Волгоград е неразривно свързан с историческата Сталинградска битка, която преобръща хода на Втората световна война. След нея, руският народ си връща вярата в победата. Паметниците, издигнати в чест на стотиците хиляди загинали, са и призив към бъдещите поколения да не допускат отново да се случи това.

Разположен по долното течение на река Волга на западния й бряг, Волгоград заема стратегическо място- на път са нефтените залежи на Кавказ. Дължината на града по река Волга е около 90 км, а населението му е 1,02 млн. души. Основан през 1589 г. с най-старото си име Царицин, градът служи за  укрепване на  южната граница на Русия. Носи това име до 1925 г., когато е преименуван на  Сталинград - до 1961 г. и след това- Волгоград.  Разцвета си, град Царицин придобива при царуването на цар Петър I. Годината 1775 може да се счита за нов етап в развитието на града, тъй като е ликвидирана Волжската казашка армия, а укрепената линия Азов-Моздок поема отбранителната  функция  на южната граница на Русия. Малко по-късно е приет градоустройствен план на Царицин, който не се нуждае от крепостни стени.

Градът се разраства като освен руски поданици, в него се заселват германски колонисти по покана на Екатерина Велика. Те носят нов социален начин на живот и различни технологии в най-важните отрасли на индустрията и образованието. Първото училище, аптека, кафене, първите насаждения от картофи и тютюн, възникват в колонията Сарепта-он-Волга, близо до Царицин. През 1812 г. се създава  първата фабрика за преработка на горчица , съществуваща и сега във Волгоград. През 1862 г. е прокарана Волго-Донската железница, която е голямо предимство за търговията на града.

Първата световна война и Октомврийската революция предизвикват сътресения в живота на града. Но след преименуването на града на Сталинград, в областта на индустриализацията му, настъпва възход. Строят се предприятия и нови жилищни и административни сгради.

Един от най-големите заводи на територията на града е Сталинградският  тракторен завод, който по време на Втората световна война се преквалифицира в производство на знаменитите танкове Т-34. Но през 1932-33, градът и цялата област са засегнати от глад и немотия. Още несъвзели се от това бедствие, за жителите на Русия и град Сталинград идва друга заплаха-войната. Битката при Сталинград през 1942-43 г. е може би най-величавата защита на хората, решили до последна капка кръв да се борят за града и Отечеството си. Местното население е мобилизирано, всички заводи работят за фронта, строят се нови пътища и се прави всичко необходимо, за да може градът да устои на атаките. Битката между хитлеристките и съветски войски продължава 200 дни. Повратният момент е контраатаката на възвишението Мамаев Курган. Генерал Паулус е пленен и подписва капитулацията на 31 януари 1943 г. Безброй са жертвите, а градът е разрушен из основи, но с подкрепата на правителството, местните жители и военноплениците, Сталинград постепенно връща облика си.  

Историческият хълм Мамаев Курган се превръща в най-голямата забележителност на Волгоград. По настояване на жителите на града тук е изграден мемориален комплекс, наречен „На героите от битката при Сталинград”, който да напомня за загиналите. Скулптурата „Родината зове” е част от този монументален ансамбъл, разположен на върха на хълма. Статуята,завършена през 1967 г.,  е дело на скулптора Е.В. Вучетич и архитекта Никитин и представлява фигура на жена, пристъпваща напред с вдигнат меч и е алегоричен образ на Родината, която приканва синовете си на битка с врага. Общата височина на паметника е 87 м, с монтажната плоча, масата му е 8 хил. тона, а мечът е с дължина 33 м и тегло 14 тона. Статуята е най-висока в Русия и една от най-високите в света. От подножието на хълма до паметника има 200 стъпала, колкото е продължила битката  при Сталинград. Вечер, когато статуята е осветена от прожектори, тя е още по-внушителна.

В близост до паметника „Родината зове” са погребани: маршалът на Съветския съюз Василий Чуйков, участвал като стратег на военните действия; известният снайперист Василий Зайцев-обикновен ловец от Челябинск, който по време на битката убива 225 души от вражеските войници, включително и 11 снайперисти.

Панорамният музей „Битката за Сталинград” съществува от 1937 г., но новата сграда е с интересно архитектурно изпълнение и включва 8 тематични изложбени зали, триумфални и панорамни зали. Сред най-известните експонати на музея е „Мечът на Сталинград”, подарък от краля на Великобритания ДжорджVI в знак на възхищението на британския народ от безпримерния героизъм на жителите на Сталинград. Мечът, дълъг 122 см е считан за шедьовър на ковашкия занаят на съвременната епоха.

Мелницата на Герхард Мил от началото на 20 век, е била оборудвана с парна мелница. Разрушена по време на историческата Сталинградска битка, тя не е възстановена и е спомен от разрушителната сила на войната. Мелницата е част от музея-резерват „Битката за Сталинград”.

Отивайки  във Волгоград туристът трябва поне един път да се качи на високоскоростният трамвай, който свързва северните райони на града с централната част. Тази трамвайна система с метроелементи е с дължина 17,1 км като участъкът от 7,1 км е под земята, а останалата част е надлез над залива на реката.
Планетариумът във Волгоград е другата забележителност на града. Открит през 1954 г., Волгоградският планетариум е изцяло подарък от трудещите се на бившата ГДР в навечерието на 70-годишнината на Сталин. В „Звездната зала” се побират 450 зрители, а с помощта на куполния екран и голям планетарий, могат да се наблюдават повече от 6 хил. звезди и планети. Освен това наблюденията на изгрева и залеза на слънцето, полетите на комети и метеори е прекрасно преживяване. В тази зала има възможност за симулиране на полети в космическото пространство. В 26-метровата кула на обсерваторията е инсталиран телескоп с рефрактор, с помощта на който под ръководството на специалисти могат да се наблюдават Слънцето и петната по него, Луната със своите кратери, планетите Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.  В Планетариума е изложено и махало на Фуко. Във фоайето на входа на Планетариума има голям мозаечен портрет на Сталин, изработен от седеф, яспис и малахит.

Сградата на централната жп гара на Волгоград е призната за архитектурен паметник. Нарича се Волгоград 1 и служи за пътувания на дълги разстояния-до Краснодар, Ростов на Дон, Москва, Саратов и Астрахан. Построена през 1862 г., тя е изградена от червени тухли, фасадата й е облицована с гранит, а вътрешните стени с мрамор. Удивителен е входът на жп гарата откъм града. От двете страни на стълбището от сив гранит, са разположени две многофигурни скулптури, а над входа има символична скулптурна композиция, представляваща как майката коронясва победителите с лавров венец. Във вътрешния интериор са използвани много стенописи, а таванът е изключителен с художествената си живопис.

Волго-Донският канал е другата забележителност на Волгоград. Построен през 1952 г.,той свързва Волга край Волгоград с река Дон край град Калах на Дон и е с дължина 101 км. Чрез него градът се свързва по вода с Каспийско море, което е важно за развитието на морското корабоплаване. На портала на канала откъм Волга е издигнат огромен паметник на Ленин. За откривнето на Волго-Донския канал композиторът Сергей Прокофиев пише оркестровата творба „Среща на Волга с Дон”. По време на Сталинградската битка, гарата е частично разрушена, но веднага след края на войната е една от първите възстановени сгради.

Казанската катедрала във Вопгоград е с уникална архитектура. Силно повредена при битката за Сталинград, тя е възстановена по-късно и удивлява посетителите с красотата си.

„Паркът на победата” е разположен на брега на величествената Волга и е любимо място за разходка на жителите и гостите на града. Създаден през 1952 г., паркът е прекрасен със своите цветни лехи, широки алеи, украсени с арт фенери. В центъра на парка се намира очарователен фонтан, в който на висок пиедестал са изваяни скулптури на три танцуващи момичета в народни носии. Вечер е магнетично красиво да гледаш и слушаш на фона на реката,светлинната музика на фонтана. На входа към парка, на високи колони са монтирани гигантски вази, а зад него се вижда небостъргач с форма на корабни платна. В единия край на парка е оригиналната църква „Св. Йоан Кръстител”, която е основана през 1589 г., но след много реконструкции, днес краси „Парка на победата”.

Най-новият музей на Волгоград „Русия – моя история”е построен за по-малко от година и е открит през 2017 г. Той използва съвременни технологии за излагане и разглеждане на експонатите като има сензорни екрани и светлинни кутии. Историческият парк е оборудван с проекционен купол, холограми, аудиоводачи, звукови и светлинни системи и заема повече от 7 хил. кв. м площ, с капацитет от 600 души.

В Музея на руската приказка, който е любимо място за децата, всички посетители участват в игри, състезания и магии и се срещат с любими герои от приказките.  

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Волгоград