Град Роторуа с около 60 хиляди жители, е  разположен на южния бряг на езерото Роторуа, в района на Залива на изобилието на Северния остров на Нова Зеландия. Името на залива е дадено от Джеймс Кук, един от най-големите мореплаватели на 18 век, който минавайки от тук през 1769 г., забелязва изобилието от хранителни запаси в няколкото маорски села. Най-близо до Роторуа са китните градове Тауранга- на 60 км, Таупо- на 80 км и Хамилтън –на 105 км. Отстоянието от най-населения град на Нова Зеландия е 230 км.  Роторуа става известен като SPA-град  благодарение на езерото Роторуа, в превод от маорски, означаващо” две езера”.

Поради геотермалната активност около езерото, включваща все още активни гейзери и басейни с гореща кал, езерото Роторуа има високо съдържание на сяра. Това придава на водите в  езерото необичаен жълтеникаво-зелен оттенък и характерен мирис. Най-активната новозеландска вулканична зона, отговорна за много от вулканичните изригвания отпреди 400 хиляди години понастоящем представлява лабиринт от вулканични конуси, пропаднали кратери, езера и долини, обрасли с буйна вечнозелена растителност, предлагащи риболов, красиви гледки и екотуризъм.

Тук се извисява вулканичната планина Тарауира. В нейното подножие се намирали малкото термално езерце Ротомахана и неговите прочути Розови и Бели тераси. Невижданата им красота и лечебни свойства ги правят популярна дестинация за балнеолечение  през 19 век, както и любимо място за художници и литератори. Силикатните образувания на езерото Ротомахана били обявени за едно от чудесата на света. Но всичко това се превръща в Te Wairoa( Погребано село) на 10 юни 1886 г., когато изригва планината Тарауира. И само от творбите на художниците и творбите на писателите, се предполага за вълшебството на това място.

Още местните маори са разбрали и използвали терапевтичните ползи от водата в горещите басейни. Началото на полинезийското Sanus Per Aqua-SPA, в буквален превод означаващо  „Здраве чрез вода” е през 1878 г., когато католическият свещеник отец Махони се къпе редовно в  термалните води на езерото Роторуа. След няколко месеца артритът му бил облекчен. Започнали да се строят къпални и постройки към тях и постепенно Ротоура се превръща в туристически курорт. Някои от сградите напомнят за онова далечно време.

Първата постройка, наричана Къща за баня е Музей на Роторуа и представлява голяма сграда, построена в стил Тюдор-комбинация от камък, тухла и дърво в екстериора, специфични остри покриви и асиметрична архитектура. А Сините бани в стил Арт Деко, са работещи и до днес. В парка Kuirau в западния край на Роторуа има басейни с гореща вода, където посетителите могат да си потопят краката и да почувстват вълшебството на лековитата вода.

Районът на Роторуа съдържа 17 езера, известни с общото име езерата на Ротоура. Често срещан псевдоним на града е „Градът на сярата”, заради изпаренията на сероводород . Много от посетителите наричат това място „Рото-Вегас”, тъй като ивицата от града около езерата е заобиколена от хотели, къпални и ресторанти и тълпи от туристи, което прилича на Лас Вегас.

Езерото Роторуа се използва освен за риболов и водни ски, за провеждане и на други събития като Световно първенство по воден спорт през 2007 г., Световно пъвенство по сляпо ветроходство през 2009 г. Във водите на езерото  могат да кацат и да излитат плавателни самолети.
В наши дни местните маори умело управляват своето наследство в полза на съвременните туристи, като същевременно съхраняват и богатата си култура.  За техния живот разказва новозеландсият писател Алан Даф, роден в Роторуа, в книгата си Once Were Warriiors (След като бяхме воини).

Роторуа е от една страна напомняне за богатата история на маорите и от друга-  невероятната природна красота на Нова Зеландия.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Роторуа