Орвието

Информация | Kарта
seen
5091
facebook
Орвието Photocredit: Орвието, Италия

Орвието (Orvieto) – бисерът на югозападния регион Умбрия, е град и община в италианската провинция Терни. Град Орвието е сгушен в долина, точно където се вливат реките Киани и Палия. Старинната част на града се намира върху плосък хълм, изграден от вулканична пепел. Само на 96 км южно от Орвието се намира столицата на Италия – Рим. Град Орвието разполага с жп гара, която обслужва железопътни превози по линията от Рим до Флоренция. Едно от предимствата му е местоположението му -  Орвието е по средата между Вечния град и града на Медичите. Оривието просто е мястото за всеки, който иска да види нещо красиво в близост до двете италиански прелести Рим и Флоренция.

Историята на Орвието започва да се пише през Етруска ера, когато древният град Волсинии Ветерес бива населен, но някои съвременни учени се разминават в теориите си за това. Едно е сигурно – Орвието със сигурност е бил основен център на етруската цивилизация. Днес в Археологическият музей може да се разгледа експозиция с етруски артефакти, които са открити в непосредствена близост до Орвието и свидетелстват за такова присъствие по тези земи. Интересен артефакт, който би могъл да покаже сложността на етническите отношения в древна Италия, е надписът върху гробницата в некропола Орвенито Канинела: "Аз съм на Авиле Катацина". Смята се, че първото име е с етруски-латински произход, а фамилното име, че е от келтски произход.

Настъпва ред на римската епоха в резвитието на Орвието. Градът бива анексиран от Рим през III век пр.Хр. Заради неговото стратегическо местоположение на висок, стръмен хълм от туф, градът е бил почти непревземаем. След разпадането на Римската империя, градът от отбранителен се превръща в религиозен център – в Орвието от Болсена е преместено епископското седалище. Орвието започва да се управлява от готи и от ломбарди, преди да бъде създадена самоуправляващата комуна през X век, в която консулите се управляват под феодална клетва на вярност към епископа. Папа Бенедикт VII посетил град Орвието по същото това време, придружаван от племенника си Филипо Алберичи, който по-късно се установил там и станал консул на града-държава през 1016 г. През XIII век в Орвието вече имало издигнати три папски дворци. Територията на Орвието е остава под папския контрол много преди официалното й прибавяне към папската държава – някъде до 1860 г., като след това вече влиза в пределите на обединена Италия.

Орвието, кацнал на непристъпна скала, контролира пътя между Флоренция и Рим. Неговите общински институции се признават чрез официален документ през 1157 г. За съжаление през XIII век тежки вражди разделят града, който бил в своя апогей – население, значение, богатство. 

Орвието се превръща в един от най-големите културни центрове на своето време, когато Томас Аквински започва да преподава в него. Малък университет е даден на града от папа Григорий IX през 1236 г. След преподаването си в Орвието, Томас Аквински бива призован в Рим през 1265 г., за да служи като папски богослов на новоизбраният папа Климент IV и като регентски учител в Santa Sabina studium provinciale – предшественик на Папския университет Свети Тома Аквински.

Говорейки за основни забележителности в Орвието, логично би било да се спрем на:

1. Дуомо - Катедралата на Орвието

На 15 ноември 1290 г. папа Николай IV поставя крайъгълен камък за настоящата сграда и я посвещава на Успение Богородично – празник, за който градът има дълга история на специална преданост. Дизайнът се приписва на Arnolfo di Cambio, но всъщност надделяващо е твърдението, че майстор е бил монах на име Fra 'Bevignate от Перуджа. Църквата е в бял травертин и зеленикаво-черен базалт на тесни ленти, наподобяващо донякъде на катедралата на Сиена и други централни италиански катедрали от онази епоха. През следващото десетилетие катедралните власти призовават сиенския архитект и скулптор Лоренцо Мейтани да стабилизира сградата и да проектира отново фасада й. Той разширява хора и планира два параклиса, които не биват завършени и след смъртта му. Фасадата на катедралата е особено впечатляваща и включва забележителна скулптура на Лоренцо Мейтани (от XIV век). Вътре в катедралата се намира параклисът на Сан Бризйо, който е богато украсен с фрески от Фра Анджелико и с шедьовъра на Лука Синьорели – с Последен съд (датира от периода 1449 г. – 1951 г.). Катедралата в Орвието разполага с пет камбани.

2. Папските резиденции

От XI век нататък папското присъствие в Орвието, а и в цяла Италия, е доста засилено. Заедно с двора си, папата се премества от дворец в дворец, точно като европейските му светски колеги. Няколко централни италиански града биват домакини на папата и неговата свита през годините. Извън Рим, само Орвието и Витербо бива издигнат папски дворец. Папа Адриан IV (1154 г. – 1159 г.) е първият папа, който прекарва значително време в Орвието. Неговият наследник, папа Инокентий III (1198 г. – 1216 г.), бил войнстващ противник на ерата на катарите. Той прониква в града и предприема мерки за изкореняване на тази ерес. През 1227 г. папа Григорий IX пък потвърждава училището по теология в Орвието, което е и едно от първите в Европа. Папа Урбан IV (1261 г. – 1264 г.), французин, прекарва по-голямата част от папството си в Орвието, също оставил важни завещания в града. През 1263 г. той започва строежа на втория папски дворец и освещава новата доминиканска църква в Орвието. Папа Николай IV избира Орвието за седалище на курията през 1291 г.-1292 г., превръщайки срещата на курията в Орвието в традиция. Той бива награден от местните жители.

Неговият наследник – папа Бонифаций VIII (1294 г.-1303 г.) продължава тясната папска връзка с Орвието. Макар и често критикувани от историци за алчност, жителите на Орвието с радост отвръщали и приемали щедростта на папата. Те почитали силно Бонифаций и му отдали заслуженото, точно както на неговия предшественик. Папа Бонифаций построява третия и последен Палацо Папале, Палацо Солиано. Той поставя свои статуи в главните градски порти, което му донася силни критики от страна на врагове му. Бенедикт XI е последният папа, който живее в Орвието. През годините, по времето от Николай IV до Бенедикт XI, Орвието е приемал папата по-често от Рим. Затова е продължават дискусиите дали Рим трябва да остане папския град. Папа Николай V (1447 г. -1455 г.) подкрепя града. През 1449 г. папата дава пари за възстановяването на епископския дворец, който първоначално е бил проект на Николай IV. Той също така е позволил на Фра Анджелико да започне да рисува в Cappella Nuova на катедралата.

3. Aртезиански кладенец Pozzo di San Patrizio

По време на разпада на Рим през 1527 г., папа Климент VII се укрива в Орвието. Опасявайки се, че в случай на обсада водата на града може да се окаже недостатъчна, той поръчва изграждането на грандиозен 62-метров дълбок кладенец – кладенецът на Свети Патрик. Архитектът, привлечен за този проект, е Антонио да Сангало Младши. Централният кладенец бива заобиколен от рампи в двойна спирала, подобно на кладенеца на Саладин. Всяка от тези рампи бива проектирана за еднопосочно движение, така че натоварените мулета да могат спокойно да преминават надолу и след това да се изкачат безпрепятствено.

4. Подземна тунелна система

Град Орвието отдавна е пази тайната на своя лабиринт от пещери и тунели, които лежат под повърхността му. Издълбани дълбоко във вулканичната скала, тези тайни тунели сега са отворени само за разглеждане чрез обиколки с водач. Тяхната забележителна природа също е дала много исторически и археологически находки. Колежът Saint Anselm е създал програма, в която всяко лято студентите пътуват до Италия, за да работят в археологическия център на колежа, разположен на мястото на разкопките на Coriglia, точно извън града. Подземният град може да се похвали с повече от 1200 тунела, галерии, кладенци, стълби, кариери, изби, коридори, цистерни, стаи с многобройни малки квадратни ниши за гълъби, които подробно описват неговото създаване през вековете. Тунелите тръгват от градския дворец и отвеждат до безопасна изходна точка, далеч от градските стени.

5. Палацо дел Капитано дел Пополо

Работата по изграждането на Палацо дел Капитано дел Пополо започва през XIII век на място, която от 1157 г. е заето от папския дворец, построен по времето на папа Адриан IV. Оригиналът Палацо дел Капитано дел Пополо е използван като пазарна площадка или място за срещи, както и за трибуната, от която управниците говорят пред гражданите. Това е мястото, на което околните лордове или представители на победени градове са идвали, за да засвидетелстват верността си към Орвието.

Палацо дел Капитано дел Пополо бива разширен в рамките на десет години след първоначалното му строителство. През 1315 г. бива добавена камбанарията. Горната част бива покрита през 1472 г., като голямата зала е разделена на две помещения – едно голямо и едно малко. По-късно сградата започва да функционира като резиденция на Капитано дел Пополо, Подеста и Синьори Сетте.

От 1596 г. в една от помещенията в долната част се помещава Студиумът, който е възстановен няколко години по-рано от Лоренцо Магалоти. Студенти по право, теология и логика идват тук. Малко записи от този древен университет се появяват след 1651 г. Някои източници сочат, че той датира от 1013 г. и е имал връзки с имена като бенедиктинските монаси Грациано и Гоцио от Орвието.

6. Крепостта Алборнос

В Piazza Cahen се намира крепостта Алборнос. Тя е построена по заповед на испанския кардинал Алборнос, който нпък от своя страна получил заповедта от папа Инокентий VI. Проектирана е военния инженер Уголино ди Монтемарт. Крепостта Алборнос е разположена на място, което някога е било заемано от храм, известен с латинското име Augurale.

Първоначално известен като Rocca di San Martino, строежът на тази масивна крепост започва през 1359 г. близо до гробището на града. Целта му е да осигури на църквата сигурно място в града и да позволи на кардинала и неговите капитани да консолидират последните военни победи. В първоначалния си план, крепостта Алборнос е оградена от малка сграда близо до главния вход и заобиколена от ров, пресечен от подвижен мост. Въпреки това, Rocca di San Martino е почти напълно разрушен до земята през 1395 г. и последователни опити за възстановяването му са били неуспешни. Крепостта най-накрая е възстановена през средата на XV век, като са използвани оригинални планове и допълнителна кръгова линия на укрепления.

Други интересни забележителности в Орвиете, които си заслужава да бъдат разгледани, са:

- Сан Джиовенале – построен през 1004 г., вероятно над вече съществувала църква. Това е най-старата църква в Орвието. Характеризира се с украсата си от множество фрески от XIII век;

- Сан Доменико – една от първите доминикански църкви.

- Сан Франческо (1266 г.) – бивша францисканска църква.

Орвието е и дом на етруски руини и останки от стена, която е заградила града преди повече от 2000 години. В подножието на замъка, заобиколен от праскови и ябълкови дървета и лозе, етруският некропол съдържа сто каменни гробници.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа
разсеяна облачност
12.53 °C | разсеяна облачност

Вятър: 2.54 m/s

Влажност: 87 %

Атмосферно налягане: 1010 hpa

Облачност: 75 %

RSS