Национален парк Паракас

Националният парк Паракас е разположен на пустинен полуостров, свързан с древната история на Перу и легендите за живота на коренните жители на тази интересна страна-инките. Заемащ площ от 3350 кв. км на брега на Тихия океан, Националният парк Паракас е създаден през 1975 г. и е рай за огромен брой морски лъвове и колонии от морски птици.

Ветровете тук са силни, горещи и сухи и носят името „паракас“, за това  и полуострова носи това име. Разположен в подножието на Кордилерите, близо до град Писко и на около 250 км от столицата Лима, този безплоден район на Перу контрастира с голямото разнообразие на живот в океана. Водораслите и микроорганизмите са изобилна храна за огромните пасажи от риба по перуанското крайбрежие като аншоа и сардела са най-често срещаните.

По околните скали с причудливи форми и на близките малки острови живеят  колонии от милиони птици като най-много са кормораните, а техните фекалии се превръщат в естетвен тор, известен като гуано и използван в миналото в цял свят. Всяка година на полуостров Паракас и красивите околни островчета спират за почивка десетки видове мигриращи птици по време на дългото им изтощително пътуване. Между тях могат да се видят пеликани, синьокрако буби, червенокраки и неотропически корморани. А за Хумболдтовия пингвин, фламингото и южноамериканския кондор,Национален парк Паракас е последното им убежище.

Освен това крайбрежието на полуостров Паракас е уникално местообитание за различни видове треви, които са били от огромно значение за племето „наска“,чиито жители изработвали дрехи и предмети за бита от тях. През 1927 г., археологът Джулио Х. Тело и екипът му, открили тук гробници с погребални платове с трайни цветове и издържливост, които са все още загадка, но изработени от същите тези треви.

Пясъчните плажове на Паракас включват La Mina и Mendieta. А геоглифът Candelabra е огромна гравюра на пясъчен хълм с мистериозен произход и представлява изключителна забележителност на полуостров Паракас.  Гигантското стебло с размер 181 м и разклонения  прилича на свещник-канделабър.Нарисуван върху променящата се повърхност на пясъка, без да бъде изтрит и толкова прецизно изработен като се има предвид ветровития район, геоглифът удивлява и привлича хора от цял свят. Смята се, че Канделабърът датира от 200 г. пр. н. е. и се вижда от 12 мили в океана.  

През 50-те години на 20-ти век, немската археоложка Мария Райхе в продължение на 6 месеца изучава канделабъра на Паракас. Според нейните изследвания, геоглифът е свързан със съзвездието на Южния кръст, известно още като Кръста на навигаторите за указване пътя на моряците от Южното полукълбо. Според някоя от легендите, този чудноват геоглиф е дело на коренните жители по тези земи, но това все още си остава загадка. Но Candelabra си стои неизменно там и сякаш очаква да се разгадае тайната му.

Градчето Паракас е най-близо до Национален парк Паракас, където хотелите са чудесно обзаведени, предлаганата храна е много добра и има уреден транспорт до Националния парк и островите. В парка изобилстват пясъчни дюни, където могат да се упражняват екстремни спортове като бъги и сноуборд на пясъка.