Манастирът Куртя де Арджеш

Манастирът Куртя де Арджеш е разположен в едноименния град на средната част на Румъния в историческата област Влашко, която е една от нейните стари  столици.Сред паметниците, построени през вековете и украсявали воеводството Арджеш, църквата в манастирския комплекс, е най-ценния шедьовър на църковното изкуство и архитектура, сравняван с известния Мавзолей на любовта „Тадж Махал“.

Манастирът е построен по настояване на влашкия владетел Неагое Бесараб на мястото на старата митрополия като строителството започва през 1512 г. Църквата, тази несравнимо красива сграда,  е главен архиерейски храм на владетелите на Влахия от 16 век. И въпреки, че е християнска, в нея има вмъкнати много ориенталски и арабски мотиви, които я правят удивителна. Катедралата е облицована с бледосив варовик, който лесно се обработва и се втвърдява след излагане на външни влияния. За това легендарният майстор е успял да сътвори тази каменна дантела по фасадата на църквата. Сградата е построена във византийски стил, разположена върху повдигната двуметрова платформа и обградена с каменна блюстрада-плътен парапет, придаващ тържественост на храма.

Пред издигнатия в центъра купол стоят два по-малки усукани купола, а вторичния купол е малко зад централния. Всеки купол е увенчан с обърнат крушовиден камък, който носи троен кръст като емблема за Троицата.Покривът на кулите е толкова богато украсен, че изглежда излязъл от ръцете на златар, а веригите, поддържащи кръстовете блестят на слънцето като скъпоценни бижута.Прозорците са прорези, над които са кръглите щитове, украсени със сложни арабески, докато ленти и венци от лилии са изваяни навсякъде около прозорците, балконите и корнизите, придавайки финес на интериора.  Точно пред входа на църквата е изградено малко отворено светилище, състоящо се само от корниз и купол, поддържан от четири колони и с изключително красив изрисуван таван.

За съжаление Неагое Бесараб не вижда завършването на своята мечта-манастирския комплекс и чудната църква. През 1526 г., неговият зет Раду де ла Афумани завършва строителните работи и възлага вътрешния интериор на майстор Добромир. След щетите, нанесени от човешки действия, пожари и земетресения, през 1682 г. прогресивния румънски владетел Чербан Кантакузино извършва цялостен ремонт на комплекса.

След нови пожари през 1875 и 1886 г., реставрацията на манастирския комплекс е извършена от французина Андре Лекомте дю Нуи, който заменя оригиналните картини с нови, тези на брат му Жан Жул Антоан, които не отстъпват по изящество на оригиналните. От старите картини от 16 век са останали няколко фрагмента, които могат да се видят в Националния музей на изкуствата и историята в Букурещ.

Старият иконостас и някои икони от времето на Чербан Кантакузино са част от колекцията на църковни предмети на изкуството в манастира Куртя де Арджеш. Тук са и картините с изображенията на крал Карол I и кралица Елизабет, която впечатлена от този шедьовър  на човешките ръце и легендата за майстора, написва книгата „Майстор Маноле“ под псевдонима Кармен Силва.

В църквата на лично място е евангелието, написано със златни букви от кралица Елизабет. Тук се съхраняват и мощите на Филотея Търновска, живяла в началото на 13 век на територията на България. В притвора на църквата, чиито 12 вътрешни колони поддържат  централния купол и двата странични усукани купола, са криптите на Неагое Бесараб, Раду де ла Афумани и на кралските двойки на Румъния Карол и Елизабета и Фердинанд и Мария.

В красивия парк на манастира, близо до църквата има малка бяла чешма-наричат я чешмата на Манол. Върху нея е изписана легендата за майстор Манол, който вградил бременната си съпруга Ана, за да премахне злото от това прокълнато място. След  завършване на строежа, Неагое съборил скелето, за да не могат да слязат майсторите и да направят друга такава църква. Но те си направили дървени крила и полетели и там, където паднали бликнал извор. Хората изградили чешмата на Манол като символ за саможертвата на истинския творец.