Несебър

Несебър е разположен в югоизточната част на България на брега на Черно море. Това е град, вдъхващ благоговение най-вече със старата си част. Старият Несебър е сред античните градове на Европа, създаден преди повече от 3 хил. години. Всяка калдъръмена уличка, всяка старинна къща, даже руините са разказ за миналото величие на един невероятен град. Разположен на малък полуостров на Черно море, между градовете Варна и Бургас, Старият Несебър се свързва с новата част на града с тесен провлак с дължина 400 м. По средата му стои старата вятърна мелница, останала от турско време. Запазена в автентичния си вид, с масивната стълба до втория етаж и прекрасния изглед към морската шир, вятърната мелница е предпочитано място от жителите и гостите на града.

Градът е основан от траките, които нарекли селището Менабрия от името на основателя му, Мена. Дорийците, дошли през 6 век пр. Хр. го наричат Месамбрия и той става добре укрепен град-държава с естествена защита откъм морето и сушата. Изградени са водопроводна мрежа, крепостна стена, амфитеатър и множество храмове, най-голям от които е този на Аполон. Градът се оформя като търговски център, в който се внасят стоки от целия Егейски и Средиземноморски регион.

В града се секат монети още от 5 в. пр. Хр. Римляните дават на селището името Месемврия, а по-късно то се нарича Несебър.За пръв път Месемврия става български град през 705 г., съгласно споразумението на хан Тервел и ЮстинианII. Пристанището на града било главната търговска врата на България към света. По-късно превзет от Византия, градът е негова собственост до 812 г., когато е превзет от българския хан Крум и е включен наново към територията на България.  В следващите години градът минава множество пъти от български във византийски ръце и обратно. Най-голям разцвет, Несебър постига по време на цар Иван Александър, когато са построени повечето несебърски църкви, правещи и до днес града неповторим.

През 1336 г., рицарите на Амадеус Савойски превземат и плячкосват Несебър, а после го продават за 15 хил. златни дуката на Византия. През 1453 г., малко след падане на Константинопол в турски ръце, градът е превзет от Османската империя. От предишното величие на град Несебър не остава почти нищо и Освобождението го заварва като обикновено рибарско селище. Постепенно съвземащ се, Старият Несебър става една от най-големите туристически дестинации в България с интересните си архитектурни паметници, които и до днес носят романтичния дух на старата Месемврия. Ежегодно тук идват хиляди поклонници и туристи. Старият Несебър е включен към стоте национални туристически обекта на България, а от 1983 г. е включен в обектите за културно наследство на ЮНЕСКО.

За такава малка площ на Стария Несебър-850 на 350 м,  културно-историческите паметници са прекалено много.  Открити от археолози са около 42 църкви, но действаща е само една-„Св. Богородица” от 1873 г. В другите по-запазени църкви се помещават картинни галерии и временни изложби.

Църквата „Св. Възнесение Христово” или „Св. Спас” е единствена от православните храмове в Несебър, изградена по време на турското робство през 1609 г. Построена от камък и кал, с дървен покрив, без камбанария и купол, с малки прозорчета, част от фасадата на църквата е вкопана наполовина в земята. Но скромният храм впечатлява със стенописите, изрисувани от несебърските зографи. В тази църква дълги години е съхранявана надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана в двора на църквата „Св. София” в Несебър.  

Църквата „Св. София” или Старата митрополия е част от Архитектурно-историческия резерват в центъра на Стария Несебър. Строена през 5 в., тя била богато изографисана, а подът й бил украсен с цветна мозайка. Днес, част от нея е реставрирана, за да могат посетителите да видят какво е представлявала Базиликата.

Църквата „Св. Стефан” или Новата митрополия е от 11-13 век и се явява като един от редките паметници в нашата страна с добре запазени стенописи от 16 век.Всички изрисувани сцени в църквата са свързани тематически с Божията майка. Изобразените над хиляда фигури са събрани в 258 композиции. Някои от сцените носят имената: „Богородица с Христос Младенец на трон”, „Успение Богородично”, „Въведение Богородично в храма”. А голямата сцена „Страшният съд” е от началото на 18 век. В църквата е запазен рисуван дървен иконостас от края на 16 век-един от най-ранните запазени такива в България.

Етнографският музей е важна забележителност в Стария Несебър. Той е разположен в къщата на заможния гръцки търговец Панайот Москояни и е построена през 1840 г. Това е възрожденска двуетажна къща, типичен представител на несебърската жилищна архитектура. Горният етаж е с многобройни прозорци, с изглед към морето. А таванът на салона е украсен с прекрасна звездовидна розета.

В Археологическия музей на Стария Несебър се съхранява ценно съкровище с тегло 200 г, датиращо от 3 век пр. Хр. Диадемата, гривните и накитите за глава и крак са били на жена с висок обществен статус, погребана с тях. А съкровището от Средновековието, открито на полуострова през 1958 г., се пази в Националния археологически музей. В една от залите на музея може да се види откритият при разкопки ценен надпис- Декрет от края на 4 век пр. Хр. в чест на тракийския вожд Садала, за когото се предполага, че е от рода на Севт III.
Амфитеатърът, близо до морския бряг разказва за живота, кипял в този красив, потънал в зеленина древен град.

И като допълнение към необикновената атмосфера на Стария град , е паметникът на Рибаря от 2006 г. Още в началото на Стария Несебър се издига статуята на рибар в лодка, който държи в издигнатите си ръце кръст и гълъб. Виждащата се отдалеч висока 10-метрова статуя е дело на скулптора Ставри Калинов и символизира новия Ной в търсене на обетованата земя, а гълъбът- че е намерил спасението на несебърския бряг.

Днес Несебър е предпочитан курорт с почивни станции, хотели и модерни бази за развлечения и туризъм .