Губио

Информация | Kарта
seen
3884
facebook
Губио

Наричат Губио „градът на тишината в Умбрия” или „средновековна приказка в Умбрия”. Град с история, град с наследство, град не като градовете.

Губио е град и комуна в далечната североизточна част на италианската провинция Перуджа, Умбрия. Намира се на най-ниския склон на Ингино – малка планина на Апенините. Суров и горд планински гард, строгият каменен град Губио разчита на своята автентична характерна атмосфера и неподправен средновековен чар.

Губио е предпочитана дестинация сред любителите на непокорените и неотъпкани пътища, сред хората, които търсят емоцията на един класически живописен град, кацнал на хълм. Губио дължи популярността си именно на това - липса на големи туристически атракции, по-странично  разположение, водещи до голяма степен до една някакси чаровна привлекателност.

Произходът на Губио е много древен. Хълмовете над града са били населени още от бронзовата епоха. Той е бил важен град на Умбрия в предримско време. Става известен и с откритите през 1444 г. артефакти – набор от бронзови символи, които заедно съставляват най-големия оцелял текст в умбрийския език. След римското завладяване през II в. пр. Хр. градът запазва името си Игувиум. Градът остава със статута си на важен център, както свидетелства вторият по големина оцелял в света древноримския амфитеатър, намиращ се днес в подножието на града.

Губио станал много силен в началото на Средновековието . Градът изпраща 1000 рицари, за да се бият в Първия кръстоносен поход под ръководството на Джироламо Габриели. Според местна традиция, те са първите, които проникват в църквата на Божия гроб, когато градът е завзет (1099 г.).

Следващите векове са били доста бурни, тъй като Губио взема участие във войни срещу околните градове на Умбрия. Една от тези войни се печели благодарение на чудотворната намеса на епископ Убалд, който осигури на Губио огромна победа през 1151 г. Следва период на просперитет за града.

През 1350 г. Джовани Габриели, граф Борговалле , член на най-видното благородно семейство Губио, завзема властта над общината и поема управлението над Губио. Неговото управление обаче е било кратко и той бил принуден да предаде града на кардинал Гил Алварес Каррильо де Алборнос през 1354 г.

Няколко години по-късно, Габриело Габриели, епископ на Губио, се обявява за владетел на Губио. Предаден от група благородници, включващи много от роднините му, епископът бил принуден да напусне града и да потърси убежище в родния си замък в Кантиано.

С упадъка на политическия престиж на семейство Габриели, Губио преминава към териториите на Монтефелтро. Майоликовата индустрия в Губио достига своя апогей през първата половина на XVI век, когато проивежданите красоти били ненадминати – метални блясъчни глазури, имитиращи злато и мед.

Губио става част от папската държава през 1631 г. През 1860 г. Губио е включен в Кралство Италия заедно с останалите папски градове.

Историческият център на Губио има определено средновековен аспект: градът е строг на вид поради тъмносивия камък, тесните улички и готическата архитектура. Много къщи в централната част на Губио датират от XIV-XV век и първоначално са били жилища на богати търговци. Те често имат втора врата на улицата, обикновено само на няколко сантиметра от главния вход. Вторият вход на къщата е по-тесен и на около два метра над реалното ниво на улицата. Този тип врата се нарича „врата на мъртвите, тъй като е била предназначена за изнасяне на тялото на умрял човек в къщата. Тази теория не е много достоверна, по-скоро се вярва, че вратата е била използвана от собствениците, за да се предпазят от непознати лица при отваряне.

Сред най-посещаваните сгради и обекти в Губио са:

- Римският театър – този древен театър на открито, построен през I век пр.н.е., е построен с квадратни блокове от местен варовик. Намерени са следи от мозаечна украса. Първоначално диаметърът му бил 70 метра и можел да приюти до 6000 зрители.

- Римският мавзолей;

- Palazzo dei Consoli – датиращ от първата половина на XIV век, този масивен дворец, сега е музей, в който е изложен намереният през 1444 г. най-голям оцелял текст в умбрийския език;

- Палацо и Торе Габриели;

- Дуомо – катедрала в Губио, построена в края на XII век. Най-впечатляващата характеристика е розовият прозорец във фасадата, а по страните са изобразени символите на евангелистите: орелът за Йоан Евангелист, лъвът за Марк Евангелист, ангелът за апостола Матей и волът за Лука Евангелист. Най-ценното произведение на изкуството е дървеният Христос над олтара на Умбрия;

- Палацо Дукале – дворецът, построен от 1470 г. от Лучано Лаурана или Франческо ди Джорджо Мартини за Федерико да Монтефелтро. Известен е с вътрешния си двор;

- Сан Франческо – църква от втората половина на XIII век. Тази църква е единствената религиозна сграда в града с кораб с две пътеки. Сводките се поддържат от осмоъгълни пиластри. Фреските от лявата страна датират от XV век;

- Санта Мария Нуова – това е типична цистерцианска църква от XIII век. Във вътрешността й има фреска от XIV век, изобразяваща така наречената Мадона дел Белведере (1413 г.) от Отавиано Нели. Има и творба на Гуидо Палмуричо;

- Базиликата Sant'Ubaldo – забележителна с мраморният олтар и големите прозорци с епизоди от живота на Убалд, покровител на Губио. Фино изваяните портали и фрагментарните стенописи дават подсказка за великолепната украса от XV век, с която някога се е хвалила базиликата.

- Ориенталска колекция на Вивиан Габриел – това е музей на тибетското, непалското, китайското и индийското изкуство. Колекцията е дарена на общината от Едмунд Вивиан Габриел (1875–1950), британски колониален офицер и авантюрист, потомък на Габриели, който е бил владетел на Губио през Средновековието.

- Пиаца Гранде – всички пътища в Губио водят до този много фотографиран централен площад, чието сурово величие улеснява човек да си представи строгата атмосфера на средновековния живот.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа
RSS