Истанбул

Мост между Изтока и Запада. Град със сто лица. Град на мечтите. Истанбул... Ще го срещнете описани по милион начини. И никога нищо няма да е достатъчно. Защото думите никога не са достатъчни, за да се опише този град. Трябва да го видиш. Трябва да го посетиш. Трябва да го усетиш. Нужни са очи и сърце. И всичко е написано. В душата...В сърцето...Истанбул. Лесно е да се загубите в историята на Истанбул. Но модерният Истанбул е един кипящ метрополис. Търговията е от световна класа, а нощният живот около площад Таксим продължава до ранни зори. И въпреки че Истанбул не е столица, той е мястото, откъдето започват всички нови тенденции в много отношения.

Истанбул е най-гъсто населеният град в Турция. Истанбул е икономически, културен и исторически център на страната. Истанбул е трансконтинентален град в Евразия, разположен на Босфора, между Мраморно море и Черно море. Неговият търговски и исторически център се намира на европейска страна. Около една трета от населението й живее в предградията на азиатската страна на Босфора. Истанбул е класиран като четвъртият по големина град в света и най-големият европейски град.

Географското положение на Истанбул e основната причина за неговото израстване и развитие като световна метрополия. Истанбул е единственият в света град, който се намира на два континента. Истанбул е разделен на 3 основни части – Историческият полуостров, разположен на юг от залива Златен рог, Галата – на север от Златния рог, и Новият град. Първите две части се намират в европейската страна, а третата – в азиатската. В европейската част преобладават предимно търговски и промишлени предприятия, а в азиатската – жилищни комплекси.

Основан под името Византион на нос Сарайбурну около 660 г. пр.н.е., градът става все по-голям и влиятелен, превръщайки се в един от най-важните градове в историята. След възстановяването си като Константинопол през 330 г., той е служил като имперска столица в продължение на почти шестнадесет века – по време на римската  (330 г.-1204 г.), латинската (1204 г.-1261 г.), византийската (1261 г.-1453 г.) и османската (1453 г.-1922 г.) империи. Градът става „инструмент” за развитието на християнството по време на римско и византийско време, преди османците да завладеят града през 1453 г. и да го превърнат в ислямска крепост и седалище на османския халифат. Под името Константинопол е османската столица до 1923 г. След това столицата е преместена в Анкара и градът вече се нарича Истанбул.

Истанбул заема стратегическо положение между Черно море и Средиземно море. Градът се е намирал на историческия път на коприната. Той контролира железопътните мрежи за Европа и Близкия изток и е единственият морски път между Черно море и Средиземно море. През 1923 г. Анкара е избрана за нова турска столица след Турската война за независимост, а името на града е променено на Истанбул. Въпреки това градът запазва своята популярност в геополитическите и културните въпроси.

Най-голямата атракция в Истанбул е неговият исторически център, част от който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Културният и развлекателен център на Истанбул се намира в естественото пристанище на града - Златния рог в квартал Бейоглу. Смятан за глобален град, Истанбул е една от най-бързо развиващите се столични икономики в света. Той е домакин на щабовете на много турски компании и медии и представлява повече от една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната.

Първото известно име на града е Византия. Това име му е дадено от мегареански колонисти около 660 г.пр.н.е. Смята се, че името произлиза от Бизас – легендарния цар, лидер на гръцките колонисти. Съвременните учени предполагат, че името на Визас е от местен тракийски или илирийски произход и следователно предхожда мегареанския произход.

След като Константин Велики превръща Истанбул в новата източна столица на Римската империя през 330 г. сл. Хр. Градът става известен като Константинопол. Константинопол остава най-разпространеното име на града на Запад до създаването на турската република, която призовава други страни да използват Истанбул. Макар и исторически точен, използването на Константинопол за обозначаване на града през османския период в наши дни често се смята от турците за "политически некоректни".

До XIX век градът е имал и други имена, използвани или от чужденци, или от турци. Европейците използвали Константинопол, за да назовават целия град, но използвали името Стамбул, както и турците, за да опишат стенения полуостров между Златния рог и Мраморно море. Пера е използван за описване на зоната между Златния рог и Босфора, но турците са използвали и името Бейоглу (днес официалното наименование на един от кварталите на града ).

Името Истанбул се счита, че произтича от средновековната гръцка фраза "εἰς τΠν Πόλιν”, което означава "на града". Това отразява статута му като единственият голям град в околността. Значението на Константинопол в османския свят е отразено и от османското му име „Der Saadet“, което означава „врата към просперитета“ в Османската империя. Има гледна точка, че името се е развило директно от името Константинопол, като първата и третата срички са отпаднали. Турската народна етимология проследява името на Исляма като "изобилие от ислям", тъй като градът се нарича Ислямбол ("изобилие от ислям") или Ислямбул ("намери исляма") като столица на Ислямската Османска империя.

Градският пейзаж на Истанбул е изключително живописен, привлекателен и впечатляващ. Истанбул е град с вековна история, като това прави града наситен с изключително много места за посещение. Някои от тях са:

- Топкапъ сарай – дворецът е бил резиденция на турските султани по време на Османската империя. Тази прелест разполага с много дворове и портали, а в му района има няколко музея. В съкровищницата са изложени редица наистина изключителни експонати като тронове от чисто злато и огромни диаманти;

- Света София – църква, превърната в джамия след унищожаването на Византия от османските турци. Забележителна смесица между християнство и ислям, сградата е едно от чудесата на световната архитектура, днес превърната в музей. В самата "Света София" няма почти никакви обяснителни надписи;

- Българската желязна църква „Свети Стефан“;

- Капалъчаршъ – изключително популярен покрит пазар;

- джамията Султан Ахмед, известна още като „Синя джамия“;

- Сюлейман джамия – най-голямата джамия в Истанбул, построена през 1557 г. В нея има и мавзолей на султан Сюлейман и неговата съпруга Рокселана. Известният архитект Синан, построил много от джамиите в града, е погребан до сградата.

- Улица Истиклял – известен булевард и ключово място в града;

- Златният рог – залив на Босфора, където морето се „къпе” в златните лъчи на слънцето;

- Кулата Галата – генуезка кула в квартал Галата;

- дворецът Долмабахче сарай – в миналото резиденцията на Ататюрк, днес музей;

- площад Таксим – известен площад, място за митинги, протести, срещи и много други вълнуващи места. Площадът Таксим е разположен в новата част на Истанбул. Той се смята за основна пазарна, туристическа точка, а също и за забаления. Известен е със своите магазини, ресторанти и хотели. За площадът Таксим се казва още, че е сърцето на новия град;

- Йеребатан сарнъджъ – подземен воден резервоар построен през VI век, днес музей, в който се съхранява прочутата каменна глава на горгоната Медуза;

- Къз Кулеси – кула, врязана в морето;

- Кафенето на Пиер Лоти;

- Ески Имарет джамия;

- Манастир Хора (Музей Карие) – манастир, основан през V в. В него има красиви фрески и мозайки, изобразяващи Дева Мария и живота на Исус Христос. Днес е превърнат в музей;

- Мостът над Босфора – мостът над Босфора или, както го наричат Първият мост над Босфора, се разполага над протока, и свързва двата континента – Европа и Азия. Мостът свързва Ортакьой (от Европа) и Бейлербей (от Азия);

- Хиподрум на Константинопол – Хиподрумът на Константинопол в миналото е бил кръгъл площад, спортен и социален център на столицата на Византийската империя. Днес от него са запазени едва няколко части - Змийската колона, Колоната на Константин. Те са оградени, и около тях е изграден парка Султанахмет.

Районът Фатих, който е кръстен на султан Мехмед Завоевател разказва за това, какво се е случвало в града до османското му завоевание през 1453 г. Той се намира на южния бряг на Златния рог и минава през средновековната генуезка цитадела на Галата на северния бряг. Генуезките укрепления в Галата са били до голяма степен разрушени през XIX век, като остава само кулата Галата. Целта е била да се направи път за разширяването на града на север. Галата (Каракьой) днес е квартал в квартал Бейоглу и представлява търговския и развлекателен център на Истанбул.

Дворецът Долмабахче, който е бил седалище на правителството през късния османски период, се намира в района Бешикташ, на европейския бряг на Босфора, на север от Бейоглу. Най-високата порта, който се превръща в метонимия за Османското правителство, първоначално е бил използван, за да опише Великата порта в най-външния двор на двореца Топкапъ.

Бившето село Ортакьой се намира в Бешикташ и носи името си на джамията Ортакьой на Босфора. Обшивката както на европейските, така и на азиатските брегове на Босфора, са историческите yalıs, луксозни хижи, построени от османски аристократи и елити като техни летни домове. По-далеч във вътрешността, извън вътрешния околовръстен път на града, са Левент и Маслак, главните бизнес райони на Истанбул.

По време на османския период Юскюдар и Кадикьой са били извън обхвата на Истанбул и са служели като спокойни предни постове с морски зали и градини.

През втората половина на ХХ век азиатската част на Истанбул претърпя голям градски растеж. Късното развитие на тази част от града доведе до по-добра инфраструктура и по-прецизно градско планиране в сравнение с повечето други жилищни райони в града. Голяма част от азиатската страна на Босфора функционира като предградие на икономическите и търговски центрове в Европейския Истанбул. Там се намира една трета от населението на града. В резултат на експоненциалния растеж на Истанбул през ХХ век, значителна част от града се състои от gecekondus – незаконно построени сгради. Понастоящем в някои райони тези сгради се разрушават постепенно и се заменят с модерни масови жилищни сгради.

Турското правителство има амбициозни планове за разширяването на Истанбул на запад и на север от европейската страна във връзка с плановете за трето летище. Новите части на Истанбул ще включват четири различни населени места с определени градски функции, в които ще бъдат настанени 1,5 милиона души.

Истанбул няма първичен градски парк, но има няколко зелени площи. Парк Гюлхане и Йълдъз парк първоначално са били включени в основата на два от дворците – дворецът Топкапъ и Йълдъз дворец.  

В европейската част на Истанбул, в близост до моста Фатих Султан Мехмет, се намира паркът Емирган, който през византийския период е представлявал гора. През османския период е даден на Нишанчи Феридун Ахмед бей, преди да бъде предоставен от султан Мурад IV на сафавидския емир Гуне Хан през XVII век, откъдето идва и името Емирган. Паркът от 47 хектара (120 акра) по-късно е бил собственост на Хедив Исмаил паша от османски Египет. Паркът Емирган е известен със своето разнообразие от растения и ежегоден фестивал на лалетата, който се провежда от 2005 г. насам.

Истанбул е известен предимно със своята византийска и османска архитектура, но сградите му отразяват различните народи и империи, които преди са управлявали града. Примери за генуезката и римската архитектура остават видими и до днес в Истанбул, заедно с образци на османската архитектура. Нищо от архитектурата на класическия гръцки период не е оцеляло, но римската архитектура се оказва по-трайна. Обелискът, издигнат от Теодосий на Хиподрума в Константинопол, се намира все още на площад Султанахмет, а част от акведукта Валенс, построен в края на IV век, стои сравнително непокътнат в западния край на района Фатих. Колонаta на Константин, издигната през 330 г. за новата римска столица, стои недалеч от Хиподрума.

Ранновизантийската архитектура следва класическия римски модел на куполи и арки. Най-старата оцеляла византийска църква в Истанбул – макар и в руини – е манастирът на Стоудиос (по-късно превърнат в джамия Имрахор), построен през 454 г. След завръщането на Константинопол през 1261 г., византийците разширяват две от най-големите и важни църкви – църквата Хора и църквата Памакаристос. Върховата част на византийската архитектура и една от най-емблематичните структури в Истанбул е Света София. Тя има купол с диаметър 31 метра и е била най-голямата катедрала в света в продължение на векове. По-късно е била превърната в джамия, а днес функционира като музей.

Сред най-старите оцелели примери за османската архитектура в Истанбул са крепостите Анадолухисари и Румелихисари. Тези крепости са помагали на османците по време на обсадата на града. През следващите четири века османците са направили незаличимо впечатление върху пейзажа на Истанбул, като са изгадили внушителни извисяващи се джамии и богато украсени дворци. Най-големият дворец, Топкапъ, включва разнообразен набор от архитектурни стилове – от барок до неокласическия стил Enderûn Library.

Имперските джамии включват джамията Фатих, джамията Баязид, джамията Явуз Селим, джамията Сулеймание, джамията султан Ахмед (Синята джамия) и джамията Йени, всички от които са построени по време на най-големия възход на Османската империя – през XVI и XVIIвек. През следващите векове, и особено след реформите в Танзимат , османската архитектура бива заменена от европейски стилове. Пример за това е императорската джамия Нуруосмание. Районите около булевард „Истиклял“ с пълни с големи европейски посолства и редици сгради в неокласически, възрожденски и модерни стилове, които продължават да влияят върху архитектурата на различни структури в Бейоглу - включително църкви, магазини, театри и официални сгради. Пример за това е двореца Долмабахче.

Истанбул не е само забележителности. Истанбул е живот. Тук няма ден, няма нощ. Всичко е еднакво динамично и през деня, и през нощта. Гостоприемство на този народ е известно по света. Умеят да те поканят да седнеш в ресторант, да изпиеш чай или кафе на някоя симпатична пейка, да хапнеш дюнер или геврек. Няма как да се почувстваш самотен в този град. Винаги ще се намери някой, който да те накара да се чувстваш специален.

И в търговията турците са ненадминати. А Истанбул е рай за пазаруването. В градът има магазини за всеки вкус, всеки стил и всяка социална класа. Просто град на хората.