Занзибар е столица на автономната  област със същото име,на африканската държава Танзания. Автономната област се състои от голям брой острови, най-големи от които са Унгуя (Unguja) и Пемба. Столицата, с население около 210 хил. жители, е разположена на  остров Унгуя (неофициално наричан Занзибар)  в Индийския океан на 50 км от континента, който е и един от най-богатите острови на Танзания.

Този екзотичен остров, заобиколен от блестящи сини води и плажове, покрити с бял пясък и въздух, ухаещ на канела, е привличал търговци и пътешественици още от края на 18 век. За това старият център на град Занзибар-Каменният град, построен на един нос на западния бряг на остров  Унгуя, представлява причудлива смесица от от арабски, индийски и африкански култури и стилове с малко европейски привкус.

Години наред корабите с подправки и роби, пътуващи между Азия и Африка, правят Каменния град основен пункт на арабските търговски интереси в Източна Африка. Поради това до края на 19 век, градът се намира под властта на султаните на Оман и едва с развитието на градовете Дар ес Салам и Момбаса, Каменния град започва да запада.

През 1964 г. последният султан е свален от власт и Занзибар се обединява с намиращата се на континента Танганайка в обща държава-Танзания. Повечето от чужденците напускат острова, а изоставените от тях сгради са конфискувани  в полза на правителството. Но използвания в строителството местен коралов камък, придаващ  на града характерен червеникаво-кафяв цвят, не е устойчив и сградите започват да се рушат.

Между другото „Каменния град” се нарича така заради този необикновен камък, от който са построени голяма част от забележителните сгради. За щастие през 2000г., Каменният град е включен в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО и интереса към възстановяване и запазване на суахилските и архитектурни ценности се увеличава. За в бъдеще остров Унгуя или Занзибар, заемащ площ от 1500 кв.км ще се превърне в едно  прекрасно място за почивка и релакс.

Една от главните забележителности на град Занзибар е неговата крепост. Арабската крепост , започната от португалците и довършена от оманците през 1701 г., е най-старото съоръжение на града, имащо отбранителна функция. Разположена на крайбрежната ивица с високите си крепостни стени, в близост до Двореца на чудесата и Градините Фодорани,днес в крепостта е построен амфитеатър, където се изнасят концерти, а има магазинчета за сувенири и кафене.

Дворецът на чудесата е дворец на занзибарските султани, построен през 1883 г. и възстановен след най-кратката англо-занзибарска война в историята-само 40 минути, през 1896 г. След революцията през 1964 г., дворецът става седалище на социалистическата партия Афроширази. Това е първата сграда с електричество в Занзибар и с  асансьор в Източна Африка. След 2000 г. Дворецът е музей на суахилската и занзибарска култури.

Градините Фодорани представляват малък парк пред крепостта в Каменния град. Всяка вечер след залез слънце тук се предлагат морски дарове и традиционни занзибарски ястия и специалитети.

Лечебницата „Насур Нурмохамед” е красива сграда, построена в неокласически стил  през 1887-1894 г. от богат индийски търговец, за да служи за благотворителна болница, а после е била диспансер. Това е една от най-фино декорираните сгради на Стоун Таун, с големи резбовани дървени балкони и чудни  витражи.Пред тази привлекателна сграда е разположен площад, потънал в зеленина, който е приятно място за срещи.

Заслужаваща внимание е къщата на Дейвид Ливингстън-виден английски пътешественик, най-голям изследовател на Източна Африка и страстен борец против робството. В този малък султански дворец е отсядал Ливингстън , подготвяйки се за своята знаменита експедиция, а също е било място за подслон  и на много други изследователи и мисионери.

Една от най-важните забележителности на Занзибар е католическата римска катедрала „Св. Йозеф”, построена от френски мисионер между 1893 и 1897 г. С прекрасната си фасада и с двете високи кулли, тя  се забелязва отдалеч. Катедралата е отворена за посещение, а всяка неделя тук се провеждат литургии.

Англиканската катедрала е разположена в центъра на Стоун Таун и е построена в края на 19 век  от третия епископ на Занзибар, Едуард Стийв. Точно на това място е бил най-големия пазар на роби в Занзибар,официално преустановен през 1873 г., а пред църквата е Мемориалът на робите, в памет на стотиците роби, преминали оттук. Мемориалният музей  разказва за това страшно минало на града. Къщата на търговеца на роби Типу Тип също е реставрирана и отворена за посещения.

Може би най-посещаваното място в Каменния град е Двореца на султана Бейт ел Сахел, свързан с романтичната история на принцеса Сайида Салме, която дръзнала да се влюби в немския търговец Рудолф Ханрих Рюте. Приела християнската религия, тя носи името Емили Рюте и прекарва голяма част от живота си в Германия. Написва романа „Мемоарите на една арабска принцеса от Занзибар”, издадена през 1886 г. В двореца могат да се видят вещи на кралското семейство, включително и на принцесата, а градината е много красиво аранжирана.
Вокалистът на „Куин” Фреди Меркюри  е роден в Каменния град на Занзибар.

Разходката по тесните сенчести улички с наредени арабски къщи с голи фасади и живописни вътрешни дворчета зад тях, е впечатляваща.Дългите прозорци са поместени в дълбоки ниши, а коридорите на първите етажи позволяват на оманските жени да общуват помежду си, без да бъдат виждани от чужди очи. Масивните порти от твърда дървесина , майсторски резбовани от индийски майстори и украсени с бакърени пулове в индийски стил, са изключително красиви. Някои от къщите разполагат с великолепни балкони, а ниските каменни пейки пред входовете се използват от местните мъже, които стоят там понякога с часове и разговарят за какво ли не.

Да отидеш в Каменния град и да не посетиш пазара Дараджани, е немислимо. Построен през 1904 г., той продължава да е най-атрактивното място на града. Толкова много стока от различно естество има на този пъстроцветен пазар, но  най-вече се обръща внимание на  подправките-карамфил, индийско орехче, канела и черен пипер, производството на които е основен отрасъл тук.

Най-добро време за посещение на град Занзибар е  декември-февруари и май-август, когато температурите са около 35 градуса и валежите са по-малко. Пътуването е най-добре да се извърши  до град Дар ес Салам  със самолет и после с ферибот до Занзибар. В самия Стоун Таун, придвижването става с вид  маршрутки, наричани „дала-дала”, означаващо 1 долар за отиване и 1- на връщане. За придвижване до друго селище се ползват необичайни возила- „мабаси”, нещо средно между автобус и камион. Малкото летище обслужва полети до някои градове на континентална Танзания.

Разходката с лодка в кристално-чистите води на Индийския океан и срещата с играещите около лодката делфини, е едно от хубавите преживявания в Занзибар.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Занзибар