Созопол

Созопол е очарователен български град с население около пет хиляди души, разположен на южното черноморско крайбрежие върху няколко полуострова. С прекрасните си плажове, древна история и невероятна кухня, известна с морските си дарове, градът е притегателен център за многобройни туристи.

Селището датира още от 5 в. пр. н. е. и е населено от рибари. По-късно през края на 2-рото и началото на 1-во хилядолетие пр. н.е. по тези места се заселва тракийското племе скирмиади, известно като опитни рудари, поддържащи връзка с целия Егейски свят.  През 620 г. пр. н. е. идват гръцки изселници от Милет и основават колония с името Антеа. Малко по-късно селището започва да се нарича Аполония, в чест на бог Аполон, лечител и покровител на изселниците. Неговата внушителна 12-метрова статуя красяла новопостроения храм, чийто основи  са открити при разкопки на о-в „Св Иван”.

През следващите векове, градът е голям търговски център, съперничещ на съседния град Месемврия-дн. Несебър. Аполония Понтийска (Черноморска), сече и собствени монети с котва върху тях като символ на морската търговия на града. Когато през 72 г. пр. н.е. римският пълководец Марк Лукул превзема града, той отнася със себе си статуята на Аполон в Рим.

След 1 в. от н. е., градът носи името Созополис или в превод „Градът на спасението”. След разделяне на Римската империя, Созопол влиза в пределите на Източната Римска империя. От това време са внушителните крепостни стени, построени от император Анастасий (491-518), които днес са реконструирани и консервирани и заедно с крайбрежната алея са приятно място за разходка. През 812 г., при управлението на българския хан Крум, Созопол влиза в пределите на България.

През следващите години градът преминава ту във византийски, ту в български владения. За утвърждаване на Созопол като един от най-важните християнски центрове, голямо значение изиграват манастирите „Св. Йоан Продром”, „Св. Анастасия” и „Св.св.Кирик иЮлита”.  През 1336 г.,градът е превзет от граф Амадей VI Савойски и продаден от него на Византия. А през 1453 г. след дълга обсада Созопол пада под османско владичество и загубва ролята си на процъфтяващ град. След Освобождението в края на 19 век, Созопол се превръща в голям риболовен център и даже в него се открива Рибарско училище, което подготвя кадри за модерен риболов с кораби и кадети за военно-морските сили на страната.

Днес, Созопол е разделен на Стар и Нов град между които е красиво разположена Морската градина. Полуостров Скамний, който е вдаден между Созополския залив и залива Коренята, е мястото на Стария град. Скамний пък е свързан с о-в „Св. Кирик” чрез изкуствен насип и вълнолом. По протежение на залива Коренята до живописния п-в Колокита, се намира новата част на града, носеща името Харманите. На п-в Колокита има много тракийски могили като една част от тях са разкопани от археолози и иманяри. Много от намерените рисувани антични предмети красят някои от залите на Лувъра.

От 1974 г. старата част на град Созопол е обявена за „Архитектурно-исторически резерват”. Обликът на стария град се оформя от 180 къщи от 18-19 век с автентична възрожденска архитектура-първият етаж е изграден от камък, а вторият – от дървен материал и малко издаден напред, с чардак и балкон. Сред най-известните къщи са: Къщата на Мариета Стефанова, изградена върху средновековна крепостна стена, Къщата на Димитри Ласкаридис, търговец на риба от 17 век, Къщата на Креаноолу, Къщата на Курдилис, която впечатлява с резбования си таван в една от стаите, Къщата на Ана Трендафилова, позната като Къщата на Слънцето.  Разхождайки се по тесните калдъръмени улички, трябва да се  спрете за малко в някое от многобройните кафенета или сладкарнички и да опитате прочутите созополски дамги-това са малки пържени розички с невероятен вкус.

Археологическият музей на Созопол също е в старата част на града. Тук освен историята и традициите на древния град, може да се види аполонийска рисувана керамика с изящен рисунък. Тук се пази ценната реликва на мощите на „ Св. Йоан Кръстител”, открита при археологически разкопки през 2010 г. на о-в „Св.Иван”. Музеят се помещава в сградата на храм „Св. Кирил и Методий”, завършена през 1888 г. от Уста Генчо.

Не трябва да се отминава и Художествената галерия, която съхранява 287 картини и около 40 скулптури от наши и чужди творци. Скромната Къща-музей на художника Александър Мутафов, живял и създал най-хубавите си творби в любимия му Созопол, е запазила романтичния дух на собственика си.

Траките, този древен цивилизован народ, са построили крепостна стена от ломен камък без спойка, опасваща като дъга Созопол. А множеството тракийски надгробни могили по височините на Меден рид и хълмовете около крайбрежието, говорят за следи от погребални ритуали на траките. В миналото общия им брой бил около 1500.

Гордост за Созопол е прочутият в цял свят релеф, който се пази в Националния археологически музей в София. На него е изобразен мъж, хранещ кучето си и е надгробна плоча на Дейнис, син на Александър от 6-5 в. пр. Хр.Тази стела се счита за една от най-добрите скулптурни творби на Древна Гърция от архаичния период.

Над града малко по-навътре към сушата е кацнало село Равадиново, от където гледката към морето е смайваща.
Посещавайки Созопол, човек потъва в неповторимата му атмосфера и чувства сетивата си, наситени с красота и радост.