Одрин е град в северозападната турска провинция Одрин в район на Източна Тракия, близо до границите на Турция с Гърция и България. Одрин е известен с многото си джамии, куполи, минарета и дворци от османския период. Джамиите в Одрин си съперничат по красота със Синята джамия в Истанбул. Градът е търговски център за тъкани, коприни, килими и селскостопански продукти.

Одрин става третата столица на Османската империя в периода от 1369 г. до 1453 г., преди Константинопол (днешен Истанбул) да стане четвъртата и последна столица на империята между 1453 г. и 1922 г. Градът е основан като Адрианополис и е кръстен на римския император Адриан. Това име все още се използва в съвременния гръцки език. Турското име Одрин е с гръцки произход. Името Адрианопол е използвано на английски език, докато приемането на латинската азбука през 1928 г. прави Одрин международно признато име.

В гръцката митология Орест, син на цар Агамемнон, построил днешен Одрин под името Орестиас на мястото, където реките Тондус (Тунджа) и Ардиску (Арда) се сливат с река Хебрус (Марица). Градът е основан отново от римския император Адриан на мястото на предишно тракийско селище, известно като Ускадама, Ускудама, Ускодама или Ускудама . Той е бил столица на Бесите. Адриан я развива, украсява го с паметници и променя името на Адрианополис. Превръща Одрин в столица на римската провинция Тракия. Лициний е победен там от Константин I през 323 г., а император Валенс е бил убит от готите през 378 г. по време на битката при Адрианопол.

През 813 г. Одрин е временно конфискуван от хан Крум от България, който пренася жителите си в българските земи на север от Дунав.

По време на съществуването на Латинската империя в Константинопол кръстоносците били решително победени от българския император Калоян в битката при Адрианопол през 1205 г. През 1206 г. Адрианопол и неговата територия е предаден на византийския аристократ Теодор Бранас като наследствен власт от латинския режим. Теодор Комнинос, деспот на Епир, го завладява през 1227 г., но три години по-късно е победен в Клокотница от император Иван Асен II.

През 1361 г. Османската империя, управлявана от султан Мурад I, нахлува в Тракия. Мурад превзема Адрианопол, вероятно през 1369 г. Градът придобива днешното си име – Одрин. Мурад премества османската столица в Одрин. Мехмед Завоевателят – султан Мехмед II, е роден в Одрин. Градът остава османска столица в продължение на 84 години, до 1453 г., когато Мехмед ІІ превръща Константинопол в столица.

Под османско владичество Одрин е бил главният град на административната единица. Султан Мехмед IV напуска двореца в Константинопол и умира в Одрин през 1693 г.

По време на изгнанието си в Османската империя шведският крал Карл XII остава в града през по-голямата част от 1713 година. Бахаулла, основател на бахайската вяра, е живял в Одрин от 1863 г. до 1868 г. Той бил изгонен от Османската империя, преди да бъде прогонен в османската наказателна колония в Акка. Той споменава Одрин в своите писания като „Страната на Мистерията“.

Одрин за кратко е бил окупиран от императорски руски войски през 1829 г. по време на гръцката война за независимост и през 1878 г. по време на Руско-турската война от 1877 г.-1878 г. Градът е пострадал от пожар през 1905 г. Одрин е крепост с огормно значние, която е защитавала османския Константинопол и Източна Тракия по време на Балканските войни през 1912 г.-1913 г. За кратко е окупирана от българите през 1913 г., след обсадата на Одрин. Великите сили - Великобритания, Италия, Франция и Русия - принуждават Османската империя да отстъпи Одрин на България в края на Първата Балканска война, което създава политически скандал в османското правителство в Истанбул, а това от своя страна води до османския преврат от 1913 г.

Одрин е окупиран от гърците в периода от 1920 г. до 1922 г., когато гърците претърпяват поражение в гръцко-турската война.

Разположен на 7 километра от гръцката и на 20 километра от българска граница, Одрин е известен с многото си джамии, куполи и минарета. Джамията Селимие, построена през 1575 г. и проектирана от най-големия архитект на Турция – Мимар Синан, е един от най-важните паметници в града. Огромното количество светлина, преминаващо през многобройните прозорци в джамията, показва изящният й интериор. Джамията Селимие има най-високите минарета. Те са четири и от тях се открива незабравим изглед към Одрин. Изкачването до върха на 71-метровото минаре е трудно, но гледката от най-високата точка в града си заслужава всяко физическо усилие. Разполага с два балкона за гледане. Тази джамия е смятана за шедьовър на ислямската архитектура и като такъв е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 2011 г.

Ако джамията Селимие на някой  му е недостатъчна, то препоръчваме да се посети комплекса на джамията Султан Беязит II. Комплексът е поръчан от Султан Беязит II и е построен между 1484 г. и 1488 г. Архитектурата на този комплекс е подчиенан на османски архитектурен дизайн. Представлява няколко сгради, изградени около джамия, като джамията е сърцето на комплекса. Този комплекс съдържа общежитие за пътници, убежище, медицинско училище и болница. През 1997 г. бившият болничен комплекс е превърнат в здравен музей, посветен на историята на медицината. Този музей е единственият по рода си в Турция и е втората най-посещавана атракция в Одрин, след джамията Селимие.

Други забележителни джамии са Ески Ками (Старата джамия) и Бурмали Ками (Змийска джамия).

Освен джамиите, Одрин има и други туристически забележителности, с които да се похвали. Най-забележителната сред тях е Одринският дворец, намиращ се в квартал Сарайичи. Построен е по времето на Мурад II и независимо, че сградите на двореца и неговата баня са разрушени, вратата на двореца и дворцовата кухня са възстановени. "Градина на правосъдието", построена като част от дворцовия комплекс, стои непокътната до малкия мост Фатих над река Тунджа.

Друга забележителна сграда в Одрин е Музеят на Байезид ІІ Кюлие, който представлява важен паметник със сложна конструкция, включваща много съоръжения, използвани в онези времена.

Мемориалното гробище "Балкански войни" се намира в близост до двореца в Одрин, с и се отличава с паметник на неизвестен османски войник, в който „пази” входа му.

Историческата Голяма синагога в Одрин, изоставена и разрушена преди години, през 2015 г. бива възстановена и отворена за посещения. В Одрин някога е имало процъфтяваща еврейска общност, наброяваща около 20 000 души. Те са посещавали тази синагога, която можела да побере до 1200 души (900 мъже и 300 жени). Това е третият по големина храм в Европа и най-големият храм в цяла Турция. За съжаление храмът е бил изоставен през 1983 г., тъй като еврейското население е силно намаляло поради нарастващата вълна от антисемитизъм в района. Синагогата е възстановена през 2015 г. и сега функционира като музей, място за сватби и място за поклонение на малкото местни еврейски хора в района.

В Одрин има още една католическа и две български православни църкви.

Одрин има три исторически покрити базара: Arasta, намиращ се до джамията Селимие, Bedesten до Eski Cami и Али Паша.

Базарът Али Паша в Одрин е покрит пазар, проектиран от Мимар Синан през 1569 г. Декориран е с червени и бели каменни арки и има шест различни порти. Подобно на Капалъ чарши в Истанбул, този атмосферен пазар е много по-малък по размер, с над 130 продавачи, които продават всичко.

Има много неща, които могат да се правят в Одрин. Едно от тях е просто разходка по улиците на града, които са оживени, пълни с местни жители, които ходят със семейството си, пият кафе, играят табла и други.

Една от най-добрите неща, които можете да направите ако сте в Одрин, е да посетите и опитате от автентичната османска кухня в кафене и ресторант Tulipa. Ресторантът е разположен в красиво реставрирано историческо имение. Неговата мисия е да запази местните турски традиции чрез своите изискани кулинарни предложения.

Има няколко важно и основни неща, които трябва да се знаят за Одрин и едно от тях е доста забавно – Одрин е домакин на световноизвестен фестивал за борба с маслото всяко лято.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Одрин