Трявна е един очарователен български старинен град, разположен в северните гънки на едноименния дял на Средна Стара планина. Тревненската река преминава през града под три каменни моста. Освен това Трявна се слави с едни от най-добрите майстори иконописци и дърворезбари. Населението му е около 9,5 хиляди жители, заети най-вече в сферата на туризма. Множеството хотели, къщи за гости, механи и ресторанти, а и няколкото впечатляващи забележителности, правят пребиваването на гостите приятно и незабравимо.

По тези земи е имало живот още от времето на траките и римляните, а след това са дошли и българите. Но най-старите официални данни за Трявна са от времето на османската власт от 15-16 век.Тукашното население е обслужвало планинските пътища и е охранявало проходите. Заради тази си дейност със султански указ, жителите на града били освободени от държавни данъци и такси и това осигурявало на тревненци по-голяма свобода.

В средата на 17 век в Трявна се ражда най-старата от възрожденските художествени школи, Тревненската, включваща иконопис, дърворезба и строителство. Неин основоположник е Витан Карчов. Неповторимият облик на Трявна се дължи на самобитната й архитектура, която са сътворили поколенията майстори. Църквите,мостовете, училищата и къщите са шедьоври на тревненското архитектурно наследство.

Една от най-внушителните тревненски къщи е Даскаловата от 1804-1808 г. Дом на фамилията Даскалови, тя впечатлява с оригиналността на вътрешния интериор.Резбованите тавани в двете гостни стаи са дело на майсторите Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца. Изработването на тези две прекрасни слънца, които са си там след толкова години, може да се счита за първия художествен конкурс в България-майсторите са работили независимо един от друг и чак накрая се е видял плода на техния труд. Твърди се, че тази история е вдъхновила писателя Рачо Стоянов за написване на известната му драма „Майстори”. Днес, в Даскаловата къща се помещава Музеят на българското дърворезбарско и зографско изкуство. А над 160 оригинални икони могат да се видят в музея „Тревненска иконописна школа”, уреден в Царския параклис, построен със средства на царица Йоана като дар за града.

Част от тревненското архитектурно наследство са Калинчевата къща от 1830 г.и Райковата къща от 1846 г.,които са паметници на културата с национално значение. Те са типичните за онова време възрожденски къщи- с дюкян в приземния етаж, с балкон с чардак  на втория етаж и обширен вътрешен двор. Големият пътешественик Феликс Каниц, който посещава България около 1875 г., нарича Трявна „българския Нюрнберг”, заради умелите  майстори, построили архитектурни шедьоври, мерещи се с красотата на сградите в Ньорнберг и околностите му.

Освен това според неговите пътеписи по това време в Трявна имало под всяка къща  дюкян или работилница, където неуморно се трудели много ковачи, брадвари, ножари и бъчвари. А покрай реката почти непрекъснато се чували обичайните гласове на воденичните колела, тепавиците, водните стругове и кожарски работилници, които използвали пълноводните води на реката за своите дейности. Силно впечатление на този знаменит човек правят прочутите „аленочервени покривки с релефни арабески на плоска основа, изработени изключително от местните жени”.  Другият интересен занаят-казаслък, е прославил Трявна извън пределите на страната. Този художествен занаят представлява ръчна изработка от мека вълна или коприна на такъми за коне, пискюли, колани за офицерски униформи, женски колани и др.

Идвайки в Трявна, туристът с възхищение разглежда Централния възрожденски площад, където са запазени едни от най-великолепните сгради с архитектурна стойност. Най-представителната каменна постройка на площада е Часовниковата кула от 1814 г., която е символ на града. Легендата разказва, че за да получат разрешение за строежа на кулата от османските власти, тревненки са били готови да се откажат от своя характерен накит за глава-сокай, важен елемент към носията им. Важното е, че Часовниковата кула и до днес краси града.

Часовниковият механизъм, монтиран в нея е изработен от габровските братя Къню и Геню Радославови, а бронзовата камбана отмерва времето с камбанен звън. През 1971 г. към часовниковия механизъм е прикачен магнетофон, който в 22 часа след последния десети звън на камбаната, автоматично се включва и разнася мелодията на „Неразделни” от Пенчо Славейков.

На площада се намира и сградата на Тревненското школо от 1836 г., което е сред първите светски училища в България. Тук се преподава по най-модерните за епохата педагогически методи. В „школото” както го наричат е бил учител известният български писател и публицист Петко Р. Славейков. В къщата, превърната в музей се ражда и неговият син Пенчо Славейков-един от най-видните български поети и културни дейци. На площада, сякаш да вдъхне още малко възхищение, е и така наречения „Гърбав мост”. Сводестият каменен мост е построен през 1844 г. от сръчните ръце на майстор Димитър Сергюв.

На Централния площад заслужава внимание още една забележителност на Трявна. Това е най-старата църква в града „Св. Архангел и Михаил”, построена през 12 век в чест на победата на българските войски, начело с братята Асен и Петър, срещу войските на император Исак II Ангел в Тревненския проход. Според легендата около тази църква е възникнало селището Тръвна, което по-късно се преименува на Трявна. Другата градска църква „Св. Георги” е построена в перида 1848-1852 г. и също е паметник на културата. Изграждането на църквата е възложено на първомайстор Димитър Сергюв, а прекрасният иконостас на храма е изработен от един от най-добрите тревненски резбари, Димитър Дойковчето.

Трявна е родно място на видните българи  Ангел Кънчев,  Бойчо войвода,  Никола Филиповски (Капитан дядо Никола) и Димо Казасов.
Красивата природа с примамливите зелени поляни и сенчести гори, е привличала много любители на природата и още през 1896 г., Трявна е обявен за курортен град. Тук планината е с най-висок връх Бедек- 1488 м и плоско било, покрито с букови гори. Любимо място за разходка и приятно ходене, върхът се достига за около 5 часа като се преминава и през няколко селца и махали над Трявна- Стоевци, Йовковци, Енчевци.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Трявна