Копривщица е български град-паметник и един красив музей на открито с очарователната си природа и архитектура.Разположен е в живописната долина на река Тополница, на повече от 1000 м надморска височина в централната част на Същинска Средна гора, за това зимата тук е дълга и снежна, а лятото-прохладно. „Гигантски планини със своите голи върхове, със своите гористи поли са прегърнали от всички страни това българско село като майка, която се грижи за своята челяд, а над него са надвиснали скали, които час по час като че ли ще паднат...”-така Любен Каравелов описва родната си Копривщица.

Има няколко легенди за създаването на това китно градче. Една от тях е, че някога всички пътища между околните градове Златица, Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на това място, което било красиво и прохладно. Керваните спирали тук за отмора и така тук се заселило едно старобългарско семейство-„жупа”.Постепенно селището се увеличило и понеже наоколо растяла много коприва, всички започнали да наричат селището Копривщица. Много красива е легендата, разказана от чешкия историк и политик Константин Иречек.

Според нея знатна дама издействала от султана ферман, според който, тя заедно с придружаващите я приближени, можели да се заселят на това магично място. Също така според този ферман, жителите имали право да носят оръжие, данъците им били по-малки и турци нямали право да се заселват тук. В този ферман за първи път Копривщица се среща с името „Авраталан” или в превод „Женска поляна”. Но каквато и да е легендата за създаването, истината е, че Копривщица се разраснала и замогнала. Жителите му постепенно се увеличили на 10 хиляди като основен занаят на населението било абаджийството. Освен това мъжете ходели на гурбет в Европа и Мала Азия. Виждайки друга култура и архитектура, забогателите копривщенци започнали да строят големи къщи със забележителни фасади и красиво резбовани дървени  тавани. Богатствата на града привличали кърджалиите, които нападали, ограбвали и опожарявали. Но трудолюбивите родолюбиви копривщенци съумявали да възстановят  града си и да съхранят неговия чар.

Копривщица е обявен за архитектурно-етнографски музеен резерват още през 1952 г. и е едно от най-хубавите запазени български възрожденски селища. С Копривщица са свързани имената на много видни българи като Неофит Рилски и Йоаким Груев, които са учителствали тук; Найден Геров, който съдействал за откриване на първото българско училище; Христо Данов, който също бил учител тук. Сред известните копривщенци е и идеологът на революционната освободителна борба Любен Каравелов, роден през 1834 г. В неговата родна къща-музей, на видно място е печатарската машина, която той купува през 1871 г. На нея са печатани вестниците на Каравелов от Букурещ, Ботевият вестник „Знаме”, а след Освобождението – първата българска Конституция.

Водачът на Хвърковатата чета, Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание от 1876 г., е роден в Копривщица. Родната му къща-музей стои в подножието на монументалния паметник на Бенковски.Изработен по проект на скулптура Христо Танев и архитекта Петко Татаров, 11-метровият паметник е символ на града. Бенковски е изобразен на понесен във вихрен бяг кон, стъпил на пет камъка със сабя в ръка. Броят на камъните символизира петте века под османско владичество, а върху тях са издълбани думите на Вазов: „Ставайте робове! Аз не ща ярем!”

Къщата на Тодор Каблешков, бунтовник и апостол, който активно се включва в подготовката на  въстанието, също е превърната в музей. Той е човекът, написал прочутото Кърваво писмо, когато става ясно, че въстанието ще избухне по-рано. Посланието е подписано с православен кръст, изписан с кръвта на убития мюдюр- турския управител на града.

Калъчковият мост, където е изстрелян първият куршум срещу едно заптие, днес е известен като Мостът на първата пушка и е важна забележителност на Копривщица.

Къщите в Копривщица с характерната възрожденска архитектура са много. В дома на Геро Мушек, който е първообраз на хаджи Генчо от „Маминото детенце”, се открива първото класно училище. А през 1823 г. тук се ражда Найден Геров, голям български общественик, политик, учител и писател.

Една от най-забележителните къщи в Копривщица е тази на богатия абаджия Ненчо Ослеков (1821-1876). Двуетажния дом е построен в бароков стил през 1856 г. Фасадата е впечатляваща с растителните и геометрични мотиви над аркадата на входната порта и над прозорците с дървени капаци. От 1956 г., Ослековата къща е превърната в Етнографски музей, който се съвместява много добре с вътрешния интериор на тази прекрасна къща. Таваните са дървени и различно украсени в стаите, които в зависимост от оцветяването им, носят имената Синя стая, Червена стая и Жълта стая. Най-ценните  стенописи, запазени от тази епоха са в Синята и Червената стая. Една от стаите е подредена със стан, на който копривщенските стопанки са изработвали причудливите багри на чергите, килимите и покривките за легла. Също така в музея могат да се видят много от съдовете, останали от онова далечно време.

Догановата къща е изградена като крепост още преди тези на Каблешков и Ослеков, но вътрешният интериор говори за изискан и богат стопанин- слънце по таваните, изписани стени, запазени ракли и др. интересни вещи. Беседката, в която чорбаджията Петко Доганов е приемал своите гости също е оригинална. Петко Доганов е бил и щедър дарител и образът му е увековечен в стенописите на Рилския манастир.
Родната къща-музей на поета Димчо Дебелянов не е така богата, но около нея се носи особен чар.

Богатият търговец Тодор Мирчов се е ползвал с голяма почит сред копривщенци. През 19 век, той помага в построяването на църквата „Успение Богородично” в Копривщица, а ликът му е изографисан на една от колоните на входа на храма. Църквата, наричана още „Св. Богородица , построена през 1817 г., е един от най-старите храмове в Копривщица. Тя е вкопана отчасти в земята, поради ограниченията за височина, налагана от османските власти. Олтарът е с красиво дърворезбован иконостас и е украсен с библейски сцени. Интересен факт е, че освен търговия с овце, той се е занимавал и с търговия на други стоки като фино плетени чорапи от способните копривщенки. Мирчовият мост и Мирчовата чешма остават за поколенията да напомнят за тоя успял български предприемач и благодетел.

Друг богат копривщенец, който е използвал голяма част от състоянието си, за да облагороди родния си град е Ненчо Палавеев. Роден през 1859 г., той още като 25-годишен младеж основава самостоятелно търговско дружество и научава около 10 чужди езика, необходими за развитие на предприемаческата му дейност. Неговата бизнес-империя осъществява връзки със страни не само в Европа, но в Близкия Изток.

Мавзолеят-костница в памет на загиналите в Априлското въстание е построен с негови средства. Параклисът „Св. Арахангел” и камбанарията при църквата „Св. Богородица” също са негово дело. От него е построена и църквата „Св. Никола”. Първата гимназия в Копривщица, открита през 1932 г., а също и средствата за обзавежането й, и заплатите на учителите, са предоставени от Ненчо Палавеев.Преди смъртта си през 1936 г., той основава фондация, която трябвало да разполага със средствата в полза на родния му град Копривщица.

В двора на църквата „Св. Успение Богородично”, са погребани видни копривщенци с впечатляващи паметници като гробницата на Ненчо Палавеев и родителите му и каменната фигура на приседнала старица пред паметника на Димчо Дебелянов. Това е статуя на майката на поета от 1934 г., на която е издълбан надписа: „В кратък унес чака тя, да дойде нейното дете”.

В Копривщица се пази традицията на богатата възрожденска архитектура, а на всеки пет години в града се провежда събор на народното творчество в местността Войводенец.      

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Копривщица