Ахтопол е малко живописно градче, разположено в най-южната част на българското Черноморие и морски курорт. Къщите му са накацали по красив скалист полуостров, дълъг почти половин километър.Спускащото се от склоновете на Странджа Папийско дере стига до морето в Големия залив на чайките. В средата му се вижда Гларусовата скала, където в тихо време се виждат  множество птици. Красотата на тази романтична картина на Ахтопол и околностите му,  го правят известен като Града на любовта.

С население около 1500 жители, Ахтопол се намира на 14 км от емблематичния курорт Царево, на 76 км от областния град Бургас и на 5 км от най-дългата от реките на Странджа планина, Велека.

Плажовете на Ахтопол са няколко като най-големия е Централния. Тук има възможност за наемане на шезлонги и чадъри, а водата е чиста, плитка и топла почти през цялата година- средната юлска температура е 22-23 градуса. Съчетанието на морето с горската растителност на Странджа планина е едно предимство за този южен морски курорт. Крайбрежната алея в широкия залив е приятно място за разходка,която може да продължи  и по навътре в морето по изградения кей.Между скалите се оформят по-самотни плажове, а разходката с лодка в морето е едно впечатляващо преживяване.

Интересна е историята на това малко градче, което става любимо място за почивка на много туристи посетили го веднъж. На днешното му място през 6 в. пр. Хр. е съществувало тракийско селище с името Авликон Тихос. Около 430 г. пр. Хр. атиняните основали тук колония и град-държава, който бързо се разраствал. През 5-7век селището било разрушено от варварите, а след техните погроми го възстановил византийският военачалник Агатон и му дал името си-Агатополис.

Постепенно селището се превръща в известен град и оживено пристанище, където пристигат византийски, италиански и др. кораби.Ахтопол пада под османско владичество по-късно, но запазва статута си на процъфтяващ център на рибарството и отвъдморската търговия. Много местни жители имали собствени кораби като в началото на 19 век, градът е притежавал около 40 малки кораба. След Балканските войни, гръцкото население на градчето постепенно се изселва в Гърция и тук идват български бежанци от Източна Тракия. Но за съжаление унищожителен пожар през 1918 г. превръща облицованите  с дърво къщи на Ахтопол, в купчина пепел.

Днес, от някогашното красиво разположено на носа селище, което не отстъпвало по чар на стария Созопол, е останала една-единствена къща. От прозорците й се открива изумителна гледка към скалите, на една от които сякаш е кацнал белият фар-символ на града. Могат да се видят останки от градската крепост, чийто стени са достигали височина 8 м и 3,5 м широчина. Пожарът пощадил вкопаната в земята църква „Възнесение Господне“ от 1796 г., манастира „Св. Яни“ от 12 век и чешма с резбован конник.

Гръцкото училище в Ахтопол също е негова забележителност. Разположено на скала на полуострова, то е построено в началото на 20-ти век от български майстори по проект на гръцки архитекти. Било е конструирано така, че да изпълнява функцията на шестокласно училище и място за събрания като се демонтирали дървените стени между класните стаи. Днес, гръцкото училище е обявено за паметник на културата и се използва за творческа база на Художествената академия. Тук през лятото се събират преподаватели и студенти от България и чужбина и творят, вдъхновени от прелестта на това романтично място на брега на морето.

Някои от хотелите са разположени съвсем близо до морския бряг и гледките от терасите им са изключителни. А семейните хотелчета с красиви градини и веранди, предлагат и барбекю в дворовете си.

На север от Ахтопол, под корените на големи дървета, извира водата на Наковото кладенче, около което се намира находището на охраняваните каспийски и обикновени блатни костенурки. Те могат да се видят в реките Резовска и Велека.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласували Ахтопол