен пункт . Открит на 18 април 1892 г.,  новият пропускателния пункт още първия ден приема 700 имигранти, пристигнали  с три кораба. Първата имигрантка, регистрирана на остров Елис, е 17-годишното ирландско момиче Ани Мур, което пристига с двамата си братя на борда на кораба „Невада” и получава златна 10-доларова монета от американски служител. За съжаление първоначалната дървена постройка изгаря до основи при пожар след пет години. Проектирането на новата пропускателна станция е възложено на архитектите Едуард Липинкот Тилтън( 1861-1933)  и Уилям Алкифрон(1859-1937), които са получили златен медал през 1897 г. на изложение в Париж за този проект. Новата сграда, в която се помещава днес музея, е открита през 1900 г.

Построена във френски възрожденски стил , главната постройка в комплекса впечатлява с архитектурното си изпълнение и червените тухли с варовикова облицовка. Новият комплекс включва освен главната сграда,  огромна кухня и трапезария за около 1000 човека, перално помещение, главна електростанция и болница.

През пропускателния пункт на остров Елис минават германци, французи, швейцарци, белгийци, холандци, англичани, поляци, унгарци и мн. други, които предприемат трудното трансатлантическо пътуване, за да осъществят своя блян. На пропускателния пункт имигрантите са били щателно проверявани от лекар и ако е имало здравословен проблем са ги оставали в болницата или са ги връщали в родината им. Също така е имало изискване имигрантите да разполагат с около 25 долара на човек, което спрямо инфлацията през 2015 г. е 600 долара.

Повече от 3 хиляди имигранти са загинали на остров Елис, не издържайки на дългото трансатлантическо пътуване. Затова понякога остров Елис се наричал „Остров на сълзите”.  Пиковата година за имиграцията на остров Елис е 1907, когато тук идват около 1 млн. имигранти. След закона за имиграцията от 1924 г., единствените имигранти, обслужвани тук са военни бежанци и имигранти с неточни документи. Последният имигрант, преминал през остров Елис е норвежкият търговски моряк Арне Петерсън през 1954 г., след което пропускателният пункт е бил затворен. По време на Втората световна война през острова са минали около 7 хил. пленени немски, италиански и японски войници.

През 1984 г. започва реставрация и ремонт на сградите на остров Елис за 150 млн. долара.Главната триетажна сграда на музея е отворена за посещения на 10 септември 1990 г. Голямата регистрационна зала, където на времето са били обработвани документите на имигрантите изглежда впечатляващо, но едва ли е било така за пристигащите тук. Чрез експонатите   от годините на върха на имиграцията, посетителите се запознават с вълнуващите им преживявания . В сградата има и три зали, където могат да се видят филмови кадри от онова далечно време.

През 2008 г. библиотеката на музея е официално обявена за Мемориална библиотека на Боб Хоуп в чест на най-известните имигранти. Огъстъс Фредерик Шърмън, служител в имиграционните служби, е заснел голяма част от имигрантите, опитващи се да се установят в Америка. Всеки от тези портрети носи не само духа на времето, но и най-специфичното от от националната му принадлежност.   На 20 май 2015 година Имиграционният музей на остров Елис е преименуван на  „Национален музей на имиграцията на остров Елис”. Това събитие съвпада и с откриване на нови галерии на народите на Америка, където се добива по-цялостна представа за историята на американската имиграция.

Стената на честта пред главната сграда съдържа частичен списък на имигрантите, преминали и обработени в регистрационната зала.

В южната част на острова е медицинският комплекс, където са лекувани над 1.2 млн. пациенти. Тук са родени и 35о бебета. Затворен в продължение на 60 години, болничният комплекс „Южна страна”на остров Елис е отворен за посетители след продължителен ремонт, на 1 октомври 2014 г. Възстановена е и фериботната сграда. Построеният мост между остров Елис и остров Либерти със Статуята на свободата, позволява по-лесен достъп до двете  исторически забележителности на Ню Йорк.

На остров Елис са заснети сцени от известни филми като „Кръстникът”-2 част( Вито Корлеоне емигрира през остров Елис като момче); романтичната комедия Hitch;   X-Men. В албума „Песни от сърцето” на известната група Celtic Woman, една от песните е за Ани Мур- първата имигрантка, регистрирана  на остров Елис.

Остров Елис е мястото на мечтата, от където тръгват 12 млн. имигранти и които имат съществен дял в създаването на Съединените щати.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа
RSS