Шумен е град с богата история, имал падения и възходи, но успял да съхрани не само българското, но и това, което е останало от народите, живели по тези земи. Разположен в Североизточната част на България в Шуменското поле, с население около 90 хиляди души, Шумен е един приятен и спокоен град. Той е основан преди 3200 години като първите му обитатели са били траките. След това е имало римляни, византийци, а най-голям разцвет градът придобива при българския цар Иван Александър, когато в града се строят много църкви и работилници. По време на османското владичество, Шумен е военен и административен център.

Значителни сведения за историята на Шумен дава Шуменската крепост, известна като Стария град, намираща се на Шуменското плато на 6 км от града . От тук е минавал важен кръстопът, свързващ Дунавския бряг при Силистра с Адрианопол и Константинопол, а също и северното черноморско крайбрежие със западните български земи. Местността е обитавана още от 12 век пр. Хр., а първата крепостна стена е построена едва през 5 век пр. н. е. След това  тези места са владели римляни, византийци и българи, които също са строили крепостни стени. При управлението на Иван Александър и Иван Шишман градът и районът процъфтяват до 1338 г., когато са превзети от османците на везира Али паша. Краят на хилядолетната история на Шуменската крепост настъпва през1444 г., когато е превзета и опожарена от крал ВладиславIII Ягело. Днес Шуменската крепост е сред най-добре проучените археологическите паметници в България. Общата й площ е 32 дка като значителна част от населението е живеела извън стените на крепостта. В резултат на проучванията, продължили 30 години, са разкрити свидетелства за организирана производствена дейност в средновековния град-основно металолеенето. Това се потвърждава от намерените безброй накити като обеци, гривни, пръстени, кръстове, църковна утвар от мед, сребро и злато.

Важна забележителност на Шумен е неговият Исторически музей. Основателят му е Сава Хаджиилиев- Доброплодни (1820-1894), един от най-изявените български интелектуалци на онова време. Той провежда първата експедиция до старата столица Преслав и подрежда музейна сбирка в мъжкото класно училище, а през 1904 г. е открит Общественият музей. Днес в 8-те зали на обновения музей се съхраняват над 150 хиляди експоната, разказващи за богатата история на региона като най-интересни са тракийската гробница от района на град Смядово от 5-4 век пр. н. е., голяма колекция отбългарски и византийски печати и монети и др.

Старите възрожденски къщи, повечето от които са превърнати в музеи, са гордост за жителите на Шумен.
Къщата-музей на Панчо Владигеров (1899-1978) предлага много документи и снимки, свързани с един от най-изтъкнатите български композитори. Тук той прекарва по-голяма част от живота си. Музеят разполага с камерна концертна зала, където на чаша шампанско можете да се насладите на прекрасна музика.

Къщата-музей на Панайот Волов (1850-1876) с прекрасно оформената градина ни връща в онова далечно време, когато тук се е родил и израстнал Панайот Волов, деец на националреволюционното движение и един от главните апостоли на Априлското въстание.
Къщата-музей на Добри Войников (1833-1878) показва експозиция от лични вещи, документи и обзавеждане от времето, когато е живяло семейството му тук. Добри Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец.Негово творение е „Криворазбраната цивилизация”, която е най-добрата българска комедия до началото на 20  век.

Къщата-музей  „Лайош Кошут” е важен паметник на Възрожденската архитектура от 19 век в Шумен. Лайош Кошут е унгарски революционер, който с група емигранти пристига в Шумен след трагичния край на унгарската революция през 1848 г. и е настанен в една от най-красивите къщи на града-тази на търговеца Димитраки Хаджипанев. Сто години по-късно през 1949 г. тази къща е превърната в музей с чудесно оформление на двора на няколко нива, разделени с високи храсти, дървесни насаждения и цветя, придаващи приятна атмосфера за посетителите. В къщата е запазено скривалище, а също и и работния кът в стаята на Лайош Кошут. Къщата-музей „Лайош Кошут” е установила контакти с Националния музей в Будапеща и тук се уреждат изложби, свързани с историята и традициите на българите и унгарците от 19 век, а и други от съвременния им живот.

Читалище „Добри Войников” е една от емблематичните оригинални сгради в Шумен от 1898 г. Това е първото модерно читалище, построено в България след Освобождението. Откриването му е свързано с представяне на пиесата „Иванко” от първия български драматург Васил Друмев, роден в Шумен. Тук се е играла и първата българска оперета. В градинката пред читалището се издига паметникът на Нанчо Попович-български общественик и дарител, роден в Шумен през 1898.г. С негови средства е построено едно от първите девически училища в страната.

Внушителният монумент „Създатели на българската държава” в Шумен е разположен на хълм на 450 м височина. Строителството му започва през 1979 г. Посветен на 1300 години от създаването на българската държава, монументът е дело на колектив от скулптори, архитекти и художници с ръководител професор Крум Дамянов. Паметникът пресъздава ключови събития в историята на България от 7 до 9 век, когато Шумен е център на държавата. В осемте бетонни тела на монумента са монтирани 21 скулптури, между които са фигурите на владетелите Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, БорисI и Симеон Велики , на Светите Седмочисленици, на знатни боляри и воини, изработени от 2 хиляди гранитни детайла. Фигура на лъв, символът на България, стои като страж на върха на паметника, а на опашката му е кацнала пеперуда, олицетворяваща дълголетието. Стъпалата до този впечатляващ монумент са 1300 колкото са годините от създаването на българската държава.

В подножието на един от най-големите паметници в България, се е сгушил красивия парк „Кьошковете”, който е емблема на Шумен и може би най-романтичното място на града. Създаден още през 1897 г. на площ от 800 ха, тук са посадени много липови и кестенови дървета, а също бор, ела, клен и бук. Широката централна алея с много пейки за почивка е желано място за разходка.

Ценен паметник от миналото е църквата „Свето Възнесение Господне”. Многократно разрушавана и възстановявана, тя е в днешния си вид от 1832 г. като от събраните дарения бил изпълнен вътрешния интериор. В храма се съхранява стара църковна утвар с историческа стойност: Непрестолно евангелие –Москва 1774 г.; Проскинитарий-1831 г, Тревненска школа; Потир-1816 г.; Икона на Светите братя Кирил и Методий, подарена на Шумен от генерал Белокопитов при Освобождението на града на 18 юли 1878 г.

Томбул джамия в Шумен е най-големият мюсюлмански храм в България, построен през 1740-1744 г. като в него ясно личат архитектурните традиции пренесени от Мала Азия. Всъщност името на джамията е „Шериф Халил паша”, но заради тумбестата форма на купола е по-известна като Томбул джамия, която представлява по-скоро ислямски ансамбъл. Той включва джамия, медресе или висше духовно училище с 12 помещения, библиотека на втория етаж с 5 хил. тома религиозна литература. Тук е имало ценни томове със съчинения на арабски език и географски карти на Ал-Идриси, мюсюлмански географ, картограф и египтолог на Средновековието и създател на първата географска карта в света. Тези ценни експонати се съхраняват в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Минарето е високо 40 м, а 99 стъпала водят до красив балкон, от където ходжата призовавал към молитва. Според някои предположения, строител на Томбул джамия е прочутия майстор Синан, но така или иначе, тя е интересен архитектурен паметник.

Впечатляваща забележителност на Шумен е Часовниковата кула с действащ часовников механизъм, строена през 1740 г. ,близо до Томбул джамия. Кулата се състои от каменно тяло с квадратна основа и цилиндрична дървена надстройка, в която е монтиран часовниковия механизъм и две камбани. Интересното е, че липсва циферблат, а часовникът отбелязва времето с удар по камбаната на всеки 15 минути. В основата на кулата има необикновена чешма , богато орнаментирана и с плочка с надпис, в който е указана датата на построяването й и се възхвалява нейният създател. Доказателство, че Шумен е град с традиции е най-старата запазена до днес сграда на Безистенът, издигнат за нуждите на дубровнишките търговци през 1529 г.

Националният историко-археологически резерват „Кабиюк” е най-старото държавно стопанство, разположено край град Шумен, предназначено за отглеждане на редки и автохтонни български породи коне. Стопанството „Кабиюк” е създадено през 1864 г. от русенския валия Мидхад паша с основна задача да снабдява турската армия с ездитни коне. Освен това тук, в лятната резиденция на Александър Батенберг,  е подписан актът на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Днес, конете, които се отглеждат в „Кабиюк” се състезават по хиподрумите и манежите не само в България, но и в цяла Европа.

На 17 км от Шумен се намира Мадарският конник, средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала до днешното село Мадара, който е единствен в Европа и е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Скалният релеф е от 8 век сл. Хр. на височина 23 м, а размерите на изображението са 2,6 м височина и 3,1 м ширина в основата. Изобразен е конник, забил копие върху поваления лъв. Композицията символизира победа над врага и се предполага, че изразява мощта на Първата българска държава.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 2 гласа Шумен