Епископският дворец във Вюрцбург

За епископската резиденция на принцовете във Вюрцбург се казва, че е „един от най-лъчезарните кралски дворове в Европа” и най-голямото постижение на архитекта Балтазар Нойман. Разположен в центъра на града, дворецът е построен през периода Шенброн от 1720 до 1744 г. и е шедьовър на южногерманския барок, сравняван с дворците  във Виена и Версайския дворец в Париж. Заради величието и пищността си, дворецът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно и културно наследство от 1981 г.

След близо 300 г. пребиваване в крепостта Мариенберг, издигаща се високо на западния бряг на река Майн, амбициите за екстравагантност и великолепие на Фридрих Карл фон Шонброн слагат началото на новия дворец. Резиденцията във Вюрцбург е дело на плеяда от архитекти и художници, скулптори и строители, работещи под ръководството на главния архитект Нойман.

Въпреки че е почти разрушен по време на Втората световна война, възстановяването на Епископския дворец започва още 1945 г. и блести със същото очарование и изящност. Резиденцията е с размери 167 м на 92 м и представлява основно  с две странични крила и  разкошен балкон над трите портала. Епископската резиденция има четири етажа и разполага с 400 стаи. Още с влизането от главния портал ви посреща уникалното двойно стълбище. Най-ниската му част идва от приемната и се разделя на две извити  с парапети бели стълби.

Така домакинът от горната площадка пръв вижда гостите си, а когато посетителите се обърнат към домакина, тогава виждат  уникалния сводест таван със стенописи на венецианския художник Джовани Батиста Тиеполо, описван като „най-великият декоративен художник на Европа от 18 век както и най-способният майстор”. Това е една от най-големите фрески в света, където художникът е  изобразил типичното за континентите Европа, Азия, Америка и Африка. А в единия ъгъл на прекрасния таван има автопортрет на Тиеполо.

Другият шедьовър на двореца е Бялата зала в стил рококо с особен вид бяла мазилка върху светлосив фон, дело на Антонио Боси. Големият брой рокайли-декорации с изобилие от извивки, вълнообразни елементи и реални предмети, придават тържественост на залата заедно с петте кристални полилея. Бялата зала е била предназначена за приеми.

Императорската зала е пищно украсена и е била използвана за посрещане на гоостуващи високопоставени лица. Стените са в нюанси на червено, бяло и жълто като куполът е боядисан е  в бяло и украсен с великолепна фреска на Тиеполо, представляваща брака на император Фридрих I Барбароса и графиня Беатрикс от Бургундия.

Съдебният параклис или Хофкирхе е отличен пример за сакралния бароков стил и се простира през двата основни етажа на Епископския дворец. Колоните са направени от цветен мрамор, а страничните олтари са изработени по дизайн на Хилдебранд , но са рисувани от Тиеполо. Специалната мазилка на високия олтар наподобява мрамор и е дело на Антонио Боси.

Градините на двореца са стъпаловидни, което създава усещане за специален пейзаж. Добавените по-късно вази, урни и две монументални скулптурни групи, красиво подрязаните зелени храсти, правят градините уникални.

Най-голямата забележителност на Вюрцбург, Епископският дворец трябва непременно да се посети като част от Романтичния път, защото непременно ще се почувства полъха на онова далечно време.