Остров Лефкада

С прокопаването на един канал през VII век пр.Хр. Лефкада от неразделна част от материка, се превръща в самостоятелен остров. Преминал през османско владичество, траяло цели два века, изтърпяло управлението и на други велики сили, през 1864 г. остров Левкада успява да се нарече благодарение на Англия, която го предава на Гърция.

Една снимка от високо би могла да разкаже за общия облик на острова. Очароват старовременните селца, които нежно са се сгушили в маслинови дървета и лозя. Желание да бъде покорен предизвиква източният бряг, който е предизвикателно закътан и със спокойни плажове. Идеално място за уединение. Южният бряг е местото от остров Лефкада, където плажовете със бели скали и тюркоазени морски води са едни от най-живописните на Йонийско море. Именно на този бряг се намира и най-южната точка на острова - нос Лефкада, известен още като Скока на Сафо. Именото му се дължи на легендата, че отхвърлена в любовта си поетеса слага край на живота си като се хвърля в морето.

Преживял не едно и две земетресения, главният град Левкада днес е едно привлекателно градче с ниски постройки и кипящ по тесните му улички живот. Сърцето на туристическата индустрия на остров Левкада тупти с пълна сила в най-развития курортен център на острова - Нидри. Този град според археолога Вилхелм Дорпфелд е столицата на Одисеевото царство, а не Итака. За да бъде толкова престижен и посещаван, Нидри трябва да благодари на хубавите си плажове, чудесно местоположение и уникални гледки. Южно от Нидри са разположени още няколко курортчета и рибарски селца. Василики например, разположено на голям ветровит залив, е изключително примамлив за уиндсърфистите и е считано за едно от най-добрите места в Европа за този спорт. В живописното му пристанище има идеални места за разпускане като например таверните под сенките на високи дървета.

Западния бряг на Лефкада е богат на красиви плажове, но не и комерсиализъм. Туристите биват настанявани в селски къщи или по местата за къмпиране.