Габрово е красив български град, известен като столица на хумора. Освен това го наричат „Българския Манчестър”, защото е люлка на текстилната промишленост и най-индустриализираният град в България след Освобождението.

Разположен в Централна България, по поречието на река Янтра, с население около 50 хил. души, той е един от най-дългите градове в страната-25 км. В непосредствена близост до град Габрово е регистриран географският център на страната. Първото селище в подножието на Стара планина е тук от 1477 г. и се наричало Габрува, а днешното име Габрово се е появило през 17 век. Според легендата, градът е основан от  странстващия майстор-ковач Рачо-Ковача, който прекосил Балкана и седнал да си почине под едно габърово дърво. При него спрял изостанал от кервана човек с окуцелия си бивол. Съжалил животното Рачо Ковача, извадил своя ковашки търнак( нож за изрязване на роговата част на копитото) и го подковал. Тази случка накарала Рачо Ковача да разбере, че минаващите от тук хора ще са му от полза и направил своята работилница на това място. Така възникнала Ковашката махала, а покрай нея и град Габрово. Паметникът на Рачо Ковача се издига на едно островче в река Янтра, сякаш да напомня, че благодарение на потомците на този предприемчив човек, градът постепенно се превърнал в процъфтяващ занаятчийски и търговски център. А прословутата пестеливост на габровци ги карала да влагат спечеленото в смислови начинания.

Забележителностите на Габрово са свързани с желанието на габровци, градът им да изглежда интересен и неповторим. Църквата „Св. Йоан Предтеча” е най-старата в града. Създадена през 16 век, те се намира в квартал Камъка, в местността Петкова нива.  Опожарена от войските на Капудан Хюсеин паша през 1798 г., възстановяването й започва още на следващата година. Този храм е забележителен с това, че тук е бил погребан Тодор Каблешков-революционер и участник в Априлското въстание. Години по-късно неговите кости са пренесени в родната му Копривщица.

Сред шедьоврите на българската възрожденска църковна архитектура е храмът „Успение Пресвета Богородица”. Разположен в центъра на Габрово, величественият храм е построен през 1865 г. от майстор Уста Генчо Кънев. Важен момент в историята на църквата е ръкополагането през 1872 г. на търновския митрополит Иларион Макариополски-православен духовник, един от водачите на черковно-националната борба.  Църквата е била посетена и от цар Фердинанд при една от многобройните му визити в Габрово. А красивата резба върху орехово дърво в църквата е направила впечатление на австрийския археолог и етнограф Феликс Каниц (1829-1904), описвайки я в своите знаменити пътеписи.

Сред градските забележителности на Габрово е Часовниковата кула, построена през 1835 г. с  доброволния труд на жителите на града. Общата й височина е 28 м като в шестоъгълната призма, изградена над каменната основа, е монтиран часовниковия механизъм. Отначало времето се отмервало с ударите на камбаната, внесена от Виена и монтирана в конусообразния покрив на кулата. По-късно е поставен циферблат с квадратна форма и римски цифри. В основата на кулата са изградени две чешми, задоволяващи жаждата на жителите и пътниците, минаващи от тук. Днес, съществува само едната от чешмите, над която е изработен гербът на Габрово.

Най-точна информация за историята на Габрово и региона може да се намери в Историческия музей, разположен в старинната Дечкова къща, която е самата история. Дом на богат търговец от 1835 г., тази възрожденска къща е събрала спомените от индустриалния и културен подем на Габрово. На първия етаж „ретро” дрогерия е събрала билки от дъхавите поляни на габровския Балкан, а в „ретро” ателието посетителят може да си отиде от тук, със снимка за спомен с някой от старинните костюми от региона. На втория етаж е експозицията „Градски бит от края на 19 век до 40 –те години на 20 век.

Но Габрово се слави най-вече с уникалния си Дом на хумора и сатирата,чийто девиз „Светът е оцелял, защото се е смял”, е написан от Радой Ралин. Създаден през 1972 г. върху основите на стара кожарска фабрика върху площ от 8 дка, музеят е блестящ дворец, изразяващ превъзходното чувство за хумор на габровци. В деветте зали са изложени стотици художествени произведения на творци от 170 страни. Всяка високосна година, Домът е център на Международното биеналена хумора и сатирата, което помага за увеличаване на богатата му сбирка и внася веселие за местните и гостите на града. 

Емблемата на Музея на хумора и сатирата е глобус с котешки очи и уши, а символа на габровския хумор е котката с отрязана опашка. Музеят посреща своите посетители с фигурите на Дон Кихот и Санчо Панса, известния с хитрините си герой от българския фолклор Хитър Петър, а също и скулптурата на най-великия комик на всички времена Чарли Чаплин.

Повечето от мостовете в Габрово са изключителни паметници на културата. Баевият мост е един от най-старите и най-красиви от периода на Възраждането. Построен е от дялан камък през 1855 г. от майстор Минчо Стоянов-ученик на Кольо Фичето. От надписа в най-високата част на моста, се разбира че е изграден по поръка на султан Абдул Меджид. Днес, Баевият мост е пешеходен, а до него има построен още един за движение на автомобили. Най-новият пешеходен мост, наречен „Къдравия” заради специфичната си форма и декоративното LED – осветление, което вечер го прави фантастичен.

Важно за Габрово е железопътното трасе, свързващо града с главната подбалканска линия при Царева поляна. Завършена през 1912 г., тази отсечка от жп линията е открита лично от цар Фердинанд.

Град Габрово се слави и с откриване на първото българско училище през 1835 г. с помощта на богатия габровец Васил Априлов и много негови съмишленици-днешната Априловска гимназия. Първият учител в това първо по рода си училище бил големият просветител Неофит Рилски. Преди да му повери училището, Васил Априлов го пратил в Букурещ да изучи методите на преподаване и му възложил да съчини и учебници по преподавателски науки.

Домът на културата „Емануил Манолов” е изграден в неокласически стил през 1959 г. Този истински дворец е сред забележителностите на Габрово. Заедно с паметника на Емануил Манолов и шадравана пред него, това е един блестящ комплекс. Той притежава 63 помещения и 800-местна зала, в която гостуват оперни, симфонични, балетни, музикални и танцови спектакли.

Най-уникалната забележителност на Габрово е Етнографският музей на открито- Етъра. Разположен на 8 км от града, той е открит през 1964 г. и е първият по рода си в България. На територията на комплекса, посетителят се среща с онова вълнуващо време, когато през деня хората са се трудили неуморно в дюкяните и работилниците, а нощем са се кълнели пред пистолета и камата. Най-многолюдно и живописно тук е по време на Цветница, Великден, Гергьовден, Еньовден, Петковден и Коледа, когато оживяват старите обичаи.

Изграждането на този удивителен комплекс става под ръководството на Лазар Донков, чийто барелеф е на една от чешмите в комплекса. Този скромен доблестен  човек обикаля района, събира и проучва произведенията, сечивата и майсторлъка на резбари, бакърджии, звънчари, тъкачи, грънчари и др. Накрая сам избира мястото на този оригинален музей. Възстановен е не само външния вид на работилниците, но и оригиналното производство, където посетителят се запознава с повече от тридесетина от съществуващите традиционни занаяти.

А  от входа калдъръмената пътека ни отвежда до задвижваните от речната вода десетина воденици, валявици, тепавици и дърводелски стругове. Къщите в комплекса са запазили старинния си облик, а мебелировката и инструментите в дюкяните са автентични. Кафето на пясък, локумите и захарните петлета са спомен от миналото, но могат да се опитат в настоящето.

На 9 км от Габрово е разположен Соколският манастир „Света Богородица” от 1834 г. със забележителната чешма с форма на кубе в двора, дело на майстор Кольо Фичето.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Габрово